Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Лятото на 1958, осторв Фиджи

Предишната тема Следващата тема Go down

Лятото на 1958, осторв Фиджи

Писане by Adrian on Нед Фев 05, 2012 6:02 pm

Гръмотевиците падаха една след друга и с глух тътен разбиваха тишината на милиони миниатюрни парченца.Тежкият пропит от влага въздух бе затиснал под крилото си всичко наоколо и цялата атмосфера правеше вид на някакво задгробно пространсто, населявано от гротескно разкривени същества.Пречупените клони на дърветата се огъваха под напора на вятъра, пръщяха неистово, сякаш ридаеха на някакъв известен само помежду им език.Студената влага намираше път през парчето плат, което представляваше палатката и се настаняваше удобно като трети събеседник в разговора.Ейдриън стоеше свит на топка, а черната му коса бе залепнала за челото му.Устните му бяха свити в пава линия, а мислите му се въртяха основно в една и съща посока.Чудеше се как да спаси последния пакет цигари от цялата тая природна симфония, която се разиграваше навън.Хийт от своя страна се опитваше да подремне до колкото условията го позволяваха.По дяволите, фокусника се бе издънил зраво.Дори не бе хвърлил око на прогнозата преди да завлече приятеля си на къмпинг.А трябваше..Защо винаги малките детайли спяваха да му се изплъзнат?Беше обмислил всичко останало, но не и времето.Беше купил прекрасна, уж водоустойчива палатка, беше заредил хладилната чанта с бира и сандвичи, дори бе намерил афтентичен газов фенер..и цялата подготовка срината от глупавото садистично време, решило да покагже колко точно кисело е на човечеството и най-вече на онази част от него, която непрекомерно използва дезедоранти и нарушава баланса в целия земен кръговрат.И как изглеждаше всичко?Мокро.За жалост не онзи вид мокро, който се нравеше на Ейд.
-Не издържам повече.Съжалявам, съжалявам, че се издъних така..но още имам шанс да оправя нещата нали?-фокусника се изправи рязко, а главата му се удари в онази част от палатката, която играеше ролята на таван.За жалост, крака му се бе заплел в спалния чувал и това оказа пагубно влияние върху и без това калпавата му координация.Залитна подобно куцо пиле ударено от цинкова кофа и се пльосна по корем върху купа с провизии..или крака на Хийт.Какво значение имаше след като двамата щяха да се махнат от това минно поле, тънещо в кал..още сега.
Като фокусник Ейдриън разполагаше с някои привилегии, които го отличаваха от обикновеното човечество.Е, не беше силен колкото Хийт, но пък владееше някой и друг номер.Рядко прибягваше до изяви на „таланта” си, ако можеше изобщо да се нарече по този начин, но точно сега бе като мини буреносен облак и единственото му желание бе да се разкара от това проклето място.Задърпа полузаспалия Хийт и миг по-късно двамата стояха под открито небе, а дрехите им играеха ролята на висококачествени немски абсорбатори.Дъждът продължаваше да се сипе, а гневът нарастваше у Иън, стигайки ненормални висоти.
-Просто ще се разкараме от тук.-оповести театрално и вдигна пръст във въздуха във възможно най-подходящия момент.Поредната гръмотевица проряза небето и..
И изведнъж всичко стана различно.Мег пясък, ясно небе и лазурна вода, по чиято повърхност играеше слънцето.
;-Добре дошъл на ..има ли значение.-посърналата физиономия на Ейдриън се бе сменила скоростно, правейки път на едно значително по-меко изражение.
Мокрите му дрехи бяха изчезнали също като лошото му настроение и сега на вместо обичайните черни дънки, с които той се разделяше изключително рядко, носеше ярки бермуди, по които хула танцьорки демонстрираха завидните си умения в обичайния за хавайското население танц.Зелените му очи засвяткаха като че бе дрогиран, когато главата му се завъртя в посока на вцепенения Хийт.
-Казах ти, че ще оправя нещата..а това тук е сто пъти по-добро от опита ми за къмпинг...Знаеш ли, нищо не ни пречи да пренесем целия купон тук.-продължи да реди безсмислени слова нашият герой както правеше обикновено.Да, той стотици пъти бе доказвал, че устата му просто не може да остане затворена.
Клепачите се спуснаха върху очите му и жуженето, което чувстваше зад стените на черепната си кутия престана мигновено.Какво значение имаше къде се намираха.Нали бяха заедно.Това беше най-важното, колкото и изтъркано да звучеше това изказване.Дали щяха да прекарат деня зад стените на разпадащата се палатка или да потанцуват хула върху горещия пясък..не бе от значение.Важното бе, че Ейдриън се чувстваше жив.Не като парчето пластмаса, отскачащо от бар на бар в търсене на нещо различно.
Клепачите му се вдигнаха, а елмазените му очи продължиха да светят, ала вече не приичаше на сериен убиец психопат, а на щастлив човек..истински щастлив човек.
avatar
Adrian

Вид: : Фокусник
Име: : Ейдриън
Възраст: : Нима годините са най-важното..
Дарба: : Играе си с мислите на хората.
Семейство: : цигарата му Мери
Брой мнения : 898
Join date : 20.11.2011
Age : 21
Местожителство : Страната на откачалките <3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лятото на 1958, осторв Фиджи

Писане by Хийт Хароу on Нед Фев 05, 2012 8:02 pm

Дъжд. Наистина едно от малкото неща, които предлаgаха на Хийт поне малко сигурност и спокойствие когато беше нервен. Мекото потропване на съживителните пакпки вода по изсъхналата земя го караха да се чувства радостен, макар и да не бе разбрал защо точно. Просто затваряше очи и се заслушваше в мелодията на пороя. Точно в този момент обаче на ангелът му се искаше да разпери длани към небето и да пресуши сивия облак, който сега проваляше срещата му с Ейдриан. Трябваше да го признае на Ейд му се отдаваше с лекота да планира тайните им сбирки, които в повечето време се оказваха пълен провал, макар че Хийт нямаше проблем с това, дори намираше за очарователен факта, че фокусника се стараеше толкова много. Ала вълкът козината си мени, но нрава не и Ейдриан беше идеалното доказателство за това. А дали вълкът искаше да смени козината? Едва ли. Единственото, което Хийт можеше да направи за момента беше да чака бурята да отмине и да се надява палатката, която изглежда не беше чак толкова непромукаема, колкото твърдеше половинката му, да издържи на проливния дъжд, който беше решил точно сега да покаже на каво е способна майката природа. Ангелът се бе отнказал от каквито и да е опити да развесели младия фокусник, който за пореден път обвини себеси за всичко. Реши, че ще е по-добре да го остави да се цупи замалко и сега и двамата лежаха един до друг, Хийт по гръб и със затрворени очи, а Ейд се бе свил на топка и очевидно отново провеждаше един от онези разговори с някое от многото гласове в главата си, навик,който до болка дразнеше Хийт, защото съдейки по постъпките на фокусника въпросните гласове до един не струваха за психоаналитици. А персоната, която в момента /и не само/ напълно бе обсебила мислите на ангелът явно току що бе приключила с поредният сеанс, защото се изправи и започна да нарежда дума след дума толкова бързо, че на нашия герой му бе трудно да различи отделни думи и в крайна сметка това, което чу беше нещо от рода на "Издържам... издъних... шанс... нещата...". Хийт най-добре от всички знаеше, че това не бе подходяш момент да вкарва гласните си струни в употреба и продължи да гледа как любимият му фокусник се прави на идиот, мислейки, че е провалил всичко. Е, малко се притесни, когато Ейд не спря да мърмори и при опита си да се изправи залитна като балетист, отиграващ нов номер без особен успех. Опитите му да направи няколко малки карачки в тясната палатка се оказаха усоетени от самия подслон и той тупна по лице в краката на Хийт. Това като че ли дойде малко в повечко на нашия герой и той понечи да каже нещо успокоително на половинката си. Можеби нещо от рода на "Всичко ще се оправи". Явно и самия Хийт почваше да губи здравия си разум, ангелът осъзнаваше, че това щеше да влоши нещата. В края на краищата, какво по-хубаво от това да си кален и мокър в една палатка с любимия човек, чудесен претекст да се отърват от дрехите, те и без това ги забавяха прекалено много. Ала явно Ейдриън не беше на същото мнение и направи нещо, което Хийт най-малко бе очаквал. Мокрият планински пейзаж за секунди се бе превърнал в морски, калната семя се бе заменила с мек, топъл пясък, а вместо в черно небето беше обагрено с десетки багри на синьото. Ейд наистина знаеше как да прави изненади, които да оплесква. А най-хубавото беше, че винаги успяваше да се поправи. Ангелът се засмя.
-Обичам те, но следващия път аз избирам мястото. Хайде идиот такъв.-Приближи се до Ейдриан и го хвана го за ръката, след което го завлече по плажната ивица мислейки за преимуществата, които им предоставяше обстановката.
avatar
Хийт Хароу

Вид: : Паднал Ангел
Име: : Хийт Хароу
Възраст: : ъъъъъ?
Дарба: : Различни, но най-обича да плаши хората като се появява и изчезва
Семейство: : ... или по скоро свърталище на змии
Брой мнения : 22
Join date : 05.01.2012
Местожителство : през девет планини в десета

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лятото на 1958, осторв Фиджи

Писане by Adrian on Вто Фев 07, 2012 1:47 pm

Крайчетата на устните му пропълзяха нагоре, а в очите му заблестя пламък.Двамата вървяха по топлия пясък, а слънцето склняше глава все по-ниско и по-ниско, правейки път на мрака.Но това нямаше значение.Нищо нямаше значение.Животът му представляваше голям розов балон..или в случая син, защото Ейдриън мразеше розовото.Плашеше го, още като дете намираше въпросния цвят за инфантилен плод на нечий болен мозък.Това бе и причината за стомашните му болки, които се появяваха всеки път щом видеше пудел.Така де, въпросната пародия на куче сякаш под някакво написано правило винаги трябваше да мъкне със себе си розова каишка.Потръпваше само при мисълта.
-Ти какво щеше да избереш, Хийт?Лондон, Париж..-забърбори фокусника, а усмивката не слизаше от лицето му.
Париж, тесните калдаръмени улички, музикантите, които не познаваха оная умора, която вирееше из местното население, аромата на препечен хляб и синьо сирене..Или някоя старинна къща в Шотландия.Скътана из зелените поли на Каледонските планини.А може би нещо по-нестандартно като шумния Шанхай.Можеха да отидат където си поискат, да правят каквото си поискат.Ала Ейдриън съзнаваше, че щастието им е като кула от карти.Можеше да се срине всеки момент, защото светът по начало си имаше кофти структура.Все нещо щеше да се обърка, все някоя греда от конструкцията щеше да поддаде.Нямаше нищо трайно, земята се въртеше, живото доказателство на твърдението, че кръговрата и за миг няма да престане безжалостния си ход.А нашият герой и приятелят му бяха просто пешки върху игралната дъска.По дяволите, пак го правеше.Имаше нещо като изкривяване.Някаква глупава шега на природата, която го караше да лепва на всяка ситуация фатален край.Дори в момента обмисляше как едва ли не след няколко години ще се скитосва безделнически сам самичък, а единствената му компания ще идва от цигарата в устата му, която шеговито наричаше Мери.Нали знаете как всяко хлапе се нарича Били, без реално това да е истинското му име.Просто хората си падаха по лепенето на етикети и видеха ли някое дете, надаваха възглас „е, виж го тоя Били, пак се е забъркал в някаква каша!”.Е, за Ейдриън всяка цигара се наричаше Мери.Историята беше дълга, но с паметно кратък финал.Мери си беше чисто и просто момиче от Канзас с афинитет към патешко жълтото.Обичаше да ходи на църква, садеше магнолии, а уикендите печеше канелени сладки за близката църква.Или поне така изглеждаше живота и преди да се сблъска с нашия герой, живо олицетворение на покварата и порока през ония ранни години на двасетия век.Тогава още не бе срещнал Хароу.Търсеше себе си, или по-скоро унищожаваше себе си и всичко, до което се докоснеше.Това се бе случило и с горката Мери.Веднъж оплетена в мрежите му, тя бе почнала да отглежда тютюн вместо магнолии, патешките дрехи пък намериха нов дом в лицето на близкия контейнер за отпадаци..А църквата..Да речем, че на вратата и бяха лепнали голям плакат като по уестърн филмите „забранено за Мери”.И веднъж съсипал живота и, той се бе изпарил.Така правеше винаги.Естествено, след време вината го бе захапала за крачола или поне само метафорично, в следствие, той бе кръстил всяка цигара на планетата Мери.Отдаваше и един вид почести по този начин.
-Извинявай, отплеснах се-измърмори накрая, съзнал, че спомените пак са изместили реалността.
Но то си беше неизбежно..Миналото бе лепкава гадория, срещу която нямаше лек.И колкото и да го мразеше, или по-скоро колкото и да мразеше предишното си аз, Ейдриън просто не можеше да забрави.Всъщност..можеше.
Съзнаваше, че са се отдалечили.Мекият пейзаж бе заменен от сивкави нащърбени на места скали.Бяха навсякъде, дори сега ги заобграждаха като някакво наговорило се множество.Ейдриън пристъпи напред, а устните му намериха тези на Хароу.Същия познат кадифен допир погали сетивата му.Усети как приятелят му отвръща на ласката и отново забрави за всико и всички.Да, имаше лекарство срещу миналото..и то бе само на един дъх разстояние.


Пп:Ох, бозица, ужасна бозица, но от сърце <3
avatar
Adrian

Вид: : Фокусник
Име: : Ейдриън
Възраст: : Нима годините са най-важното..
Дарба: : Играе си с мислите на хората.
Семейство: : цигарата му Мери
Брой мнения : 898
Join date : 20.11.2011
Age : 21
Местожителство : Страната на откачалките <3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лятото на 1958, осторв Фиджи

Писане by Хийт Хароу on Нед Фев 12, 2012 9:12 pm

Секунди бяха изминали, но на Хийт му се сториха цяла вечност. Изобщо да си изгубиш главата покрай Ейдриан никак не бе трудоемка задача, особено за ангела. Един поглед му стигаше и коленете му се подкосяваха. И кой знае, можеби в действителност беше изтекло безкрайно много време. Часове, минути и секунди не бяха в списъка с врагове на нито един от двамата. Бъдещето за тях бе просто поредният ден от вечността, на който щяха да станат свидетели, поредният угаснал живот, поредната изчезнала цивилизация, кой знае, можеха дори да станат свидетели и на извънземно нашествие. Хората и без това бяха по-скоро вредител, ако някой ги изтребеше нямаше да е голяма загуба. Внезапно го удари споменът за първата им среща. Тогава и двамата бяха смешна картинка-Хийт беше покрит от главата до петите със сняг, който беше се превърнал в малка кишава купчина върху главата му, както и в огромна локва в краката му. Обстоятелствата не му дадоха друг избор, освен да нахлуе в първият бар, който забеляза. А кой беше вътре и пушеше цигара? Няма смисъл да отговряме. Последвалото беше ивестно само на тях двамата и на барманът, на който му се искаше да не си спомня случилото се в онова сепаре. По онова време, а че даже и в настоящият момент Ейд едва ли се вписваше в педставите на Хийт за половинката мечта, но както се казва "студените нощи слпотяват хората". Или беше друг изразът...?Не че нещо, просто нашият герой никога не си бе помислял да престъпи едно от най-гопемите табута на затвора, пардон Рая. Или по-точно, винаги си мислеше, че ще лудне по някоя пастирка, която да гони из полята. Но ето на, вътрешният му часовник за пореден път се изгаври жестоко с ангелът и сърцето му стана притежание на един луд за връзване, но все пак адски секси фокусник. И още тогава времето за Хийт някакси се разреди. Докато се усетят тяхната новогодишна нощ на деведесет и шеста се беше превъранала в трети януари петдесет и седма, а си подадоха главите на слънце чак седмица по-късно. А времето продължи да си тече и някакси не съвсем. Тогава Хийт официално се бе отказал от опитите си да се прави на часовникар и да се появява навреме където и да е.
Вървяха още малко време ръка за ръка, преди ангелът напълно да осъзнае, че от пясъка бяха започнали да се надигат малки назъбени скали. Трябваше да му се признае, Ейд имаше дарбата да улучва правилните места. Плажът му беше познат. Напомняше му на "раят" на една жена, умряла на седемдесет и девет години от естествена смърт, която изживяваше споменът от сватбата си. Хийт, както почти всеки негов роднина беше открил своята собствена тайна стаичка, в която намираше покой и уединение и от 1902 насам плажът му служеше за скривалище от един определен негов брат, ако въобще можеше да го нарече такъв. Каспър беше от онзи тип ангели, които ако бяха се родили човешки същества щяха да станат мафиоти, макар че този мязаше повече на наркодилар в имитация на "Адидас". Откакто се помнеше двата ангела бяха в непрестанна връжда, която винаги завършваше с някое земетресение или ураган, опустошавайки всичко по пътя си. Въобще при всеки удобен момент, Каспър гледаше как да се възползва и да заличи от присъствието на нашия герой от родния дом.
Ръцете на Хийт бавно се обвиха около кръста на Ейдриан и го придърпаха по-близо до себеси, ако това изобщо беше възможно, докато целувката се задълбочаваше все повече и повече. Накрая и на двамата им се наложи да изпълнят дробовете си с онзи жизнено важен газ и нашият герой с мъка отлепи устните си от тези на половинката си. Секунди по-късно, Хийт успя да успокои пулса си избута половинката си към една скала, Ейдриан се озова с гръб към хладния камък. Ръцете му тъкмо се спускаха в опит да разкопчаят колана, който така самоуверено му препречваше пътя към онова сладко местенце между краката на Ейд, когато иззад него се чу глух шум. На ангелът леко казано му причирня пред очите, при гледката която се бе описала перед него; на не повече от двадесетина крачки бе застанала, ако можем да го наречем така, най-големият страх на ангела. Повечето нормални хора, ангели и въобще всякакви вълшебни същества от приказната гора биха изпитали ужас от гледката от някоя висока сграда или пък при вида на дълбоки води ... разбрахте мисълта. Е нашият герой пък се боеше от една определена персона; и не като малък не е бил плашен със страшни истории за нея, нелепото беше, че всеки ден я виждаше. И с какво този момент бе по различен от всяка друга среща? Да, Ейдриан определено знаеше как да бъде на точното място в подходящия момент. А неканения гост пък умело успяваше да играе по нервите на Хийт.
-Прав беше малкия, работата ти наистина е неотложна.-Каспър хвърли един подигравателен поглед към двойката-Бих те посъветвал да скриеш хубавеца някъде, не искаме да се случи нещо на лицето му, нали?
avatar
Хийт Хароу

Вид: : Паднал Ангел
Име: : Хийт Хароу
Възраст: : ъъъъъ?
Дарба: : Различни, но най-обича да плаши хората като се появява и изчезва
Семейство: : ... или по скоро свърталище на змии
Брой мнения : 22
Join date : 05.01.2012
Местожителство : през девет планини в десета

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лятото на 1958, осторв Фиджи

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите