Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Хийт Хароу

Предишната тема Следващата тема Go down

Хийт Хароу

Писане by Хийт Хароу on Съб Фев 04, 2012 6:59 pm

Всяка приказка започва с “имало едно време”. И е то, че още един човек без видно важна работа се заема да даде живот на поредната занимавка на дамите с афинитет към турските сериали, макар че тази по скоро пасва на описанието сапунена опера. А тази история определено беще от онези, които в последствие биха се превърнали в поредната сапунена опера с очакван край. Само че краят тук, макар и ясен от самото начало съвсем не би се харесал на затлъстелите дами, които с нетърпение очакват поредния епизод късно следобед.
Е тази приказка обаче е с малко по различен сюжет. И тук е моментър да представим главният герой, едно недотам пораснало дете по душа, което наосеше името Хийт. За живота му може да се говори дълго и нашироко, но това е безмислено тъй като по-голямата част е прекалено скучна и то само заради факта, че нашият герой не спадаше в графата “човешко същество” или поне не в по голямата част от съществуеането си. Той принадлежеше на едно ... ами да го наречем общество което в книгите и филмите се описва лаконично с много ненужни епитети като “божии слуги”. Всъщност ангелите бяха всичко друго но не и служители. Чиновници можеби да, но Хийт обичаше да сравнява събратията си с митничари, само дето ангелите приемаха малко по различен тип подкуп. Раят определено не беше онази вечно зелена багоуханна градина със златни порти, пред които стои мил белобрад старец, който те приканва да влезеш с примамливи оферти от различен сой. Всъщност както казваше нашия герой това си бе чисто и просто лудница за мъртви, където всеки беше заключен в собственото си съзнание и спомени, макар и те да бяха хубави. Това беше една от причините Хийт да мразеше безсмъртната си участ и всячески да се опитваше да не си припомня какъв е всъщност и какво го чака всеки път, когато се прибере в така наречения си дом. Предпочиташе да се шляе по земята и да плаши хората като се прави на призрак и ту изчезваше, ту се появяваше пред смъртните им очи, а останалото оставяше на вятъра и на малкия мозъчен капацитет на жертвите си. По-късно узна, че не всички хора са толкова глупави и наивни и дори изпита на свой гръб силата на човешкия яд, но пък и Ейд не беше просто човек. И тук е моментът да започнем истинската история, която се развива не кога да е, а точно в една новогодишна нощ на 1956. Нощта беше една от най- студената за онази зима, да не споменаваме, че се оказа най-вледеняващата за десетилетия напред. Точно тогава Хийт бе решил да се пошляе из улизите на Ню Йорк и да практикува любимата си игра на криеница, както я наричаше той. И атка стъпка по стъпка той се озова в най-крайните части на Бронкс, точно пред едно малко барче, чието име така и не успя да запомни, беше просто поредното в което щеше да се напие. Заведението го подканваше с миризмата на бира и цигари, които сякаш му казваха “Ела, има безплатно мезе”, а краката му така се бяха вкочанили, че той просто се поддаде на порива и влезе в малката сграда. Последвалите моменти се сливаха в съзнанието на нашия герой, но определено бяха спомени, които си стуваше да запомни. Така и не разбра какаво и как се случи, всичко стана светкавично.. Можеби беше погледъдт на странника или фактът, че беше по потник в най-студената вечер от 20 години насам. Не. Определено беше погледът. В него се четеше нещо, което никога не бе виждал през съществуването си, имаше изражение на малко дете, преждевременно пораснало, за да заеме мястото на глава на семейството. Имаше неприкрита мъдрост и безрасъдство в иначе младото лице. По чертите му си личеше, че досега животът му не е бил лек, но съшо така ясно се виждаше, че тежкия живот не беше отслабил амбициите му, кавито и да бяха целите не един двадесет и пет годишен. Последвалите моменти се бяха оказали най-хубавите и смислени мигове в живота на нашия главен герой, а без съмнение такива бяха и за непознатия, който в последствие се превърна в не толкова непознат. А едва ли в щата Ню Йорк, пък и в цяла Америка се намираше мъж, колкото и голям женкар да бъде, който да не се размекне под онези дълбоки очи, обрамчени от гъсти вежди, или начина по който ровеше в косата си когато беше изнервен, или начинът по който държеше цигарата си, макар, че този навик не допадаше на Хийт и той често се опитваше да го убеди да се откаже от порока, който той толкова ненавиждаше, дори понякога се стигаше дотам че му криеше цигарите, но незнайно откъде той винаги изнамираше нова кутия.
А всъщност какво е една голяма любов без някой грозна и злобна дебела лелка да ти съсипе всичко. Е, само че тази лелката в този случай беше застаряващ ангел със скъп костюм Версаче. Наистина никой не би предположил, че “шефа” би негодувал на връзката между младия ангел и спътникът му фокусник, та нали самият той проповядваше толерантност и разбиране? Но както се казва съдбата е кучка с маникюр, която гледа да те одраска във всеки удобен момент и само след четири кратки години на тайни срещи, нашият герой беше отпратен там, където му бе мястото. Но все пак той остави нещо на Ейдриън. Остави му сърцето си, цялата си душа и надеждата, че някога отново ще се срещнат, колкото и далеч в бъдещето да беше това. За последно двамата се видяха през 1960, точно двадесет и седем години преди Хийт да реши, че не може да живее повече без онази лешникова глава и да предприеме нещо, което малко ангели биха посмяли, да се самоубие по ангелски, или по-точно да “падне”. Така се роди Хийт Хароу, синът на недотам преуспяла певица и брокер на недвижими имоти. Никога нищо не му е липсвало материално, но нашият герой винаги усещаше нещо, като магнит в гърдите си, който го дърпаше в незнайна посока. Към Ейд. Но това му предстоеше да разбере.



*Orlando Bloom*



Допълнително:
- Още като ангел Хийт има страст към музиката и когато се преражда се учи да свири на китара.
- Луд фен е на Уайтснейк и никога не пропуска техен концерт, дори веднъж бяга от вкъщи, за да ги види във Вашингтон, за което остава затворник вкъщи за три месеца.
- Мрази портокали и го отвръщава миризмата им да не кажем, че направо изпада в истерия, ако помирише отвратителният оранжев плод близо до себеси.
- Роден е на първи януари, точно когато майка му била на гости при приятели за Нова Година в Лондон. Младата бъдеща майка тъмо се готвила да се качи на самолета за НюЙорк, когато бебе Хийт решило, че не му се чакат още две седмици в корема на мама и й спретнал малък номер. За нещастие обаче родилката не устискала докато дойдат парамедиците и Хийт проплакал пред очите на изумените пътници. От летището на което е роден пък идва името му /за тези които се чудят летището се казва Хийтроу/
- Винаги носи на врата си медальон, притежание на баба му, която обичал толкова много. Дала му го е точно преди да се спомине и затова той е още по-важен.
- Лош навик, който Ейд му създал и който се пренесъл и в човешкия му живот /балгодаря ти мамо за насилствените уроци по френски/ е да псува на префърцунения език.
- Мрази цветните комбинации и предпочита да носи дрехи в сиво-черната гама.
avatar
Хийт Хароу

Вид: : Паднал Ангел
Име: : Хийт Хароу
Възраст: : ъъъъъ?
Дарба: : Различни, но най-обича да плаши хората като се появява и изчезва
Семейство: : ... или по скоро свърталище на змии
Брой мнения : 22
Join date : 05.01.2012
Местожителство : през девет планини в десета

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хийт Хароу

Писане by Robbin. on Съб Фев 04, 2012 7:37 pm

Прекрасен е <3 Избери си само орден и всичко е финализирано.
Хииийт, Хииийт, о, доживях го <3 Някой път трябва да пишем!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите