Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Апартаментът на Дем&Сам;

Go down

Апартаментът на Дем&Сам;

Писане by Damien Masogilya on Пет Фев 03, 2012 4:35 pm

всекидневна;
Просторна, приветлива и белег за двуетажността на целият апартамент. В момента е едновременно място за гигантоманският разпадащ се диван, малката трапезария и още по-миниатюрната кухня в едно.
килерът;
Използван като библиотека- вътре е пълно с книги, има малко диванче и пълно спокойствие благодарение на шумоизолираните стени.
le баня
Мрачновата но странно уютна, банята бе тясно и малко помещение, което често се използваше от наемателите като сауна, място за пушене и разговори.
спалнята;
Леглото бе претърпяло инцидент и се бе разпаднало в погрешен момент но дебелите матраци проснати на пода вършеха същата работа.
avatar
Damien Masogilya

Вид: : Жар-птица;
Име: : Дамиен Масогиля
Възраст: : 25.
Дарба: : Bringin' luck, stayin' cool.
Семейство: : Has one, doesn't need one. Не поддържат контакт.
Брой мнения : 31
Join date : 02.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Дем&Сам;

Писане by Damien Masogilya on Сря Фев 08, 2012 12:10 am

- Шшшкъпа! - не, това не звучеше правилно. Внезапно му стана смешно и жизнерадостен смях започна да се лее гръмогласно от гласните му струни, възпроизведен с наистина знаменито хълцане. Беше като някаква симфония на доволни от съществуването си блатни звуци, които живеят в пълен унисон един с друг. Очарователна история, но нещо в нея вадеше на показ подозрения. Главното от тях в момента се крепеше на идеята, че съседите няма да останат никак доволни от това, че толкова късно като час в денонощието ги безпокояха и нарушаваха правилата на кооперацията. Минаваше два. Всички нормални индивиди в момента спяха, или поне правеха нещо далеч от това място и цялата сграда бе утихнала. Само един единствен Дамиен Масогиля не можеше да си намери място и едва-едва се бе преборил с асансьора. Епична битка се водеше това, не друго, чисто и просто сблъсък на човешки разум с абсолютно механичен такъв. В продължение на един час бе натискал с ярост разни бутони, но машинарията не бе правила нито блед опит да се помръдне и само много зверско положено усилие бе коствало за да разнищи загадката. За да разбие системата. Колко коварна клопка се водеше това? Много подло решение на проблема- за да продължи напред и да мине нивото се бе наложило да затвори проклетата желязна врата и така да активира механизма. Кой би се сетил? В момента му се струваше като мръсно раздаване с фалшиви карти и можеше да се закълне, че проклетият асансьор му го връщаше с поведението си заради някакви минали грехове. Такива опасни битови предмети не забравяха никога нищо и това само можеше да сработи като хлъзгаво стъпало в житейското му изкачване. Падането евентуално, във всички възможни случаи, щеше да се окаже премного дълго и болезнено. Също като онова, което му се бе стоварило на главата в една точно определена късна вечер, когато се бе прибирал от временната си работа като дистрибутор на женски чорапи и чорапогащи в огромен търговски център. В мрака на коридора не бе забелязал портокала, оставен там като че ли нарочно за да го дебне* и това му бе пропиляло абсолютно всички шансове да се прибере читав у дома. Болезнена история. Под "читав" не се включваше зверското подхлъзване и натъртване на задни части- проблеми със сядането го бяха мъчили в продължение на една седмица и като бойна травма това завинаги бе останало в списъка на Сам с неща, за които да го подиграва. Много. Зверски. Садистично. Какво удоволствие намираше в това? Дем не разбираше моментите си на лоша карма и защо те винаги пълнеха нечии чужди животи но сега дори и не му пукаше, след като бе надделял над проклетият асансьор. Едно на нула, загубеняко!
Сега само... само да нацелеше ключа. Не, него го бе нацелил, но с хихикане, хълцане и абсолютно никаква координация(камо ли нормално зрение) не можеше да се оправи като хората и да преодолее следващото препятствие делящо го от неговата Любима. Тя не бе стандартна порция- имаше си прекалено малко женственост, много руса коса и прекрасно тяло, което с повечко късмет можеше да е на някой пожарникар снимал се в годишния календар под месец юни. Нали знаете, тогава слагаха най-готините мъжаги и това обикновенно бе причината мнозина жени по света да страдат от епидемия на мокри сънища и крайни припадъци. И неговият Сами сигурно действаше така на разни девойки, или ако не го правеше, те бяха на загуба. Всички бяха на загуба. Дем поне бе убеден, че усеща подобно въздействие всеки път щом е на десет метра разтояние и това се дължеше на нуждата от очила. По неясни причини зрението му напоследък не можеше да реши колко точно концентрирано да бъде- дали надалеч или наблизо и това сигурно бе нещо свързано със съществуването му като жар птица. Да се оплете човек от това кое е и кое не е. Преодолееше ли ключалката нещата обещаващо щяха да станат малко по-прости, стига до тогава всички съседи да не са сключили примирие един с друг и да са му викнали полиция. Хей, какво бе виновен? Трябваше да излезе с колегите, нямаше как да пропусне. За няколко месеца щеше да е на стаж в една адвокатска кантора и там повечето работници бяха на неговите години. Събирайки се да празнуват някаква годишнина и успешно приключване на голям случай го бяха поканили и от учтивост не бе отказал. Сам категорично бе направил точно това, отричайки всякакви алтернативи да се появи с него на обществено място като официалната му половинка. Не, не че ставаше въпрос за свенливост или нежелание да "излезе от килера". Лош спомен от опит на Дем да го малтретира сексуално на коледното празненството на.. кой точно? А, да, вестника за който блондинът работеше като разносвач. Трябваше още от рано да му кажат, че пуншът е с алкохол и нямаше да имат никакви проблеми.
Сега е правилният момент да обясним, че Дамиен всъщност не можеше да носи на алкохол. Една чаша го пращаше в страната на еднорозите и надуваемите секс играчки и това по никакъв начин не спомагаше обществото. Беше неконтролируем, шумен и обладан от извънземнизирани демони. Сега все още бе в някаква фаза от която имаше чувството, че на другото утро ще се събуди със спомени. Тепърва щеше да става зле и зле и зле. И колко бе изпил? Една бира и, пригответе се, половин чаша вино. Днес бе лош ден за човечеството и свръхестественото общество.
- Шшшшш-шшкъпа-а! - той опита отново но пак не му прозвуча правилно. Прекалено много "ш"-та и нито едно "с". До толкова поне можеше да хване, че нещо не е както трябва и се опитва да му убегне. Слава на боговете с някакъв прилив на късмет ключалката се предаде пред опитите да бъде превърната в монументален релеф с помоща на връхчето на ключа. Чу се правилното щракане и залитащата фигура се шмугна в малкото антре. У дома! Това... това бе хубаво, предполагаше че е хубаво. Сега можеше да види своята Любов и да я обсеби с любовта си и вероятно смаже от гушене. Искаше му се да гуши нещо. Не се водеше престъпление, нали?
- Шшшш-шкъпа, прибрах шее! - избълва гръмогласно той, хлопвайки вратата зад себе си. Внезапно тялото му се разтресе в нова доза брутален смях, сериозно прекъсван от всичкото хълцане мутирало в странни хрипове. - Хаха-ХА ХА ХА....НЕ МОГА... да кажа "ш". - Дем замръзна за секунда, преди да избухне в нещо като щасливо кикотене. Беше като старомодна девица, която се свени пред строгия си баща наблюдаващ срещата й с Голямата Любов. Отвратителна картинка. - Чува ше като "ш"! ХАХАХА, разбираш ли?
Някъде в джоба на разкопчаното му черно палто телефонът, абсолютно личен и негово притежание, мълниеносно започна да звъни, което възпроизведе пронизителна мелодия. Всеки път като се напиеше по някакъв начин сменяше начина на звънене, точният инструментал от "Розовата пантера" със... Супер Марио. Беше психиделично стресиращо и от това повече нямаше на къде.

*от един стар разказ, въртящ се около това как портокалът е бил оставен да дебне <3
avatar
Damien Masogilya

Вид: : Жар-птица;
Име: : Дамиен Масогиля
Възраст: : 25.
Дарба: : Bringin' luck, stayin' cool.
Семейство: : Has one, doesn't need one. Не поддържат контакт.
Брой мнения : 31
Join date : 02.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите