Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Карамел Шоколадова

Предишната тема Следващата тема Go down

Карамел Шоколадова

Писане by ???? on Вто Яну 24, 2012 6:19 am


Карамел Шоколадова.

Странно име, а? Но, когато бащите ти нямат представа как да кръстят дете, намерено сред нищото в гората, а са откачени и единият е производител на шоколадови изделия... ами, това се получава в крайна сметка. Но нека не засягаме тази леко наболяваща тема за Карамел. Беше стройна дама навлизаща в двайсетте си години.






28 февруари 2009 година

-Сладкишче, време е.- провикна се Уили Уонка и подаде ръка на русокосата дама в колата.
Карамел пое протегнатата помощ и спусна краката си извън скъпото возило. Носеше червени обувки, елегантно високи и излъскани до крае предел. Човек спокойно можеше да се огледа в тях и то без да се притеснява, че може да не забележи някое съвършенство по лицето си. Краката й бяха дълги, е, не толкова дълги за скромните й метър шейсет и пет, всъщност пречката да бъдат километрични бе именно тази височина, но която и да е била майка й, тя е била страшно ниска жена. Добре, че беше господин Уонка, за да я дари с малко от своята височина. Не, че й бе биологичен баща, но според Карамел бе и психически и физически по- важно, кой те е отгледал. С времето бе приела някои от неговите черти, или само така си мислеше. Ако питате мен- второто е, но за пред нея- нищо не съм ви казала. Тялото й беше слабичко и стройно, незадоволяващо я с някои от пропорциите си. Черна рокля се спускаше до средата на бедрата й, карайки я да прилича на малък дявол, какъвто всъщност беше. Слабите й ръчички изглеждаха така, сякаш щяха да се счупят от само себе си, но за огромна изненада на всички, опитали шамарите й, те бяха доста доста силни!
-Господин Уонка, шоколад за подкрепа?- погледна го престорено изтънчено Карамел и хвана баща си под ръка.- Ами ако не се справя, татко?
Прехапа алената си устна, докато отмяташе назад силно къдравата си, поне в момента, коса. Беше притеснена. Не беше единствената кандидатка за Института и се притесняваше, че не е защитила мястото си. Вече я бяха осведомили, че се бори с цели десет души за едно място, а това си беше сериозна конкуренция. Като се има предвид, че останалите кандидати бяха три пъти по- огромни от нея, не й се мислише. Никога нямаше да стане наемница и това си беше! Но пък, веднъж да влезеше и проблемите й бяха решени. Дори вече бе събрала багажа си и той чакаше спокойно в багажника на лимозината на татко Уонка, както го наричаше Карамел.
-Надявам се да не успееш.- съвсем искрено и равнодушно с онзи свой специфичен глас съобщи господин Уонка и се свлече в краката й, удряйки коленете си в паважа.- Моля те, не се записвай, шоколадче, обещавам да създам нов вид шоколад с твоето име!
Карамел сведе погледа си към мистър Уонка, който бе обвил ръцете си около единия й крак и гледаше толкова жално, че успя да разтопи сърцето й и за миг да започне да съжалява, че ще изостави баща си, евентуално, ако я приемеха в Института. Пръстите й се заровиха в косата на татко Уонка и я разрошиха леко, задържайки се там, за да усетят мекотата й, устните й се нацупиха лекичко.
-Господин Уонка, недей така, аз пак ще съм си твоето момиченце.- умилително го увери Карамел и клекна, за да бъдат очите й на нивото на неговите.
-И не на онзи Шапкар!
-Съвсем мъничко и на него
.- показа с пръсти Карамел колко мъничко бе дъщеря на Шапкаря и целуна господин Уонка по челото.- Знаеш, все пак, той също има заслуги в сменянето на шоколадови памперски.



Юмрука й се стовари върху дървената плоскост на бюрото, което го накара да се разтресе и да изскърца заплашващо да се стовари върху краката на Джаред Моутън. КАК СМЕЕШЕ ДА Я СКЪСА НА ИЗПИТА? Не беше виновна, че не покриваше норматива бързина за мъже... МЪЖЕ! Тя беше просто същество от женски пол, което не тичаше достатъчно бързо и затова без малко щеше да изхвърчи от Института. Нямаше начин да остави оценката й така! Щеше да го накара да я поправи. Безскруполността й в този момент бе излязла на яве, както и яростта, която трудно овладяваше от време на време. Искаше да остане тук, не можеше да се провали точно сега и днес, само защото расизма в учебното заведение беше в повече от нужното и всички си умираха да я дискриминират заради липсата на определени атрибути.
-Не можете да ме оставите с подобна оценка, ще ме изхвърлят от тук!- просъска между зъбите си Карамел.
По принцип бе доста мирно и нежно същество, което си похапваше шоколад доста честичко, което пък от друга страна вдигаше кръвната й захар, но това не я плашеше. До сега се бе разболявала само веднъж и Шапкарят и господин Уонка се бяха погрижили за температурата и кихането й, не бе боледувала повече. Гледаше мирлюбиво цветята си в задния двор, където често падаше през дупката за света на Алиса, но пък беше забавно. Обичаше да се забавлява по този начин, намираше го за напълно нормален, макар повечето й връстници да я гледаха наистина странно по тази причина. Затова никога не се бе разбирала с децата в училище и й се налагаше да си учи вкъщи заедно с господин Уонка и Шапкаря, които доста често се съревноваваха кой може повече. Така може би изградиха състезателния й дух, оформиха я като борец, но, забележете, бойните й методи бяха доста по- НЕ бойни.
-Карамел, ти просто не се справи, няма какво да направя по въпроса.- сви рамене Джаред Моутън, стреснат от бурната й реакция, предположи, че не обича да я подкопават така, но пък, тя действително не се бе справила.
-Убедена съм, че винаги може да направим нещо!-каза някак успокоена Карамел и седна на края на бюрото, което накара роклята й да се набере нагоре, разкривайки бедрото й. Преметна краката си така че да виснат през другия ръб на бюрото около Моутън, който преглътна затруднено и разхлаби вратовръзката си.
Изхлузи се от бюрото, сядайки в скута му по особено неприличен начин. Ръцете й го натиснаха назад, за да се облегне, продължиха надолу, докато ноктите й разкъсваха нежните влакна, държащи копчетата за ризата.

//Карамел е човек... е, има си и своята дарба, но главно е човек. Очарованието едва ли се брои за способност. Пристига в Нортфорд малко след постъпването си в Института, поради съображения за сигурност, където завършва обучението си. Има пряка връзка с Фьодор Маликов. Често се среща с господин Уонка и Шапкарят, които не пропускат да я посетят преди другия да го е направил. С пристигането си, Карамел се присъединява към Ордена на меркурии.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Карамел Шоколадова

Писане by Амелия Нортфорд on Вто Яну 24, 2012 1:31 pm

Одобрена, добре дошла!
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите