Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Лифтът->Фред и Карсън

Go down

Лифтът->Фред и Карсън

Писане by chronicler. on Пет Фев 10, 2012 1:10 pm

Денят е розов..но не за всички.Фредерик и Карсън са принудени да останат във въздуха, защото лифтът им е забил в най-неподходящия момент..
avatar
chronicler.

Брой мнения : 14
Join date : 05.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лифтът->Фред и Карсън

Писане by Carson Matthews on Сря Фев 22, 2012 5:02 pm

Това… Това беше нелепо. И неудобно и… крайно неприятно.
Карсън се намираше в особено очарователната ситуация да виси на десетина метъра над земята. И чия беше вината за това проклятие? Всъщност, беше трудно да се прецени, защото вероятно конците на този извратен парад, дърпаше един особено притеснителен механик, чиято некадърност в момента го бе принудила нервно да си гризе ноктите и да си блъска главата как да реши проблема със засядането на лифта. Матюс обаче беше на десетки хиляди светлинни, галактически години от това да търси логично, разумно обяснение и беше по-склонен да вини приятеля си за това нещастие. Само заради неговата упоритост, в момента фокусникът пропускаше среща със сексапилната Лара… и то на връх Свети Валентин! Това беше кощунство, беше против всякакви правила на играта. Е, поначало самият Хари не играеше по правилата, но когато той или неговите желания бяха накърнени, можеше да е един много порядъчен и честен играч, който спазваше прилежно всички норми. Без никакви измами дори или сделки под масата, защото Лара определено си заслужаваше. Имаше тяло с извивките на пясъчен часовник и обаяние за цял харем. Може и да не блестеше с особен интелект, но този факт по принцип го вълнуваше бегло. А и беше блондинка, имаше своето оправдание, нали така? Всичко останало бе просто прекрасно – правилната доза лековерие и желание да съгреши. Няколко пъти. По няколко различни начина.
Новак трябваше да тръсне глава, за да разсее похотливите си мисли и да се върне обратно в реалността, в резултат на което движение, няколко къдрици закриха челото му. Което, едва няколко секунди по-късно, вече беше осеяно с дълбоки бразди, плод на инфантилното му мръщене. Умът на тъмнокоското автоматично превключи на канал „Скапаният Фред е виновен за всичко”, а ядната му тирада продължаваше ли, продължаваше… Но, все пак, беше в правото си да се сърди, нали? Ако Съливан не беше толкова нахален и дразнещо настоятелен да излязат, това никога нямаше да се случи. Вечер по мъжки… в деня на влюбените… на ски! Що за глупост?! Беше известно на всекиму – в неписаният мъжки кодекс, бе ясно посочено, че вечер по мъжки включва промишлено количество алкохол и двойно повече гола плът. Женска и млада, по възможност. Благодаря.
Нима Фредерик не се бе сблъсквал с тази Библия на мъжкото съсловие, нито веднъж? Ски… ама че безвкусица. Която обаче можеше да обясни защо Карсън се бе навлякъл като ескимос за партизанска война срещу болни от бяс росомахи. От тялото му кажи-речи нищо не си личеше, само лицето му бе видимо за чуждия поглед, при това само защото отказа да нахлупи онези глупави скиорски очила. Те нямаше да го спасят от измръзване, а временното ослепяване от отразените в снега слънчеви лъчи не беше болка за умиране. Щеше да преживее всичко, но не и да изглежда като някоя проклета мутирала муха. А и всякаква екипировка от врата нагоре щеше да развали прическата му… или липса на такава, предвид неразборията в косата му, но той харесваше тази неразбория.
- Вината е твоя, Фред. – промърмори фокусникът напълно несъзнателно, потънал в скъпоценен момент на съвършено себелюбие. После хвърли поглед към компанията до себе си, в който се четеше лек смут и дори уплах, че отново се бе разбъбрил без да осмисля какво прави. В подобни моменти можеше да си изпее и майчиното мляко за отрицателно време и ги намираше за страшно уязвими, но все пак – едни от редките, в които казваше истината в очите, вместо да я пази за себе си.


Not what I had in mind, but... и без това се забавих прекалено, беше крайно време да сътворя нещо, колкото и безсмислено да е то xD
avatar
Carson Matthews

Вид: : Stage magician. Фокусник, сиреч.
Име: : Карсън Матюс, но се представя като Хари Новак.
Възраст: : Да кажем 27. След първия век отказа да брои действителните.
Дарба: : Pulls a rabbit out of a hat?
Брой мнения : 14
Join date : 29.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лифтът->Фред и Карсън

Писане by Фредерик Джеймс Съливан on Чет Мар 01, 2012 8:35 am

Ски? Вярно беше един от любимите му спортове, но защо пък точно днес? А защо пък и точно с този индивид до него, който не спираше да се мръщи вече сигурно от часове? Едва ли Фред бе решил да прахоса подобен ден изпълнен с възможности и за двама им, просто за да карат ски. Но за това по-късно.
Сега това, което бе привлякло вниманието и на двама им, бе не толкова приятната изненада, че бяха заседнали на лифта, а на около не се виждаше и жива душа. За момент Фред се притесни колко точно време би им отнело да поправят повредата. Все пак не искаше да прекарва прекалено много време тук и то точно с Карсън. Нищо чудно след малко да бъде бутнат от лифта. Нямаше да се изненада ни най-малко, все пак физиономията, която бе застанала на лицето на приятеля му не вещаеше нищо хубаво.
Но бившият пациент на лудница трябваше да си играе ролята и устата му не се затваряше. Говореше абсолютните глупости – от това колко се е ядосал на последния мач, който е гледал, до поредното момиче, което му е хванало окото, защо пък не и да не спомене някой филм... Така или иначе нямаше значение какво говори, поради простата причина, че дружката му изобщо не го слушаше. Той бе избягал в някаква друга вселена, в която сякаш отиваше винаги, когато Фред сгафеше нещо. Е, това не пречеше на нашият герой да си се смее сам и да се радва на бялата картинка, която ги заобикаляше.
Ето я и култовата реплика, която бе тъй очаквана. Смехът, който се разнесе от Фред можеше и да причини лавина, като се има на предвит колко пъти ехото го повтори. Това вече спечели вниманието на Карсън, който май никак не беше доволен от реакцията, но това беше най-доброто,да не говорим и единственото, което щеше да получи.
-Естествено, естествено...- започна Фред с широка усмивка на лицето.- Аз съм виновен, че ти и твоето мръщене успяхте по някакъв начин да накарате лифта да заседне. Моите извинения!
Опита се да направи някакво подобие на поклон, но имаше чувството, че целия лифт ще се събори с гръм и трясък, затова остави прекалените формалности с цел подигравка за по-късно. Май скоро нямаше да могат да слязат от това чудо, тогава поне да се насладят на времето прекарано тук.
Фред свали ръкавиците си и съвсем любезно ги набута в ръцете на приятеля си с едно предъвкано „подръж малко”. Беше като някаква мечка облечен в скиорския си екип, но това определено бе по-добрия вариант, отколкото да замръзне. Откопча ципа на якето си и бръкна във вътрешния джоб. Човек би се обнадеждил, че в подобен момент, той ще измъкне някакво шоколадче или нещо подобно, колкото и нелепо да се получат нещата, че в деня на влюбените те да си разменят шоколади. Благодарение на тази мисъл преминала през главата на Фред, той целия изтръпна в потрес. Но уви, за разочарование на всички или пък не, това което откачалката измъкна от джоба си бе кутия цигари. Нямаше как да устой на този „грях” и то на толкова красиво място в тази смешна ситуация.
-Колко жалко, че сигурно ще пропуснеш срещата си с онази красавица.- Ако не друго, то поне му се отдаваше да лази по нервите на хората. Докато думите се лееха от устата му, той извади една от „пръчиците на удоволствието”, както той обичаше да ги нарича (все пак той бе изобретил точно тези в кутията, бе заслужил поне сам да си им измисли име) и я постави между тънките си, полупосинели от студа устни. – Но трябва да ти го призная, Карс, имаш усет към безмозъчните.
Фред потърка дланите си една в друга, за да ги стопли поне малко. На човек като него, студът изобщо не влиаеше добре. Когато най-после усети поне малко топлинка в пръстите си, той ги доближи до цигарата си и щракна с пръсти. Огънчето не се появи от първия път и за няколко секунди, Фред изглежда се бореше със запалка останала без газ. Ината си е инат и накрая вредния дим изпълни белите му дробове.
-То оставаше и да нямаш. Tогава щеше да стоиш на сухо цяла година. – Фред обърна малката кутийка към дружката си. –Искаш ли?
avatar
Фредерик Джеймс Съливан

Вид: : Маг...
Име: : Фредерик Джеймс Съливан
Възраст: : 26-27
Брой мнения : 104
Join date : 09.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лифтът->Фред и Карсън

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите