Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Clarissa Watson

Предишната тема Следващата тема Go down

Clarissa Watson

Писане by Clarissa Watson on Сря Фев 08, 2012 9:36 pm

Emilie De Ravin


Прохладен пролетен съботен следобед.

Момичето премести сламенорусите си коси от гърба си, за да предостави място на сръчните ръце на продавачката да закопчаят перлените копчета на дантеления корсет. Когато усети, че той вече е плътно пристегнат към торса й, девойката, все още леко уплашена от собственото си изражение, запристъпва неуверено към голямото огледало в края на помещението. Когато бе на прилично разстояние, за да се види в него, тя за секунда стисна клепачите си, сякаш психически се подготвяше за предстоящата гледка. Само миг по-късно, отвори бавно очите си и се взря в жената, която я гледаше от огледалото. Не, там не стоеше онова палаво момиченце със закачлива усмивка, което до вчера гонеше пеперудите. Отсреща бе застанала една зряла жена, готова за следващия етап в живота си – жена, сякаш изменила се за онези няколко седмици, след като бе казала „Да” на любовта на живота си.
- Клариса! – възкликна елегантна възрастна дама с тъмночервени устни, която до този миг бе стояла мирно на позлатения стол – Изглеждаш невероятно! Погледни тази рокля! Та... та тя е правена за теб!
Жената се приближи към младата девойка и оправи шлейфът, който също бе избродиран с фина дантела. Съвсем незабележимо, по сухата й буза се спусна малка нахална сълза. Онази майчина сълза, когато е на път да предаде единственото си момиче на мъжа на живота й. Малко или много, никоя майка не успява да преживее раздялата с отрочето си, но при момичетата, тя бе наистина една идея по-драматична. Хариет Уотсън знаеше, че съвсем скоро този момент ще дойде и се бе подготвяла за него, но каквото и да си мислеше и по какъвто и начин да се успокояваше, нямаше толкова лесно да прежали Клариса.
Младата девойка се завъртя бавно, оглеждайки всеки детайл, всеки шев и всяка перла, с които бе обшита роклята. Леко двоумение се бе зародило в замъгленото съзнание на Клара – дали в крайна сметка да се спре на това абсолютно произведение на модата, или да продължи да се измъчва в търсенето на идеалната (която очевидно не съществуваше)? Характерът на Клариса не бе такъв, тя винаги знаеше какво иска но за пръв път от доста време, бе поставена пред такава дилема. И то за нещо толкова незначително. Ставаше дума за рокля за един ден, за Бога!
- Мисля, че е тя, мамо! – най-накрая с меден глас продума русокосата и се усмихна лъчезарно в отговор на светналите очи на майка си – Да, опаковайте я, ще я купя!
Устните й се разтегнаха в още по-широка усмивка, когато Хариет я притисна силно в ръцете си и най-накрая пусна на воля емоциите да се излеят от очите й. Малкото й момиченце се бе превърнало в истинска жена.

Денят на сватбата, броени часове преди церемонията.
Клариса нежно нанасяше пудра върху скулите си и довършваше последните детайли около външния си вид. Всичко бе готово, освен роклята, която чакаше търпеливо на закачалката, да бъде облечена и да обере овациите на вечерта. Клара се гледаше в огледалото и не затормозяваше съзнанието си с важни въпроси, които щяха така или иначе да развалят настроението й точно в деня, когато се вричаше във вечна вярност на любимия си.
В стаята бе тихо, Клариса сама бе поискала така. Знаеше, че след малко през вратата щяха да нахлуят майка й и приятелките й, за да й се възхищават гласом на прекрасната прическа и перфектната рокля, затова използваше последните си минути като неомъжена девойка само за себе си и се отдаваше на планове за предстоящите страхотни дни. В момента, когато тя поставяше последните няколко миниатюрни розички в елегантно оформената си сламеноруса коса, разговорите в градината, които до този момент тихо жужаха, рязко спряха. Това направи впечатление на Клара и тя бавно стана от тапицираното столче и запристъпва към огромния прозорец. Беше такава – тревожеше се за близките си и такова рязко сепване на сладките приказки отвън определено не предвещаваше нищо хубаво.
Девойката отвори вратата и излезе на терасата, усещайки студенината на плочките под босите си крака. Част от гостите стояха неподвижно и гледаха нещото, което в този миг се разиграваше през погледите им. Клариса се облегна на металните пръчки и в момента, в който се наведе напред, си пожела никога да не го беше правила. Сърцето й сякаш рязко спря да изпомпва кръв, което направи неподвижна всяка част от тялото й. Дишането й стана тежко, а дълбоките й сини очи се отвориха широко, стараейки се да не изпускат нито миг от сцената в украсената градина. И точно в този момент, сякаш невидима сила даде енергия на Клара, достатъчна, за да прекоси стаята с две крачки и да тръгне с бясно тичане из къщата, бутайки част от стъклените шишенца за алкохол на майка й. Не бе усетила как по бузите й се спускаха напоени с грим солени сълзи и падаха право върху дантеления корсет. Няколко нахални кичура коса бече се бяха измъкнали от сигурната прическа и се бяха проправили път към лицето й.
С едно рязко движение Клара бутна вратата, която бе входът към градината и за секунди всички погледи, включително и на неканените гости, бяха отправени към нея. На лицето й вече не се бе изписало толкова притеснението, колкото неудържимия гняв и желанието да разбере какво по-точно се случва на сватбения й ден и защо група полицаи държаха бъдещия й съпруг в ръцете си. Хариет Уотсън си проправи път през гостите и стигна до дъщеря си, опитвайки се да я хване за ръката, но младата девойка лесно успя да се измъкне от майчината хватка.
- Какво, за Бога става тук? – попита тя, като гласът й остана сравнително равен и не показа емоциите, които бушуваха в душата й в момента – Джонатан?
- Нямаме време за разговори, госпожице Уотсън – намеси се един от полицаите със сериозен, дори леко заплашителен тон, който сепна младата Клара – Можете да говорите с годеника си в управлението. Съжаляваме за причиненото неудобство, но обстоятелствата го налагат.
- Обстоятелства? Какви обстоятелства..?
Клариса не успя да довърши, защото полицаите бяха замъкнали Холмс към патрулката. Той се опитваше да се съпротивлява, викаше я по име. Да, неиното име, откъснало се от неговите устни бе последното нещо, което тя успя да чуе, преди да рухне, след отдалечаването на патрулката, с която сякаш се отдалечиха и мечтите й за спокоен семеен живот.

Вечерта в деня на сватбата, полицейското управление.
Част от розите и перлите все още бяха в косата на Клара, а бузите й бяха оцветени от размазания грим. Обстановката, в която се намираше не бе никак приятна и не това си бе представяла с месеци насам. Не, наистина не си беше представяла да стои между четири, почти проядени от мухъл стени, с отвратителна миризма и полицейски охранител на няколко метра. Просто такава нежна жена като Клариса не принадлежеше на това място, не се вписваше в него. Но тя бе тук с една-едничка цел и нямаше намерение да си тръгне от това противно място, докато не я постигнеше – както правеше и винаги.
Пръстите й барабанеха по дървената маса, а погледът й се бе заковал в неговия. В момента искаше да му се хвърли на врата и да го разпита всичко, за цялата история, но нещо я възпираше, като... като невидима бариера, на която имаше окачен надпис: „Той те лиши от мечтите ти”. Вече повече от две минути стояха така и никой не продумваше. Най-накрая Клариса отвори уста и пое дълбоко дъх, след което стисна очите си и промълви:
- Не знам защо си го направил, Джонатан. Наистина, умът ми не го побира. Зная, че си избухлив, зная, че характерът ти е такъв, но... защо ти трябваше да го правиш? Убийство на човек е нещо ужасно и ти реши да ме накажеш с това точно преди сватбата?! Не мисля, че го заслужавах. Трябваше да помислиш за мен преди да посегнеш на онзи прокурор.
Джонатан се опитваше да вземе думата, да каже нещо, но все не успяваше. Думите на бъдещата му съпруга го жегваха право в сърцето. Всяка дума, всеки поето дъх.
- Обичам те, Джонатан. Обичам те с цялото си сърце. Просто ми трябва време. Време, за да осмисля какво се случва. Цялата тази работа няма да промени чувствата ми, но ми е искаше да не попадаме в ситуация като тази.
Клариса стана от стола и със стържене го бутна по прогнилия под. Мъжът я проследи с поглед и все още невъзможност да я опровергае. Тя беше права, но той също имаше своите доводи. Очите му останаха приковани в нея, докатя тя безмълвно излизаше от килията.

Накратко:
*Казвам се Клариса Уотсън и съм на скромните 24 години.
*Не съм някакво специално същество, освен, ако не се изключи прекалено любвеобилно и грижовно човещко създание.
*Човекът, за когото щях да се омъжа, в момента излежава 5-годишна присъда за убийство на прокурор.
*Членувам в Ордена на Фосфора.
*Въпреки всичко случило ми се, никога не свалям усмивката от лицето си, страшно позитивна личност съм и за мен в чашата винаги има вода. Много вода.

avatar
Clarissa Watson

Вид: : Човек
Име: : Клариса Уотсън
Възраст: : 24
Брой мнения : 1
Join date : 08.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Clarissa Watson

Писане by Robbin. on Сря Фев 08, 2012 9:52 pm

Прекрасна е! Не, наистина. Изпитвам задоволство от това, че е по-прелестна от колкото си я представях и всичко е красиво и не причинява болка.
Добре дошла <3

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите