Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Фрея Балтимор

Предишната тема Следващата тема Go down

Фрея Балтимор

Писане by Eleonora Moretti on Нед Яну 29, 2012 8:28 pm


Yvonne Strahovski
16 август 2000 година ~ Нашвил, Тенеси
Мило дневниче,
Днес станах на единайсет. Направо не е за вярване. Мамам ми подари компютър, нали се сещаш колко много исках компютър. Сега ще мога да играя там по цял ден.
Скарах се с Роузи, сега не ми говори. Не искаше да дойде с мен до увесилтелния парк. А толкова много го обичаше преди да замине за Уошингтън. Вече е разична, изглежда ми странно. Вечер я чувам да плаче в стаята си. Вече не ми споделя, не ме вика да ядем сандвичи с ягодово сладко заедно. Откакто замина за колежа сякаш някой я е подменил преди да се върне удома. Липсва ми старата Роузи – тази, която ми плетеше плитки преди да заспя и ми печеше филийки всяка сутрим. Сега вече дори не ми обръща внимание.
Надявам се утре отново да сме си по старо му. Училището много я изморява. Казва ми, че колежа бил едно отвратително място, а тя харесва всичко. Щом тя не го харесва, значи никога няма да ходя там.

22 август 2001 година ~ Полицейско управление на Нашвил
Мило дневниче,
Докато се прибирахме от Дисниленд заспах в колата на мама. Ароматът на лавандула, който се носеше в колата накара очите ми да натежат. Сърцето ми започна да бие по-слабо, а аз се отпуснах на задната седалка и зарових глава в рамото на големия мечок, който мама ми купи като късен подарък за рождения ден. Все още миришеше на найлон и пуканки, понеже сергията, от която го купихме беше точно до павилиона за закуски.
След като заспах започнах да сънувам.
Съхувах, че съм в една църква. По целия под горяха свещи. Хиляди, ако не и милиони свещи. Въздухът се бе нагрял до непоносимост, а в цялото помещение миришеше на восък и горящи дрехи.
Зачудих се откъде идва миризмата на горящи дрехи. Обърнах глава и ги видях. Сестра ми Роузи и майка ми стояха в нещо като голям аквариум, а около тях гореше огън. Алено-оранжев огън, чиито пламъци бяха толкова горещи, че върховете им бяха бели. Тогава чух писъка, а след него и нещо като гръм. Толкова силен и толкова оглушаващ, че ме свлече на земята.
Тогава отворих очи и първото нещо, което видях беше една жена в бяла престилка. След това ми замириса на болница. Нали знаеш, онази гадна миризма на дезинфектант и лекартсва. Жената ме гледаше с тъжните си големи очи, а на лицето ѝ се оформи лека усмивка, която би разплакала абсолютно всеки.
Тогава ми казаха, че колата на мама се е взривила. Роузи също е загинала. Сама съм, дневниче. Само ти ми остана.

4 септември 2001 година ~ Дом за деца без родители „Пърдж”
Мило дневниче,
Днес още докато влизах пез главния вход на сградата ме напуши смях. Не знам защо. След това се превърна в плач. Плесента по стените, далчения плач на децата, тихата мелодия на пиано, идваща от музикалния кабинет и съчувствените усмивки на персонала ме накараха да заплача. За първи път от ..., за първи път от две седмци се сещам за Роузи, за меката ѝ кестенява коса и луничавото ѝ лице, за чипия ѝ нос и дрезгавия глас, с който само до шреди месец ме приспиваше.
Стаята ми тук е добра. Имам едно легло, един гардероб за малкото дрехи, които имам и едно бюро. Имам съквартирантка, можеш ли да повярваш. Казва се Танси. Баща ѝ пренасял наркотици през краницата, а майка ѝ е умряла в катастрофа. И тя си няма никого. Мисля, че двете ще се сприятелим.
Ше ходя в ново училище. Вече дори не съм близо до моето предишно, затова агентката на „Социални грижи” ме прехврърли в ново. Казва се „Основно училище Джаспър Кюсак”. Можеш ли да повярваш, кръстили са си училището на местен телевизионен водещ.
Мама ми липсва. Липсва ми фалшивото ѝ пеене, докато се приготвя сутрин за работа, липсват ми разказите ѝ за татко, който както знаеш, почина преди пет години на мисия. Нали се сещаш, беше тюлен от Флота.
Днес прочетох няколко странички по-назад. Извинявай, че не съм писала толкова отдавна.

10 октомври 2001 година ~ Килерът на Основно училище Джаспър Кюсак
Мило дневниче,
Отново избягах от час. Сега класът има литература, но аз реших да го пропусна. Не ме съди, не беше нарочно, когато подпалих учебника на Мелъди Московиц с ума си. Тя ме блъсна на обяд. Изцапа новата ми блуза. Не знам защо стана така.
Може ли да ти доверя нещо?
Напоследък много неща се подпалват, когато съм наоколо. Сякаш някой върви с туба бензин и драсва по една клечка кибрит при всяко мое мигване.
Изморена съм.

1 ноември 2001 година ~ В часа по математика на Джена Мейсън
Мило дневниче,
Днес подпалих четката си за зъби, докато все още си миех зъбите. Не ме заболя.

23 ноември 2001 година ~ Столовата на училище
Никой не иска да сяда с мен. Може би съм прекалено умна за останалите. Или ги е страх от мен.
Вчера набих Мейси Дженкинс по физическо. Изпратиха ме при директорката. Докато не гледаше запалих снимката на котката ѝ. Започвам да контролирам огъня.

16 август 2005 година ~ Стаята ми в Поправителен център за млади престъпници „Холтън”
Мило дневниче,
Последно съм писала преди четири години. Можеш ли да повярваш? Намерих те на дъното на чекмеджето ми. Днес осиновиха Танси. Сещаш се, нали? Чернокожото момиче, чийто баща е наркотрафикант? Е, днес една черна кола дойде и я взе. Предполагам, че я осиновиха.
А аз все още съм тук.
Изключиха ме от основно училище Джаспър Кюсак малко след като навърших тринайсет. Подпалих женската тоалетна. Хванаха ме.
Сега съм в изправителен дом за млади престъпници. Не ме съди, откраднах само веднъж. Хенри Кензингтън ме предизвика. След това ме целуна, но вече и двмата бяхме в затвора за кражбата.
Каза ми, че съм красива. Че съм имала най-хубавата руса коса, която някога е виждал. Че съм имала най-изразителните сини очи с форма на бадем. Чувствени и пълни с емоция. Имала съм меки устни с вкус на малина. Никое друго момче не ми е казвал такива неща.
Мислиш ли че казва истината?
Ставам на шестнадесет. Мога да изляза оттук.

20 март 2008 година ~ Бостън
Мило дневниче,
Вече съм почти на деветнайсет.
Преследват ме. Разни мъже. Из кампусът в университета виждам черни качулки и тъмни очила на всеки ъгъл. В библиотеката, в метрото. Навсякъде.
Похвалих ли ти се?
Вече уча. История на изкуството. Знаеш колко много обичам Ван Гог, нали? А може би не. Не съм писала от близо три години. Извинявай.
Разбрах, че Роузи (нали се сещаш, сестра ми) се е била замесила в нещо преди да... знаеш какво. Преди седмица ми се обадиха от полицията тук и ми казаха, че са намерили един куфар с фалшиви банкноти, а с него е била и личната карта на Роузи. В какво се е замесила тя?

15 април 2008 година ~ Бостън
Трябва да бягам. Мъжете с качулките се оказаха някаква местна банда за наркотрафик. Надушили са, че помагам на ченгетата, откакто ми се обадиха, че са открили куфара на Роузи.
Не мога да ти кажа нито къде, нито как. Не се знае дали някой няма да те открадне.
///

Дами и господа, току що прочетохте малка част, но най-важната част от моя дневник. Някои страници едва се четат – размити са от сълзи, плач и кръвта от китките ми. Имам склонност да се самонаранявам, не го крия. Все пак аз убих майка ми и Роузи. А обвиниха спирачките на старата Тойота. Други страници пък са само драсканици, жалки мои опити да се превърна в художник. От малка имам дарбата да описвам случки. Мислех си, че мога да ги нарисувам. Не мога.
Лъжа. И то доста. Не съжалявам за това, така съм устроена.
Сърказъм, не се обиждайте, през повечето време дори не мисля това което казвам.
Мога да подпалвам неща. Не, не, човек съм. Просто съм... специална.
На двадесет и три съм. Казвам се Фрея Балтимор.

avatar
Eleonora Moretti

Вид: : човек, но специален
Име: : Елеонора Морети
Възраст: : 24
Дарба: : Пирокинеза
Семейство: : Kyle Barkley. - съпруг;
Брой мнения : 17
Join date : 29.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Фрея Балтимор

Писане by Robbin. on Пон Яну 30, 2012 12:30 pm

Добре дошла! Избери си само орден, за да е всичко финализирано.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите