Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Малко градче в покрайнините ->Ейдриън и Игрейн

Go down

Малко градче в покрайнините ->Ейдриън и Игрейн

Писане by chronicler. on Пет Фев 10, 2012 1:14 pm

Заключени в колата.Колко жалко, че всичко живо празнува и никой не им обръща внимание.Прекрасен Свети Валентин, не мислите ли?
avatar
chronicler.

Брой мнения : 14
Join date : 05.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малко градче в покрайнините ->Ейдриън и Игрейн

Писане by Adrian on Съб Фев 18, 2012 5:09 pm

Сивата стена, която представляваше утриният здрач, бе започнала да се пука на места под напора на първите слънчеви лъчи.Бе някъде четири и половина сутринта, а Ейдриън не можеше да заспи.Беше се превърнало в обичайна практика през последното тримесечие.Каквото и да правеше, сънят не го ловеше.Подминаваше го най-безцеремонно и оставяше нефритените му очи да светят в мрака.Стоеше облегнат на тухлената стена и се възползваше от компанията на поредната цигара.Кутията вече привършаше, когато от разтворените му устни, заедно със сивия тютюнов дим, излезе и една неособено прилична фраза.Не знаеше какво точно псува, не бе и от особено значение.Важно бе да даде възглас на вътрешните емоции и чувства, които точно в момента бяха някаква сплитня между екстаз, душевна еуфория и чисто и просто биологична нужда от някой и друг час сън.Само дето не се очертаваше да усети топлината на леглото идните няколко часа.Бе натоварен със задача в най-любмия си ден от годината..Казано във възможно най-ироничен стил.Така де.Просто розовото си бе изключително стресиращ психиката цвят и най-вероятно години по-късно някой научен свръх ум щеше да стигне до глобалното заключение, че именно то е причина за изтрещяването на някои единици биологични видове, колкото и нелогично да звучеше за русата част от женската маса.А и цялата идея за гиганско затлъстяло бебе, вероятно закърмяно не от една, ами от цяла армия майки, въоръжено с лък на любовта..ами звучеше си като идеалния сценарий за хорър филм.Годзила и Купидон, невероятния тандем на злото, изтъкан от адски мъки и страдания, хранещ се със страх и..абе схванахте логиката.Колкото до твърдението, че любов съществува...Ейдриън не беше привържаник на връзките.Бяха си пълна идиотщина, заемаща голяма част от хард диска.Да помниш разни годишнини, кои от кои по тъпи, си бе загуба на време. „Три седмици от както кихнахме в синхрон”.Дрън, дрън..А после и да откараш цял час, мислейки дали носната кърпа е достатъчно приемлив подарък за годишнина от гореспоменатия ранг, или въпросната джаджа би сложил неблагоприятен край на цялата нелепа връзка..Пълни глупости, та чак Лейди Гага щеше да потвърди.
Ейдриън се подмихна лениво щом тия мисли запрепускаха из главата му.откачаше повече от обичайно и дори алкохолът и никотинът нямаха силата да разсеят този факт.Туловището на леко влажната цигара се смаляваше все повече и скоро тя се сви до такава степен, че бе напълно неизползваема.Фокусникът понечи да я запрати на разузнавателна мисия през парапета на балкона, ала после се сети, че в изрядния ред наоколо нямаше място за фаса му.Жалко, че не се бе сетил по-рано.Когато запрати цял рояк угарки.
Отдели се неохотно от стената и направи крачка напред.Сви лакти и проведи глава надолу.Слънчевите лъчи ставаха все по-многобройни и пълзяха завоевателски по тревата.Наоколо не се виждаше никакъв признак за живот и той притвори очи.Ала нищо..отново нищо.Въпреки савършения баланс на природата, въпреки вече задоволения му организъм, той не можеше да се отпусне.Дали пък причината не се криеше в натежалия от розови емоции въздух?Да, как ли пък не..а пък Опра имаше афинитет към гумените патета.Крайно време му беше да се залавя с дневния си график.И това и направи.Влезе в стаята с бавна крачка и затърси малко по-подходящи за пред хора дрехи.Все пак не можеше да излезе само по долнище на анцуг.
Точно четиринадесет минути по-късно Ейдриън стоеше изправен пред огледалото и мяташе одобрителни погледи на собственото си отражения.Черните дънки, стегнати както винаги, бяха на мястото си, допълвани от бяла тениска с надпис „кой изби рибата?”.Прокара ръка през тъмната си коса, която се бе завила по края заради влажното време и останови, че въпреки малкия брой часове сън, лилави кръгове под очите му нямаше.Вече напълно готов, нахлузи любимия си чифт спорти кецове и затръшна вратата подир себе си.И да..нямаше никакво понятие какво точно трябва да направи.Пак някоя кралска прищявка, а от личен опит знаеше, че няма смисъл да се хвърля в излишни размисмисли.Няколко минути преди уговорената среща той вече гледаше с недоумление сивкаво-синята кола, най-вероятно служила вярно на собственика си...десетилетия назад във времето.Най-вероятно историята и даваше началото си в период, в който понятия като телевизия и уай-фай надали изобщо бяха планувани.Господи, не можеше ли Никълъс да му възложи нещо свързано с Фиджи и хеликоптери?Или Вегас и лимузина с кабелна телевизия.И да.Ейдриън някак си предчувстваше, че кралската му задача е свързана с въпросната музейна реликва, която се нуждаеше само от една табела с датата на производство, за да бъде обявена като най-старата машина на земята, след картофобелачката разбира се.Защото всеки знаеше, че картофобелачката е..
-Здрасти.-изтърси спонтанно щом видя нечия руса глава.
Физиономията на момичето не му бе особено позната, но пък и той сам не си падаше паметлив.
-Само не ми казвай, че мъкнеш ключовете на тая таратайка..и че аз имам нещо общо с цялата тая картинка тук-при последните си думи размаха ръце, сочейки парчето ламарина.
О да.Беше заспал.Най-накрая беше заспал и сънуваше откачалски сън.Много по-откачалски от обичайното му ежедневие.Само дето една издайнически скърцаща част от главата му съзнаваше, че всичко е напълно реално.
-Господи.-измърмори накрая.

avatar
Adrian

Вид: : Фокусник
Име: : Ейдриън
Възраст: : Нима годините са най-важното..
Дарба: : Играе си с мислите на хората.
Семейство: : цигарата му Мери
Брой мнения : 898
Join date : 20.11.2011
Age : 22
Местожителство : Страната на откачалките <3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите