Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Спалнята на краля.

Предишната тема Следващата тема Go down

Спалнята на краля.

Писане by Robbin. on Съб Ное 19, 2011 9:36 am


Кралят се бе задоволил със сравнително малко помещение изрядно декорирано в тежкия бароков стил който преобладаваше навсякъде в спалните помещения на високопоставеното семейство. Спалнята му бе много мрачна и полюлея не вършеше почти никаква работа, освен ако не се търси нарочно приглушено осветление. Понякога се палеха свещи, тогава ъглите на стаята ставаха реално съществуващи но сам кралят не бе почитател и предпочиташе мрака и кафеникавата червенина. Главната атракция бе огромното легло, което можеше да побере премного жители и негово Величие се стараеше да поставя нови и нови рекорди в нощните си забавления(огромна част от хобитата му) всяко денонощие. Понеже кралицата изрядно забранява и в общи линии му лази по нервите на скришни места има каширани всякакви отрови и наркотици а огромният му харем, пардон, прислужнички и прислужници се грижат запасите да са добре обновени и винаги пълни. Самата прислуга прилича на извадена от бардак и вероятно това е тайната в назначението й, защото красивите създания в оскъдни тоалети са плашещо порочни и предизвикателни.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Спалнята на краля.

Писане by .romanoff on Съб Мар 23, 2013 9:08 pm

Лора. Лора вярваше напълно в това, което прави и се забавляваше с постъпките си- правилни или не. Не криеше, че страда от хуманизъм и често бе по- снизходителна, отколкото жестока или справедлива. Не търсеше мнението на другите, нито одобрението им, освен това на Робин. Да. Допитваше се до нея по- често, отколкото се допитваше до собствената си съвест, която на практика изобщо не съществуваше. Но, когато нареждаше освобождаването на Кайл, Лора го направи напълно на своя глава и сега не беше сигурна дали трябва да показва някакво разкаяние от тази си постъпка или да се остави изцяло на удовлетворението, което изпитваше. Примляска при мисълта за Кайл.
Затича се по коридора, което накара копринения й халат да лети около тялото й и да разкрива красивите й крачета, сластните бутчета, криещи се под него. Спря се чак в дъното на коридора, където се намираше любимата й стая. Етажа бе оставен така, както го завариха с вещите на старата династия по нейно желание. Харесваше й да се ровичка из багажите и да изучава навиците им само по това, как бяха оставени вещите. Разбираше много повече, отколкото, ако би искала да ги попита. На дневен ред бе стаята на Никълъс. До някъде съжаляваше, че сладката му муцунка бе заминала на гилотината на жена си, но не по нейно желание, а по желание на народа. Отключи вратата и с един скок се метна върху голямото му легло, което все още таеше мириса на предишния крал Нортфорд. Зарови лицето си във възглавницата и го вдиша. Богове, този мирис действаше толкова възбуждащо на сетивата й, че я накара да напрегне бедрата си и да се усмихне.
Чак сега осъзнаваше, че отдавна е трябвало да притежава този дворец и тази страна. Нортфорд. На кой му пукаше как се казва, когато зад това име на власт стоеше самата Романов. Притвори очи и се отпусна, оставяйки се на сетивата си. От далеч дочу стъпки по коридора. Не се интересуваше чии са. Ако някой я търсеше, със сигурност щеше да знае къде да я намери. По прикри бедрата си с халата.

_________________

You make me want to go back, back to the best version of me... and that never happened before.
avatar
.romanoff
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : Антихрист
Име: : Лора Романов
Възраст: : 27 години| много повече
Дарба: : внушение| фонокинеза
Семейство: : Кралската династия; Робин Йелена Ан Даркууд.
Брой мнения : 18
Join date : 12.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалнята на краля.

Писане by Kyle Barkley. on Нед Мар 24, 2013 11:54 am

Кралският дворец – място, в което не влизаше кой да е; място, което в малка частност бе обвързано с Кайл Баркли. Помнеше първият си досег с това място. Въздухът зад стените беше също толкова влажен, колкото в затворническите килии, но в същото време ухаеше на канела или люляк. Не познаваше добре ароматите, макар да бе израснал в дървесната част от планинските райони. Единствените мириси, които му бяха познати бяха тези на различните сезони. Безчувствения и задушлив въздух на зимата; свежата трева през пролетта; различните билки през лятото и влажната дървесина през есента. Обожаваше ги, защото го караха да се чувства жив, но сега му бяха безразлични. Не ги усещаше и то не само поради обикновения си живот в кралството. Сетивата му бяха подвластни на един напълно нов аромат – този на кралският дворец. Стените и заключените през повечето време врати не представляваха пречка за него. Все пак малко или много той беше част от това снобско общество, което мнозина презираха. Знаеше съвсем малко, почти толкова, колкото самата кралица, но не им трябваше да знаят повече, че да потъват така главоломно в мътните води на греха и да осъзнават колко погрешно е това.
Вървеше уверено по дългия коридор. Стъпките му оттекваха по дървения под. Съзнанието му бе отвлечено от един прекрасен мираж. Тънки, но плътни розови устни, които изкушаваха. Невинни и дълбоки сини очи, които подлъгваха и опорочаваха. Млечна кожа, която водеше до сигурна лудост. Едно единствено име – Лора. Трябваше да я види. Колко време бе минало след освобождаването му и насилственото му довеждане до кралския дворец? Седмица? Две? Какво си бе обещал? Че повече няма да стъпи на това място?
Глупак.
Не можеше да спази това обещание. Ако трябваше, щеше да гори в Ада за това, което желае, но трябваше да бъде с нея. Не можеше да нарече това любов. Любовта бе водена от сърцето, а неговото не трепваше или поне не го усещаше да го прави. Въпреки това у него имаше някакво изгарящо желание да бъде с нея. Защо го правеше? Защо я желаеше? Нямаше представа.
Внезапно се спря и влезе в съседната стая. Отвори прозореца и вдиша свежия въздух, който му се стори, че носеше същия аромат като този в двореца, който се бе просмукал надълбоко в женската кожа. Движеше се като хищник, наблюдаващ жертвата си от съвсем късо разстояние. Ръцете му докоснаха раменете й и се спуснаха по дължината на ръцете й, докато устните му не бяха съвсем близо до ухото й. Нямаше нужда от думи. Единственото, от което се нуждаеше бе ефирния аромат на кралския дворец, просмукал се дори в косата й. Някаква сбъркана смесица. Нещо твърде фатално. Нещо объркващо мислите му.
avatar
Kyle Barkley.

Вид: : антихрист
Име: : Кайл Баркли
Възраст: : около 29; (or more)
Дарба: : внушение; криокинеза
Семейство: : Eleonora Moretti - съпруга; полусестра;
Брой мнения : 6
Join date : 16.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалнята на краля.

Писане by .romanoff on Нед Мар 31, 2013 4:13 am

Лора едва успя да си поеме дъх преди да се появи Кайл. Не очакваше такава проява на страст. Винаги бе знаела, че не е обич. Между тях нямаше дори братска любов, едва ли можеше да се говори за друг вид. Романов го ценеше като кадър, вероятно от части като брат. Един баща ги свързваше, е и? Свързваше ги общото привличане един към друг. Наречете го както искате- кръвосмешение или грях. В такива моменти демона в нея говореше повече от нужното и замъгляваше всякаква човешка преценка, която можеше да съществува изобщо в ума й. Грехът бе измиван от хиляди други престъпления, които бе извършила. Нима някой би я винил? Със сигурност този някой не ще да се е изправял пред поразителния чар на Кайл.
Устните й отвърнаха със същата опустошителна страст, каквато поднесе той на своята кралица. Те разтвориха неговите, докато езика й не си проправи път навътре. Тогава настана същинската борба за надмощие. Езика й, който трудно приемаше някой да го управлява, се впусна в яростна битка с неговия. Сладостния вкус на устата му замайваше главата й и я караше да забравя как се диша. Дробовете й се свиваха агонизиращо от липсата на кислород, но Лора не обръщаше внимание на човешките нужди на тялото си. Знаеше, че може да издържи още няколко минути преди да вдиша. Дланите й се спуснаха по гърба му през дрехите. Халата, от търкането на двете тела, бе успял да се поразвърже и в момента висеше разпасан на тялото й.
С мъка се отдръпна от тялото ум, стигнала до предела на желанията си. Отвъд този предел всички се изпепеляваше и Романов щеше да изгори за пореден път под или над него. Беше задъхана. Трептяща и, все още, не отпускаща ръцете си около Кайл. Облегна глава на гърдите му, където можеше да намери силно биещо сърце.
– Ти си такъв наркотик, Кайл Бъркли!

_________________

You make me want to go back, back to the best version of me... and that never happened before.
avatar
.romanoff
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : Антихрист
Име: : Лора Романов
Възраст: : 27 години| много повече
Дарба: : внушение| фонокинеза
Семейство: : Кралската династия; Робин Йелена Ан Даркууд.
Брой мнения : 18
Join date : 12.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалнята на краля.

Писане by Kyle Barkley. on Нед Мар 31, 2013 6:29 am

Кайл просто живееше за тези кратки срещи. В началото му се струваше, че всичко бе далеч по-пламенно, макар брака му да не бе чак толкова по любов. Мъже... Ако бедната Елеонора знаеше какво се криеше зад всичките онези мили думи... Кой би предположил, че тогава действаше задействан единствено от жаждата си за малко повече злато? Нито когато изрече онова заветно „да”, нито малко по-късно той изпитваше нещо повече от задоволство, че е спечелил един нищожен пиянски бас. Беше накарал бедната червенокоска да повярва на всяка думичка, въпреки острия си като бръснач ум, но по законите на съдбата и прослувутия Мърфи по-късно всичко се бе объркало до една крайна и безвъзвратна степен. В последно време му се струваше, че използва сестра си като заместник на съпругата си. Глупости...
Лора Романов не можеше да бъде заместник. Тя бе единствена и неповторима. Тя бе единствената, от която понякога се нуждаеше цялото му същество. Единствената, която толкова безпогрешно отнемаше въздуха от дробовете му и подпалваше цялото му тяло само с едно докосване. Тя беше като най-трайния и силен наркотик, което го накара да се подсмихне на думите й.
- Казвали са ми го, сестричке... – подкачи я, напомняйки за минималната връзка помежду им. Харесваше да я провокира, да принуждава онзи див блясък да проблясва в очите й. Искра на гняв спрямо цялото семейство, което ги поставяше в тази неудобна за пред хората ситуация, но сякаш тя можеше да ги спре. От момента, в който бе почувствал свободата си, Кайл отново бе затворник. Беше трайно свързан с Лора посредством желание и страст. Две неща, които провокираха нова целувка. Отново лишена от нежността на сладникавите филмови сюжети. Ефирният плат на халата се намачка в дланта му, докато Баркли се опитваше да го свали от раменете й. Кожата му гореше от желание за досег с нейната, но някак харесваше факта, че тя го олесняваше с липсата на количество дрехи, докато при него положението не бе съвсем същото. Въпреки борбата за надмощие устните му се извиха в крива усмивка, преди да ги отдели от нейните, преди да захапе леко долната й устна, преди да се спуснат по шията й и оставят горещи следи по бледата й кожа.
avatar
Kyle Barkley.

Вид: : антихрист
Име: : Кайл Баркли
Възраст: : около 29; (or more)
Дарба: : внушение; криокинеза
Семейство: : Eleonora Moretti - съпруга; полусестра;
Брой мнения : 6
Join date : 16.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалнята на краля.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите