Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Jonathan Holmes.

Предишната тема Следващата тема Go down

Jonathan Holmes.

Писане by holmes. on Чет Яну 26, 2012 1:05 am

Май, 2011 година.
Беше рано. Безбожно ранна съботна утрин, но кой го е грижа? Краткото и отчетливо почукване на вратата извади мъжът от унеса му. Не достатъчно обаче, за да удостои дразнителя с подобаващо внимание, пък било то и под формата на някоя цветуща псувня.
- Мистър Холмс? – разнесе се дразнещо пискливият глас на мисис Уолъс, икономката му, която заслужаваше да бъде пратена на гилотината за нахалството си. Или да бъде наградена с медал за храбростта си да се изправи срещу спящия зад вратата звяр – зависи как го погледнете.
От вътре се доловиха нечленоразделни звуци, които трябваше да представляват само и единствено недоволни стенания. Но възрастната дама остана невъзмутима и нахлу в стаята като разузнавач на КГБ по следите на национален отцепник.
- Мистър Холмс! – възкликна икономката, когато завари господаря си да се излежава все още в леглото, покрит през глава от обемистата завивка. По нейно компетентно мнение бе крайно време да се събуди от зимния си сън, но вместо това рециталът на недоволство се повтори, този път придружен с леко похъркване и прошумоляване на чаршафи. Мисис Уолъс се опита да отвие главата на съгрешилия поспаланко, но наместо нея откри две боси ходила.
- Джонатан Грегъри Холмс! – сопна се тя, вече на предела на търпението и добрите обноски.
Да, определено вече беше буден. Буден и кисел. Тежко и горко на всеки съсед в радиус от две пресечки, които трябваше да изтърпят предстоящата караница. Звукът от трите му имена, произнесени едно след друго с такъв укор, му подейства като студен душ и спокойно можеше да замести конската доза кафе, от което по принцип се нуждаеше, за да стъпи на крака.
- За Бога, жено, остави ме на мира! – извика в отговор мъжът, докато продължаваше да се бори с кошмарната напаст, наименуваща себе си Хенриета Уолъс, която в точно този момент яростно дърпаше другия край на завивката. Битката беше оспорвана, но в крайна сметка победата бе за противниковия, сънлив иначе отбор, който имаше преимуществото на мускули, колкото и бавни да бяха реакциите им на този етап. Икономката въздъхна примирено, но все пак постави ръце на хълбоците си. Да му се не знае и изчадието наречено Джонатан Холмс! Страничен наблюдател за нищо на света на би дал тридесет и една, полагащи му се иначе години, предвид детинското му поведения в момента. Колкото и време да бе работила за въпросния индивид, упорството бе основната черта на характера му, която искрено ненавиждаше. Но ако държеше на средствата за прехраната си, щеше да си държи покорно езика зад зъбите, както много пъти преди.
- Те се нуждаят от теб. – опита по-спокойно и нежно тя, сякаш говореше на малко дете. – Нямат си никого другиго.
Ако Холмс можеше да види изражението ѝ, щеше да се сблъска с цял спектакъл умолително изражение, съпътстван от влажен поглед. Но това не му бе нужно, за да вземе решението си.
Беше права. По дяволите, беше права. С оправдано недоволство, той провиси крака от едната страна на леглото и затърка очите си, стенейки от агонизиращата болка, причинена от ярката светлина.
Но стига глупости – беше време за работа. Някъде там имаше случай, който чака да бъде разрешен, а всеки служител на реда с капка мозък в главата си, знаеше, че Джонатан Холмс е безупречен в това отношение.


Месец по-късно.
- Заклевате ли се да казвате истината, цялата истина и нищо друго освен истината?
Това беше нелепо и обидно. Но най-вече нелепо.
Холмс се намираше в съдебна зала, но не като част от лешоядите по скамейките или като някой от заседателите. Не, той заемаше ролята на обвиняем. Пълна лудост.
- Заклевам се. – отвърна той подразнено, след неуспеха да прикрие досадата си и на крачка от това да подбели очи. Нямаше никакъв смисъл в този процес – някаква жестока главоблъсканица, която безпроблемно можеше да бъде решена с малко по-задълбочено оглеждане на доказателствата.
- Мистър Холмс, обвинен сте в убийството на главен прокурор Ръсел Мейхю.
Ето, виждате ли? Трябваше да са малко по-обстойни при прегледа на случая и всичко щеше да се нареди. Рано или късно.
Булдогът, пардон – съдията, следеше всичко с привидно безстрастно изражение. Всъщност, ако се вгледаш по-добре, щеше да забележиш дистанцията в погледа му, сякаш се намираше на десетки години от тук. Джонатан хвърли по-задълбочен поглед на старчето – по ръкава на тогата му едва се различаваше светлорус дълъг косъм, а едната му буза бе по-червеникава от другата. Червило, керемиден цвят. Обвиняемият се огледа около себе си и погледът му падна на съдебната секретарка, с вързана на висок кок златиста коса и кървавочервен лак. По-голямо впечатление му направи червилото ѝ със същия керемиден нюанс като позаличения върху страната на булдога-съдия. Имаха афера, беше повече от ясно.
От друга страна, маската на стоманено спокойствие на прокурора, мистър Бърнс, се пропукваше едва доловимо. Кожените му обувки бяха износени и за разлика от съдията, не се бе накичил като коледно дръвче с хиляди златни пръстени. Грешка – на безименият му пръст имаше бледа линия, а единственото по-скъпо притежание бе поизносен швейцарски чаровник. Менте, доколкото можеше да прецени Холмс, но явно с някаква сантиментална стойност. Бърнс вероятно претърпяваше развод, на първо време, и имаше евентуални пререкания с жена си за подялбата на имуществото.
Скука.
- Съдът ви е назначил служебен адвокат – мистър Максуел Томсън. – съдията привлече вниманието на Джонатан с думите си и се обърна към адвоката след това. – Мистър Томсън, какво пледира обвиняемият?
- Виновен, Ваша чест, при смекчаващи вината обстоятелства. – отвърна безцеремонно адвокатът, след като се изправи и леко поклони, с уважение. Сетне погледна към записките си, разлиствайки някакви книжа и продължи:
- А именно, самозащита и причиняване на смърт в състояние на силен афект.
Скука.
Силен афект. Що за глупост? Беше дрогиран, изплюйте камъчето! Не биваше да го държат отговорен за делата му, а и онзи хлапак направи грешката да го нападне. Подробностите – та те бяха най-важните! Защо никой не се вглеждаше в тях?
През следващия час и половина, съдебните заседатели не се вглеждаха в подробностите, а в обвиняемия. Всеки един от тях се опитваше да прецени каква присъда да му отсъди. Външният вид говореше много, в конкретния случай крещеше „Убиец!”. Те го виждаха като особена заплаха, с този суров и ловък поглед като на хищник, който дебне следващата си плячка. Очите му бяха будни, големи – сякаш с тях Холмс се опитваше да попие целия свят. Искряха в син пламък на аквамарин и бяха неспирни – изучаваха всичко, до най-дребния детайл. Веждите му бяха някак свъсени, а по широкото му чело си личаха тънки линийки – бръчици, плод на непрестанното мръщене на обвиняемия, щом се замислеше по-задълбочено. Носът му беше остър и на пръв поглед хърбав, а устните – тънки и свити в права линия. Бузите на мъжа бяха някак хлътнали, придавайки му болнав вид и карайки скулите да изпъкнат. Самото му лице беше изсечено като от мрамор, макар и с лек слънчев загар, добит незнайно от къде. То бе обрамчено от светлокафяви кичури, с неравномерна дължина и произволна посока. Странично от чертите на лицето, за физическите характеристики на Джонатан може да се изтъкне само, че бе висок около метър осемдесет и пет и тялото му беше лишено от особена мускулатура, макар и далеч от определението „хилав”.
Джонатан Холмс, обвиняемият и главен заподозрян по случая с убийството на бивш главен прокурор Ръсел Мейхю, ясно можеше да усети как чуждите погледи го изучават. Но една основна мисъл продължаваше да доминира в съзнанието му.
Скука.


Седмица и половина преди процеса.
- Ти го уби, нали? – ума на Холмс работеше на пълни обороти, за което можехме да виним само и единствено кокаинът. В погледът му пък проблясваха победоносни искрици. Шах и мат, Мейхю!
Разбирате ли, когато се сблъскваше с по-сложен случай, му бе необходим пълния капацитет на умствени възможности, а кокаинът му предоставяше именно това. Страничните ефекти бяха поносими, при равносметката.
Нашият тъмнокос детектив пристъпи уверено напред, без да обръща внимание на насочения срещу него пистолет. Ръката на прокурора потрепваше едва забележимо и Джонатан можеше да се обзаложи, че за първи път държи огнестрелно оръжие в ръцете си. Вероятно дори не беше зареден, най-много да стреля с халосни.
- Жена ти е имала любовник и в изблик на гняв си го прегазил с колата си. – гласът на тъмнокосия беше плътен и някак магнетичен същевременно. Сегашната му цел бе да успокоява – макар да се долавяха тържествуващи нотки – иначе можеше и да е като камшик. Ръцете му бяха прибрани до тялото и като цяло нищо в позата му не изразяваше враждебност, за разлика от тази на Ръсел. Всъщност ако трябва да сме искрени, нашият детектив можеше да бъде непоносимо изчадие, но това не бе присъщо за него. Той беше настъпателен, с остър език и същото толкова остър ум, но понякога предпочиташе да се слее с тълпата. Изключваме моментите, в които искаше да си чеше егото и се фукаше наляво и надясно. В моментите на доброволно избрана изолация, той се чувстваше като воайор. Обичаше да наблюдава, да анализира. Сновеше между хората и беше незабележим, защото бе свикнал да се слива с пейзажа наоколо, досущ като някой хамелеон.
Сега беше приключил с анализирането. Сега беше време да си поиграе на кукловод и да даде началото на този така забавен спектакъл, под надслов „Спипах ли те, гад мръсна?”
- Но клетникът се е отървало с няколко пукнати ребра и командно дишане. – продължи Холмс с тирадата си, вече на метри от убиеца. – Уви, това не ти е стигало. Не, ти си искал не просто да отмъстиш, а да го заличиш от лицето на земята. Разполагал си с връзки и си спрял тока на болницата, откачено копеле такова, пращайки още десетки на косъм от смъртта.
Мейхю очевидно започваше да осъзнава последствията от действията си, но това не пречеше ни най-малко на честолюбието му.
- Това нищо не значи, нямаш никакви доказателства! А и кой- кой си ти? Ти си едно нищо! Сам го каза – разполагам с връзки и-
- О, я стига, Ръс! И двамата знаем, че това са празни приказки. – отвърна Холмс лаконично, прекъсвайки безсмислените брътвежи на прокурора. Типично за него да гледа с пренебрежение на нещата. В действителност търпението му започваше да се изпарява и никак не му беше до приказки. Събеседникът му обаче го прие погрешно и подхвана пистолета с нова решимост.
- Ти.. Ти не... Ау! – викът озвучи околията, когато пръстът му докосна спусъка. Е добре де, може и да е бил зареден...
Изстрелът беше също толкова оглушителен, но за жалост не стигна целта си и се отклони в незнайна посока, а откатът едва не повали стрелеца. Джонатан нямаше време да благодари на сите светии, че спасиха животеца му, ами се втурна напред и изби пистолета от ръката на Ръсел. Той се окопити навреме и замахна към лицето му, но отново не улучи. В резултат, отнесе един в корема и въздухът излезе от него, карайки го да залитне назад.
Май не споменахме местоположението им? Мм да-а, намираха се на покрива на жилищна кооперация и продължаваха да се боричкат все така нахъсано. Челюстта на Холмс най-сетне имаше близка среща с чуждите юмруци, но и той не оставаше длъжен. Размахваше ръце като холандска вятърна мелница и понякога уцелваше, понякога само залиташе опасно към ръба на покрива.
Мейхю се опитваше да го избута именно натам, но преценката му изневери и на няколко крачки от ръба, отнесе още едно круше, последвано от ритник. Прокурорът залитна и се вкопчи в тъмнокоското, повличайки го със себе си към зейналата пропаст, представляваща междублоковото пространство. Чу се едно звучно „прас!” от разкъсването на плат и Ръс политна към улицата, вкопчен в част от два ръкава.



Rupert Friend
Hello, my name is:: Ако все още има някой, който по някаква налудничава случайност не е чувал за мен – името ми е Джонатан Холмс.
Един вид се подвизавам като частен детектив, макар полицията често да търси помощта ми. Consulting detective will do fine, thank you.
Date of birth:: 01 Октомври 1979 година, тоест съм на 31.
Не съм някакво същество, което спира да старее след определено време – имам се за обикновен човек с нормален растеж, съдейки по белия косъм в косата ми, на който скоро попаднах. Откачена работа.
Не се славя с някаква конкретна дарба, освен ако не борим фукането като такава.
Член съм на Орденът на фосфора.
Някога бях активен пушач, сега ги ограничих до цигара на месец. Бавно и славно към победата.
В съзнателния ми живот може и да е имало период на нарко-зависимост. Нито потвърждавам, нито отричам.
Имам малко странични от работата си занимания. Не за друго, просто понякога е трудно да спечелиш интереса ми и да го задържиш, в последствие.
Вече сте запознати с делото Мейхю. Това, което не ви е известно е, че ме осъдиха на пет години лишаване от свобода. Lovely, isn't it?
О, да – все още излежавам първата и се надявам на някакво чудо.


Последната промяна е направена от holmes. на Чет Яну 26, 2012 10:52 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
holmes.

Вид: : consulting detective.
Име: : Джонатан Грегъри Холмс
Възраст: : 31
Дарба: : high-functioning sociopath.
Брой мнения : 19
Join date : 21.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Jonathan Holmes.

Писане by Вантермина Дешае Нортфорд on Чет Яну 26, 2012 7:30 am

Одобрен и уникаааленн <3

_________________
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain.
Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul.
I’m gonna work it ’til your totally blown


And your gun is dirty
So I’m guessing I’m on a roll
avatar
Вантермина Дешае Нортфорд

Вид: : Даева
Име: : Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд
Възраст: : Прекалено много години..
Дарба: : Владее магьосничество и контрол над съзнанието
Брой мнения : 333
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите