Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Супермаркет.

Go down

Супермаркет.

Писане by Robbin. on Вто Яну 31, 2012 6:19 pm


_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Супермаркет.

Писане by Phury. on Съб Фев 04, 2012 5:24 pm

Светът е голям и спасение дебне от всякъде.
Светът е голям и пайети дебнат от всякъде.
Фюри тръсна глава и няколко шоколадови къдрици паднаха върху челото му.Беше нервен.Вече четвърт час ритмуваше одата на радостта с крак, а пръстите му не спираха да си играят със сребристата верижка, която опасваше врата му.Не спираше и да си повтаря, че е време да обърне нова страница в живота си.А какво по-хубаво от това да отбележи новото началон с нещо видимо, нещо ярко..нещо, което..
-Ааааааааааааа!-чу се крясък от съседната стая.После ужасяващото бръмчене го заглуши и Фюри почувства как всяка клетка от тялото му изтръпва.Трябваше да се махне от тук..Не, не трябваше.Щеше да остане и да се държи като истински мъж.Нещо, което всъщност бе, но само на теория.
Скучноватата ивица, която представляваше „Мейпъл авеню” бе дълга няколко метра, а сградите бяха просто сива редица от бетон тук-там прорязана от някой и друг прозорец.Фюри избягваше подоби места.Бяха му някак неприяни не само с откровената си неприветливост, ами и с факта, че изглежзаха като картина на Мунк.А той мразеше Мунк.Макар да не се позваваха лично, нашият герой бе решил, че този художник е олицетворение на сатаната, жив Мефистофел с палитра в ръка..Както и да е.Блоковете бяха ниски, всичките строени по времето на сухия режим.Плетеници от пукнатини красеше фасадите, а гледката изглеждаше едновремено трагична и красива.Сградата на студио за татуировки „Калър енд стайл” не се отличаваше по нищо от останалите.Само дето над входната врата бе лепната набързо направена картонена табела „дванадесет долара на тату, само сега”.Нали ги знаете онези филми, в които главният герой загубва пътя си, скитосва се отчаяно наляво-надясно и когато решава, че светът е чисто и просто развалена консерва риба тон, вижда нещо, което поставя превратната точка, краят на монотонното ежедневие, краят на моментното вцепенение, или както там искате го наречете.И ето..Фюри бе решил, че никога повече няма да намери хубавото в това да си жив.Бе разтворил класьорите си с пайети, ала блещукащите му приятели сякаш бяха загубили цвета си.Беше отчаян.Това обясняваше необичайното му за събота сутрин местоположение.Търсеше нещо, някакъвд знак..и точно когато минаваше по Мейпъл авеню в главата му зазвуча „Алелуя”.Без да се помае се бе натикал в далнопробната пародия на студио за татуировки.
И сега чакаше.Разсеяният му поглед пълзеше по стените.В лъснати рамки бяха натикани комикс изрезки, плакати на Мерелин Монро и скици в готик стил.
-Решихте ли каква татуировка искате?-чак сега нашият герой забеляза, че не е сам.В ляво от него, мъж на средна възраст се беше захилил, така сякаш току-що бе приключил с четенето на „Английски хумор за ценители”.Върху орловия му нос бяха закрепени очила стил луд гений, а къдравата му оредяваща в областта на темето коса, лъщеше като полиран мрамор.С тази разлика, че мрамора бе красив, а въпросната коса будеше отвращение у Фюри.
-Мисля си за надпис.. „светът е голям и пайети дебнат от всякъде”.-огромния корем на мъжа се развижи сякаш бе направен от желе със собствен разум.
-Вие се шегувате-продължи да се кикоти отблъскващия тип.
-Че защо да го правя..-учуди се искрено Фюри.Какво странно имаше в това да изрази любовта си в татуировка.
-Добре, пригответе се..сега ще ви татуирам.Само колегата да свърши.
Ченето на Фюри се удари в пода, а зениците му е разшириха сякаш бе дрогиран с възможно най-силния опиум, който пазара предлага.Да си говори с този мъж беше едно наръка,но да му даде да го татуира.За нищо на света.
-Знаете ли мисля сам да направя скиците..Хъм...запишете ми час за по-късно.
Нашият герой се изправи скоростно и понечи да се измуши от стаята, ала басовият глас на мъжа го спря.
-О и тук можете да ги направите...
-Съмнявам се..-подвикна Фюри и изскочи на улицата.Ама какво си мислеше изобщо?!Явно бе че психозата се бе развила прекалено бързо ..Каква ли щеше да е следващата глупост, която щеше да му хрумне.Да носи полиестер?Господи, та той мразеше полиестер също толкова, колкото мразеше и Мунк.
И всичко това само защото беше разкошотийствал.Какво лошо имаше в това да пришие пайети по всяка една друха на Исак?Та те бяха прекрасни, оригинални..неповторими.Правеха дрехите по-отворени.Да не говорим, че Фюри се бе постарал.Беше изписал „Исак” върху един черен полор..доби бе сложил усмихнато личице в края.Дори беше скалъпил нещо за онзи противен гущер, който се бе нанесал заедно с блондина.Господи, това люспесто създание на мрака бе ужасяващо дразнещо.Така де, не бе особено приятно да се събудиш срещу изцъклените стъклени очи на мини крокодил..Крокодилите бяха хубави само под формата на чанта или друг аксесоар.
-Три килограма бадеми.-промърмори Фюри, изправил се срещу продавачката на щанда за ядки в супермаркета.
Какво правеха депресираните герои във филмите?Самоубиваха се.Не..Тъпчеха се с шоколад и захарни изделия.А щом щеше да се тъпче, Фюри щеше да то направи по най-добрият възможен начин.С домашния мус от бадеми.


avatar
Phury.

Вид: : физик и скиптик
Име: : Фюри
Възраст: : три плюс пет на квадрат..ъъ..да
Дарба: : добър в пришиването на пайети
Брой мнения : 43
Join date : 07.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Супермаркет.

Писане by Isaak Dunn on Пет Фев 10, 2012 6:14 pm

- K'во? - пискливия баритон отекна няколко тона по-високо от колкото трябваше. Срещу Исак нагримосана като за гей парад физиономия се присви и няколкото слоя грим заплашително се пропукаха. От колко ли време се мъдреше тази "стена" там? Честно казано не искаше да знае какво се мъдри отдолу, наистина не искаше.
- Фюри не живее вече тук, да ти се незнае. - собственият му гняв припламна и светлите очи се присвиха заплашително. Беше лош момент да бъде притесняван в момента, все още не му бе минало вътрешното кипене от подлото предателство, което любовникът му бе извършил. Бившият любовник. И бившия гардероб, защото това бе пострадало в ситуацията- просто в един точно определен момент всичко се бе оказало в пришити адски старателно пайети и това бе приключило всички взаимоотношения. Без да се церемони Ис бе изгонил прибраната като улична котка особа, да се пипат дизайнерските му дрехи бе просто престъпление, което нямаше намерението да прости. Беше прелял чашата! Дори и да считахме, че това е било признак на любов Дън не можеше да толерира подобно поведение. Никакъв шанс, не, не. В добавка с всички останали главоболия просто бе прекалено. Най-лошото обаче бе това, че дори сега, когато бе прекъснал всички връзки с бившата си половинка пак му напомняха постоянно за нея- беше намерил тайни запаси от пайети из цялата къща в добавка със събудилата го в ранни зори доставка на... цитрусови плодове. Три огромни тира, които бяха задръстили улицата и между другото дори и сега, осем часа по-късно, не бяха намерили начин да се измъкнат. Сега...сега имаше и този натрапник, който го бе заварил в момента в който напускаше дома си за да отиде на "поход". Личната му асистентка се бе обадила малко по-рано да се извини за това, че няма да може да организира предстоящия купон по простата причина, че току що се е събудила с ужасен махмурлук във Вегас, при това омъжена. За три часа трябваше да се изкупи половин завод за алкохол и още толкова по няколко пъти с ордьоври и мезета; слава богу руската мафия се оказваше полезна именно в този момент и десетте най-опасни престъпника стоящи на най-високи постове щяха да пазаруват в негово име. Исак трябваше просто да наблюдава процеса и да следи дали всичко ще бъде свършено като хората, другото бяха подробности. Гостите щяха да започнат да идват някъде към десет вечерта, тогава бе официалният старт и приелите поканата с твърдението, че ще се появят надрасваха триста.
Причината да вдигне купон? Празнуваше факта, че е подтиснат заради краткотрайната си връзка. Обикновенно не сключваше такива съюзи и не смееше да предприема редовни афери но Фюри се бе водил нещо различно и наркотично.. преди Инцидента с Пайетите. Сега бе минало и колкото и гадно да се чувстваше от липсата на някой точно определени задни части в леглото и полезрението му щеше да привикне и да преодолее драмата. С много купони процесът щеше да се ускори и тази нощ планираше да е едно от първите най-добри партита за годината- все пак никой не можеше да го мине по мащабност и запомняща се атмосфера в социалните събития. Търсенето на покани винаги бе изморително за огромна част от града, защото той упорито канеше само индивиди, които му допадаха на естетическите вкусове и маниакални хобита. От мафия до супермодели, всеки инч от жилището му щеше да се изпълни безусловно.
- К'ВО? Как така не живеел тука мойто муци, квойтуй да го таковат манафите дано? - този идиот със звучна реч се бе представил като феята кръстница на Фюри. Какво по дяволите трябваше да е това? Исак виждаше само един крайно космясал мъж минаващ петдесетте, макар и не побелял, който е нахлузил балетна рокличка комбинирана с мрежест чорапогащник, има перука с цветовете на дъгата и вони на евтин скоч. О и гримът имитиращ грим на гейша- това също бе много важно. Фокусникът се изкушаваше да помоли руските си приятелчета да "разчистят терена" и да го отърват по този начин от този боклук но някаква сантименталност го възпря. Нямаше и време за глупости, изоставаха от графика.
- Чупката, онзи гъз не живее вече тук. КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ГО ПОВТАРЯМ? - блондинът тресна входната си врата, заключвайки я в цялата суматоха. Феята кръстница, която между другото се казваше Боб, се впусна в гневна тирада и мрънкане, но всичко това остана лишено от внимание от страна на господин Дън. Наемните руски отрепки го чакаха, всеки заел мрачно ъгълче от коридора и във въздуха вонеше на евтина водка и серьотка. Отново. Напоследък всичко или беше това, или пайети и ежедневието му се бе превърнало в еднообразна гняс. Тръпки да те побият.
Час по-късно групата бе в най-близкия голям супермаркет и като добре тренирани войници руснаците се бяха разпръснали, всеки готов да спази покупките в малкото му списъче ако ще да е последното, което ще има възможността да направи. Поне бяха татуирани и въоръжени до зъби- ако нещо станеше, това евентуално щеше да им помогне. Феята кръстница ги бе последвала и това бавно му лазеше още повече по нервите; може би мъжът или там каквото се опитваше да бъде, щеше да свърши като храна за рибите в пристанището. Беше нещо заслужено достойно.
- Махни ми се от главата, не знам къде ти е Фюри. Не искам и да знам... - глухарчето вече бе врътнало от-до, което се доказваше само от начина по който косата му бе щръкнала на пухести кичурчета навсякъде. Беше истинско зрелище. Не можеше да купува фъстъци при такъв тормоз а травестясалата "фея" вадеше снимки от детството на бившия му любовник директно от портфейла си, показвайки му ги. Какво го интересуваше.
- Ма глей го къв е сексав още от малък уа, ни моиш ми каиш че не е сексав.
- Разкарай се!

Внезапно, точно преди да стигне до щанда с ядки и реално да купи проклетите фъстъци нещо му привлече внимание. Какво беше това? О. Един хубав задник принадлежащ на мъжко същество. Може би това, което му трябваше? Радостта му обаче протрая само няколко минути, защото в следващия момент всичко му гръмна в лицето. Непознатият купуващ фъстъци се оказа познат и то не кой да е, ами самият Фюри. Не го беше забелязал и в последният момент Дън захапа юмрука си, за да не издаде привличащ вниманието звук. Не можеше да си позволи да се издава и трябваше да се чупи от мястото по най-бързия начин и...
- ФЮРИ-И, муциии, тука смее! - феята до него обаче започна да подскача и да квичи така, сякаш е друсан слон на хелии получаващ оргазъм. Само това трябваше, за да бъде привлечено вниманието, дори Фюри не бе толкова отстрелян, че да не ги забележи след такава тупурдия. Напук на личните му стандарти Исак усети как започва да се изчервява.
avatar
Isaak Dunn

Вид: : Фокусник.
Име: : Исак Гейбриъл Дън.
Възраст: : 28? // някъде около 80
Дарба: : Илюзии, може би и едностранен шейпшифтинг.
Семейство: : Неизвестна купчина загубеняци;
Брой мнения : 43
Join date : 06.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Супермаркет.

Писане by Phury. on Пет Фев 10, 2012 9:30 pm

Три килограма бадеми щяха да му стигнат...ъъ добре, щяха да са повече от достатъчни.Но винаги щом беше ядосан, пазаруваше.Така се и бе сдобил с онова рошаво одеало от сто процента качествена вълна от лама албинос.Ако въобще съществуваха ламите албиноси.Ами как можеше изобщо този факт да се поставя под съмнение?!Беше се изръсил триста долара за въпросното нещо, гарантиращо сто процента комфорт.Значи съществуваха.Точка, запетайка и тиретце.Най-вероятно дъвчеха маруля по три пъти на ден и се чифтосваха, поради липса на други занимания..Така де, щом нямаха кабелна и не можеха да се радват на сладката физиономия на Опра, то какво друго им оставаше?Да пришиват пайети...Господи, горките същества.Фюри искрено ги съжаляваше..с тези копита едва ли реално успяваха да задържат пайета, какво оставаше да я прикрепят за нещо с помощта на игла.Трябваше да се обяви национален траур.Или поне частичен..Да, точно това щеше да направи той.Щеше да замълчи за момент.
Заприличал на пилон, той пусна кошницата и затвори очи в дзен поза.Мислите му го отведоха назад във времето, когато за пръв път зе бе докоснал до изяществото на пайетите.
Фюри не беше нормално хлапе.Не ви изненадах нали?Той имаше афинитет към тюла и куклите и момченцата в детската градина го намираха за забавно.Прекалено забавно.Обичаха да се събират като някаква секта около него, да го сочат с пръсти и да му се подиграват.Ала той не се поддаваше.Изправяше гордо глава, кръстосваше ръце и се вдигаше на палци, опитвайки се да изпълни нещо, което с много зор можеше и да се нарече непрофесионален балет.Въртеше се ли въртеше, а противниците му се отчайваха до такава степен, че се изнизваха през изхода.И така бе дошъл паметния ден на първото представление на група номер пет в местната детска градина „блестящ рай”.Фюри тръпнеше в очакване, знаеше репликите на всеки един песонаж и бе кандидатствал за всяка роля..Но дори учителките се плашеха от него..В деня на паметното шоу той носеше значка „първи заместник на омара”.Парадоксалното бе, че пиесата бе за Коледа и представяваше възтановка на Рождеството.И в нея нямаше омари.Но той таеше някаква детска надежда, че ще го повикат, че онова дразнещо хлапе Били* ще се спъне в новото си камионче и ролята на овцата, онази най-близката до влъхвите, ще бъде негова.Но не...Всичко течеше по план-Декорите бяха на място, актьорите или по-скоро хлапетата навлечени в стайдж костюми бяха заели местата си, а той..той стоеше и зяпаше.
„Фюри”Бе чул името си и се бе обърнал машинално.И в този момент светът му се бе сринал, само за да се издигне наново-по-блестящ и по-прекрасен.Пред него стоеше възможно най-шашавото същество на планетата.Приличаше на зле нарисуван комиксов герой, ала балетната му роля вдъхваше някакъв респек у околните..в случая Фюри.Чертите на лицето му бяха замаскирани майсторски под трите пласта розо грим.Дългите му сребристи мигли отразяваха светлината от един прожектор, който сякаш се бе навел и слухтеше, намесвайки се непочтенно в разговора.. „У теб има потенциал момче, малко хора биха комбинирали този копринен шал с ленени панталони..От теб ще излезе добър помощник”.Защо не се присъединиш към отдел „грим и костюми”.Да, неговата фея кръстница го бе измъкнала от прашната и нечист/образно казано/ работа на първия заместник на главния омар.И тогава се бе запознал с пайетите.Блестяха, отразяваха какафонията зад колисите и най-важното разбираха го по някакъв мълчалив начин.Хората не обичаха пайети, намираха ги за претенциозни..По подобен начин се отнасяха и с Фюри.Години по-късно въпросната фея кръсница си бе инжектирала ботокс, защото ..ами годините не прощаваха на никого.Това бе дало и отражения върху мускулите на лицето и и тя, или той..каквото и да бе, бе започнала да фъфли.Но това не даваше никакво влиание върху обичта на Фюри.Двамата заедно, или двете..добре де, схванахте идеята, дружно обикаляха от семинар на семинар и събираха екзотични пайети.Колекционираха ги в големи класьори и някак си бяха влязли в някакво подобие на мафиотска организация, касаеща шифашките принадлежности.Босът им бе световно известно същество с неопределен пол, което носеше пера на голо и съботираше всякакъв вид платове.Падаше си само по прозрачното, което в случая представляваше наелон, обшит с ..правилно познахте.Пайети.Индийски, лимитирана серия на известния пайетар..ъъ..името му беше конфидетнциална тайна.Но беше известен.Бяха прекрасни..Не че всички пайети не са..но тези..те сякаш бяха полирани, цветовете им бяха...дръзки, смели комбинации..И Фюри и феята му бяха стигнали до извода, че ще ги крадат.И двамата, и двете..уф, зарежи.Бяха фенове на шпионските филми и имаха перфектен план.Но въжето, на което висеше феята бе казало храс и тя мекоказано се бе изпльокала като презрял домат върху асфалта „Бягай муции, бягъъъй.” Бяха последните и думи.”Аз щтъ намеря..ти бягъй, ше ги откраднем друг път тез пайети..сега се спасявай и мъ помниии”.Другото бе останало назад във времето.Феята така и не се бе върнала.А горкият Фюри бе принуден да напусне територията на мафиотската организация.
- ФЮРИ-И, муциии, тука смее!-още чуваше гласа и съвсем ясно.
-Абе, тюфлек, тука сме бе, врътни го това дупе.
Бум.
Минутата му мълчание в знак на траур бе прекъсната.Възможно ли бе?!Нима феята му се бе спасила?!О, ама вярно, че те феите си имаха някакво устройство, което им казваше кога близките им имат нужда от помощ.А Фюри имаше нужда от помощ..беше попаднал в някаква дупка, миришеща на дезимфектант ..от онзи гнусния кокосов, който така много мразеше.И то заради ...
-Ис?!-възкликна, а кошницата с трите кила бадеми тупна гърмовно върху плочките.В следстви малките твари запрепускаха наляво-надясно с мисия да завладеят всичко.
Фюри тръсна глава драматично, после се ззатича напред, за да прегърне личния си идол/феята, не Ис, защото бе дяволски ядосан на блондина, задето му бе ритнал шута така показзно/.Ала един бадем бе попаднал под лъскавите му маратонки...И ето как Фюри бе полетял напред.И ето защо ръцете му описваха абстрактни фигури във въздуха.
В следващия момент лежеше върху наедрялата си кръсница.Сигурно я бяха охранвали като хензел и гретел в онази глупава приказка.Но въпреки килцата, тя все още изглеждаше добре.
-Муциииии-бе първото, което успя да излезе от устата на джина.

avatar
Phury.

Вид: : физик и скиптик
Име: : Фюри
Възраст: : три плюс пет на квадрат..ъъ..да
Дарба: : добър в пришиването на пайети
Брой мнения : 43
Join date : 07.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Супермаркет.

Писане by Isaak Dunn on Пет Фев 10, 2012 11:05 pm

- Мило дупенце мое муцарско-о! - феята кръстница изквича с някаква намеса на вселенска любов затисната между студените плочки и Фюри. Нямаше значение, важен бе жеста и силата на емоционалността, която в момента пълзеше от двамцата бе толкова мащабна в план, че като нищо всичко наоколо бавно започваше да се покрива със слузеста физическа реакция на света към отношенията им. Беше тежко за преглъщане, също като супа от щрудели и камилско. Можете да разберете, че единственото, което Исак успя да възпроизведе като реакция се равняваше в момента на... ами, звучно шляпване с длан по собственото му чело, което отекна наоколо с прекрасното ехо на гонг в будиски храм. Заболя го, но поне бе нещо истинско и носеше логика в жалкото му съществуване. Защо не бе послушал гласа на разума в момента в който се бе запознал с откачалката за пръв път? Нямаше нищо читаво от мъж, който ти се нахвърля като проститутка от най-евтините, зажадняла за дребни пари, и който се напива само от няколко глътки. И след това е, ами, прекалено тежко за да може да се регистрира правилно в едно нормално общество. Трябваше да сложи край още там. Или след като бяха спали заедно, за онзи първи път не съжаляваше.
Добре де, за всички останали също не съжаляваше, освен за онзи в който го бяха поляли с карамел, черешки за коктейли, лед и декоративни чадърчета. Тогава Фюри малко се бе поулял в опита си да разнообрази сексуалният им живот - а говорим за нещо траяло само една пълна седмица и три часа отгоре- като го превърне в някаква крачеша версия на.. надяваше се да е коктейл. Беше поръчал онлайн огромна чаша с високо столче за тази цел и някакви генномодифицирани лимони, които да са достатъчно масивни, че да отговарят на мащаба. Слава богу не бяха стигнали до алкохола точно тогава- всъщност бяха, но само Исак, защото на Фюри гинеколога (не, не питайте) точно в онзи ден му бе забранил. Бяха играли голо Монополи в продължение на осем часа и реално като се замислеше... не, НЕ! Нямаше да се поддава на сантиментални идиотщини, стигаше толкова емоционалност в сцената. Двамата поне очевидно не го забелязваха, макар и Бившият му да бе отбелязал че е там с едно "Ис". Само толкова ли заслужаваше всъщност? Фокусникът сведе глава с погнуса надолу, където старите познати се мачкаха в някаква гротеска пародия на прегръдка и месомелачка. Имаше плът, мрежещи чорапогащи и пайети навсякъде и за момент стомахът му се преобърна. Слава богу не бе ял нищо повече от застаряващ грейпфрут днес от нервите дошли покрай раздялата и нямаше какво да се окаже повърнато в доста грозен маниер върху чистичкия под на супермаркета. Наистина ли в момента ужасяващото нещо, чиито пол не искаше да разбира между впрочем, бе по-важно от него? Честта му се почувства засегната, макар и да нямаше причина да го прави. Няколко кичурчета от косата му щръкнаха неприветливо при тази мисъл и се чу скърцане от зъби. Никой не му обърна внимание.
Никой не му обръщаше внимание.
- Тутифрутинце сексаво! - феята нареждаше обръщение след обръщение, очевидно изпаднала в някакъв свят екстаз от срещата с повереника си. Около тях по пода бяха разпръснати снимките на младия Фюри, които до сега се бяха водили показвани в лицето на Исак. Явно ги използваха като някакво любовно ложе за да докажат светоста на своята чисто безплътна любов. Реално "двойката" в момента правеше нещо като аматьорски сумо мач по затоплящите се плочки по простата причина, че плътта на косматия дебелачко като че ли бе навсякъде и някаква част от джина се бореше с това да не бъде задушен под напора и и да успее да оцелее за още няколко дни. Беше епично и някой от възприеманите хватки дори изглеждаха професионални.
- Карамелено напръсниче мое! Водопровод на мечтите ми! Надежда на слабините ми да гледам внуци, които не са с мои гени! - Исак започваше да се притеснява, привличаха прекалено много погледи. Това щеше да занижи репутацията му и да го превърне в нежелан гост на някой от по-софистикираните партита в града. Трябваше да направи нещо- само с разсейване не ставаше. Вече го бяха регистрирали като част от колектива а руснаците му бяха далеч. Единият играеше казачок около щанда с цитрусовите плодове защото продавача там също се бе оказал с руска кръв, дори бяха отраснали заедно в Сибир и в момента така едновременно се наслаждаваха на някакъв техен си броуменс успяваха и да спорят за цената на един точно определен лимон. Останалите мафиоти правеха също толкова безполезни неща, без да броим този показващ татуировките си на група малки дечица в близост до редовете с тоалетни чинии. Той бе опора на обществото и надежда за нацията- тайно мечтаеше да зареже убийствата и незаконните дела и да си купи ранчо за понита в Кънектикът.
- Немаш си и на идея колко ми липсваше бе, немаш. Такава сексавост, такъв чар и супер мега готина коса не могат да не откажат от професията. - Феята-кръстница Боб вече лееше сълзи и за момент сумото се прекрати, колкото да си издуха носа в огромната носна кърпа с бродирани котенца- те бяха с поизбелели пайети защото се водеха скъп подарък от Фюри от преди много години и това изделие се носеше винаги до сърцето на работохолизираното същество в мрежести чорапи. Нали разбирате, пайети. Кой друг да е? Мъжът в рокличка обаче очевидно не смяташе да се откаже от прекомерното драматизиране, защото внезапно крокодилските сълзи бяха мутирали в див рев огласил всичко. Не, не нападаха диваците. Боб просто бе решил, че е прекалено хубаво, че отново е срещнал повереника си. Беше му сбъдната мечта, как иначе?
Исак направи няколко нервни подскока в опит да привлече вниманието им но шанс никакъв. Неговите нерви вече бяха крайно обтегнати и си търсеха проводник. Какво, какво да направи? Овладял първичният си инстинкт да избяга ИЛИ да убива (може и двете заедно) мъжът бе спрял първият случаен минувач улисан в драматичните събития от пода, нападайки пазарската му количка.
- Т'ва просто е некво супер нереалното нали се сещаш? На моите години не е яко да се вълнувам така бе пич! - Боб продължаваше да вие, но между различните епични видове вой се дочуваха, ами, цели изречения с нормално звучене.
- Може ли? - блондинът оставен на произвола на съдбата се оказа собственик на кофа лед; защо минувача с количката си имаше такова нещо никой не знаеше, но всяко едно кубче бе с етикет съдържащ цена и баркод. Топяха се бързо, но надеждата, че ще оцелеят преди касата припламна дори в мистър Дън. Временно. Миг по-късно бе излял съдържанието на кофата върху "двойката" под него, правейки опит да охлади страстите им. Не беше достатъчно само да ги полее с ледените блокчета- той уж случайно изпусна и кофата и задоволство изпълни цялото му съществуване. Надяваше се по някакво стечение на обстоятелствата да оцели кратуните и на двамцата.
avatar
Isaak Dunn

Вид: : Фокусник.
Име: : Исак Гейбриъл Дън.
Възраст: : 28? // някъде около 80
Дарба: : Илюзии, може би и едностранен шейпшифтинг.
Семейство: : Неизвестна купчина загубеняци;
Брой мнения : 43
Join date : 06.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Супермаркет.

Писане by Phury. on Съб Фев 11, 2012 2:52 pm

-Бишкотинкееее..-Фюри се радваше като дете на клечка лепкав захарен памук.Всъщнос феята му имаше нещо общо с въпросното изделие.Тя също беше розова и лепкава на моменти.
-Фюри Бу, къв е тоя рус тюфлек!?-Боб се беше превъртял и сега джинът са финитет към пайетите бе приклещен между пода и корема на съществото.А да, вярно че и Исак беше там.Челото на нашия герой се сбръчка и той направи кисела гримаса, припомняйки си последната им среща.Макар тогава Ис да бе прекрасен, в следствие на намесата на Фюри и неговия апликатор за разкошотийстване, последвалото не можеше да се определи със същия епитет.Грандиозната битка меду двамата бе по-ефектна и от филм на Стивън Спилбърк.Във въздуха летяха пайети, пера, любимото розово пончо на Фюри и естествено оннзи дразнещ гущер, който играеше роля на аксесоар за Дън.Господи.
И сякаш за да припомни на света, и най-вече на обезумялия от щастие Фюри, че все още е някъде наоколо, фокусникът си бе позволил да охлади страстите..с помощта на лед.А всеки нормален човек знаеше, че ледът е чедо на мрака, най-ужасната форма на злото, чистокръвен потомъкна Мефистофел.Глупавото нещо развдняваше напитките и от качественото малцово уиски оставаше боза с блудкав вкус.
-Ах ти!-Фюри вече се изправяше и тогава...целиятму свят се преобърна.Една от зелените му пайети бе паднала и сега лежеше безжизнено на пода, блещукайки едва едва в последните мигове от живота си.-Неееееее.
Джинът нададе вик, а феята му вече се изправяше.В следващия момент земята се разтресе, щандовете завибрираха и няколко консервени кутии паднаха на пода, а съдържанието им реши да се покаже.Боб беше прираднал и това си бе нещо напълно разбираемо.Всеки ценител на пайетите знаеше, че земният апокалипсис представлява горките блещукащи допълнения към модния стайлинг разпиляни по пода ..или в най-лошия случай забучени на шиш и оставени на слънце.А това последното беше светотатство.
-Буци-бамбуцииии-Фюри вече подлагаше ръка под главата на феята.
-Бабо, това ти ли си?-измърмори мъжът с размери на подводница
-Ще отмъстя за теб буци-бамбуци..
-Ще ми опредеш тарлъци?О, бабо..сложи им пайети..и пера, и люспа на крокодил..
Нашият герой с мъка на сърце остави верния си приятел и се насочи към щанда с детски играчки.Физиономията му бе каменна, а ръцете му бяха заели бойна позиция/или подобие на такава/пред тялото му.Измъкна един гумен меч и го размаха над главата си, издавайки неандерталски звуци.Ала нещо в оръжието му не беше наред..Беше прекалено скучновато и..а да.Нямаше пайети.Слава богу, Фюри винаги носеше апликатора си, върху който грижливо бе изписано името му, за да не ми случайно да го обърка с нечий друг апликатор..На бърза ръка разкраси гуменото чудо и отново го размаха.Спусна се напред и наръга Исак право в корема.Или поне се опита да го направи.
-Не мога да повярвам, че спах с теб?!-провикна се той, а Боб се надигна, оставяйки за момент гърченето и стененето на страна.
-Муции как можа да позволиш пободно нещо уаа!?-последва още един земетръс и феята се завърна към новото си хоби, а именно да лежи и да ръкомаха неистово. Сякаш правеше снежни ангели, само дето под нея нямаше сняг.
-И да знаеш, мразя гущера ти!
Макар да не звучеше особено прилично, Фюри говореше в буквалния смисъл.Ала благодарение на разпаления му тон, оправителят на охраната се бе появил, изряден в синята си скучновата риза.
-Какво става тук и каква е тая врява!-просо око нямаше да забележи, че е гей.Ала Фюри имаше набита зеница и лесно забелязваше детайли, издаващи себеподобните.Полирани нокти, покрити с топ лак.Коса сресана по посока на растежа и леко чернеещи корени, знак, че пичът не е естествен блондин.Това в комлект с леко подаващото му се розово бельо и верижката с висулка във формата на сърчице говореха достатъчно.
-О, колко е прекасно,че има хора като вас-започна Фюри и се приближи към масивната фигура на новопоявилия се.Облегна се леко и вдигна единия си крак във въздуха като че бе балерина с нарушена координация, която се нуждае от стаилна опора.-Американската полиция трябва да се гордее с вас.Ако всички спазвахме закона, нямаше да има безредие.Ако всички харесвахме пайетите..
-О, нима искате да кажете, че той не обича пайети?-веждите на ониформения скочиха рязко .
-Затова скъсахме.Затова го бия.-обясни Фюри.
-В такъв случай...давай сестро!-о да, беше постигнал целта си.Сега му оставаше да довърши започнатото.Впусна се през глава напред и за малко за се забие в един от щандовете за перилни препарати.
През това време феята му и полицаят танцуваха нещо, което с много зор можеше и да мине за еврейски ритуален танц..
-Давай шушони!Това е моето момче-гордост струеше от Боб докато се въртеше като пумпал.Беше хванал някакъв пудел и се опитваше да го използва като помпон, ала горкото животно се бореше всячески с дебелите пръсти на мъжа..или жената.Абе комбинирания щрудел в балетна рокля.

avatar
Phury.

Вид: : физик и скиптик
Име: : Фюри
Възраст: : три плюс пет на квадрат..ъъ..да
Дарба: : добър в пришиването на пайети
Брой мнения : 43
Join date : 07.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Супермаркет.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите