Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Малкият ресторант->Лаурен и Дамиен

Go down

Малкият ресторант->Лаурен и Дамиен

Писане by chronicler. on Пет Фев 10, 2012 1:17 pm

Как двама напълно непознати попадат на една и съща маса на връх деня на любовта?Пълна мистерия..
avatar
chronicler.

Брой мнения : 14
Join date : 05.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малкият ресторант->Лаурен и Дамиен

Писане by Damien Masogilya on Пет Фев 10, 2012 11:34 pm

Стомахът му го свиваше така, сякаш е създаден да го прави от както свят светува. Личеше си от далеч, че този млад мъж е обхванат от доста силно и нарушаващо спокойното му съществуване терзание. Какво можеше да е? Нещо дълбоко засекретено, вероятно плод на множество безсънни нощи и натрупали се за отрицателно време проблеми. Ще кажеш, че тежестта да решава човешките съдби бе паднала само и единствено на неговите плещи и още от първия работен ден бе сдал багажа, свивайки опашка между краката. Горе долу беше така, но цялата история нямаше чак толкова сериозно значение. За него определено притежаваше, да, но от страни проблемът... не бе толкова драматичен и дори от части можеше да породи забавление. Не беше лъжа обаче, че Дем се бе терзал в продължение на няколко нощи, сънят му сериозно се бе оказал притеснен от цялата история. Почти не бе мигнал и Сам само му бе вгорчил живота по неговия си начин за това, че е пълен идиот. Вероятно приятелят му бе абсолютно наясно за какво става въпрос и къде точно се крие проблема но нямаше правото да говори за това, след като сам бе отговорен за събитието. Преди няколко седмици двамата се бяха върнали към стари навици свързани с времето в което отношенията им бяха били само приятелски. Тогава веднъж месечно се бе организирало малко състезание, в което оставилият се да бъде най-трезвен до края неизменно обираше титлата. Този път се бяха надпреварвали над това дали да празнуват празника на влюбените, а трябва да предупредим още от рано, че Озуалд бе абсолютно против, или да не го правят и това да е просто обикновенна вечер в ежедневието им. Дем упорито се бе преборил за това да му се сбъдне желанието и да има романтичен ден биещ всички други по точки от раз, понеже ако не друго, душата му бе прекалено наслоена с блудкави любовни филми и книги. Беше един от дразнещите минуси на характера му, но слава богу се проявяваше само върху Сам... което пък от негова гледна точка бе нещо чудовищно като събитие. Равновесие имаше само от това, че двамата като пълни противоположности се бяха намерили и за сега проблеми нямаше.
Дамиен обаче бе убеден, че ако не намереше скорошно разрешение на Проблема всичко би се провалило; едва ли щеше да има възможността да поправи грешката в собствените си очи и да успее да се търпи в последствие. В момента бе толкова обсебен от цялата история, че не можеше да каже къде се намира и какво по дяволите прави там. Първичният му инстинкт бе да седне и това по някаква случайност се оказа точно на стол подреден около маса. Най-важното? Освен, че беше в заведение можеше да се похвали, че е нацелил една от малкото маси около които стои някой друг. Беше жена, млада при това, но това бяха само детайли. Богове, защо бе толкова трудно?
- Не, наистина, защо? Как може това да е един подарък, от който да зависи всичко? Защо трябва да е толкова трудно и защо имам само няколко часа докато ми се наложи да го предавам? - мъжът зарови пръсти в рошавата си кестенява коса, създавайки още по-голям хаос в нея. В момента наистина бе в шок и не подозираше, че гневната му тирада предназначена само за монолог вероятно ще се счете за начало на разговор.
На младото му лице обрасло с брада се мъдреше изтормозена физиономия но тя с мъка го правеше нелицеприятен. В него имаше нещо прекалено положително, за да се пречупи толкова бързо и аурата му бе в ярки и неопетнени цветове. Дрехите му бяха тънки и не подхождаха на температурите, но нито един инч от тялото му не подсказваше, че има проблем с това. Можеше да се каже дори, че не забелязва подобни неща и това нямаше да е далеч от истината- като жар птица кръвта му винаги кипеше също като огъня, който едновременно даваше и живот и смърт. Това му позволяваше да се разхожда само по тънко кожено яке и тениски през хладните сезони, както бе направил в момента.
avatar
Damien Masogilya

Вид: : Жар-птица;
Име: : Дамиен Масогиля
Възраст: : 25.
Дарба: : Bringin' luck, stayin' cool.
Семейство: : Has one, doesn't need one. Не поддържат контакт.
Брой мнения : 31
Join date : 02.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малкият ресторант->Лаурен и Дамиен

Писане by Лаурен Реайн on Нед Фев 12, 2012 1:05 pm

Пхах... Все още се намираха същества от породата празнуващи Свети Валентин? Е, не бе чак толкова рядко явление да попаднеш на подобен индивид, но за човек, който бе далеч от цялата тази розова обстановка, лъхаща на рози и пухена като плюш си беше странно. Лау за миг остана втрещтенена от думите на мъжа пред себе си. В началото учудването й бе свързано с факта, че дори не се допита до мнението й преди да се насади така нахално на нейната маса, но по-късно причината се смени с думите му. Буквално се чувстваше сякаш пред нея бе седнал динозавър, разказвайки каква жега е било по време на онзи велик взрив, а защо не й говорещо кексче, което само не осъзнаваше, че е такова. Иначе казано, не може да се опише шока, който тъмнокоската преживя за около две секунди. След това заветно време тя се върна към обичайните колони от храни, напитки и прочие, подредени изрядно в менюто.
- Можеше поне да попиташ дали е свободно. – поклати глава заклинателката, прелиствайки поредната страница. Свети горски нимфи, това чудо май нямаше край. Все страници и страници, но нищо свястно. Да я пита човек защо ходеше по ресторанти, щом не намираше нищо очарователно в тях. Особено при толкова лигави празници. А думите й единствено заглъхнаха. Тъмнокосият господин сякаш отново бе потънал надълбоко в дилемата си и не виждаше нищо друго освен собствените си проблеми. Кой ли пък можеше да го вини? Представителите на неговата порода се славеха с едно – вечно мътещи най-оригиналната и романтична идея. Блях, най-необичната дума за Лаурен беше романтика. Явно все още не си бе намерила майстора в тази област, че да разбере през какво преминаваха тези чудати извънземни в опитите си да се харесат още повече. Само при мисълта за всичко онова, на което бяха способни, пред тялото й преминаха ледени тръпки. Не искаше да се вижда в тази светлина. Прекалено лигаво бе за нейната персона, пък и не можеше да си се представи пърхаща с мигли, носейки червено сърце с плюш и да подскача като елф сред поляна.
- Земята до непознат. Ало? – повтори се Реайн, щом продължи да бъде незабележима. Въобще не се интересуваше от личните драми на господина, искаше си само цялата маса. Свободна и единствено на нейно разположение. Мразеше да си дели вещите с други хора, а камо ли с непознати, които дори не са я попита дали може. И това важеше дори за маса в ресторант и прнадлежащите й столове, доколкото това бяха вещи и бяха нейни вещи. Технически се водаха ресторантьорски, но там всичко бе обществено, а щом е обществено, то в мига, в който се настани там, за Лау бяха лична вещ. Странна логика, но пък под нея се прокрадваше някакво чувство за притежание над каквото или когото и да било и вечно в нея се пораждаше някаква лека ревност, щом нещо бе споделено с друг. Постепенно менюто започна да пърха като стара птица пред съсредоточения поглед на странникът. Полетът му бе толкова отчаян, че Ана едва сдържаше смеха си, но май сега раздразнението й беше повече от него и най-важното бе, че не получава и прашинка внимание.
- Купи й рози. Може и шоколадови бонбони във формата на жираф и мечка. Или пък зелена картичка, защото розовото за момента е толкова изтъркано, че дори Барби не го облича. – изръси накрая тя и захвърли небрежно менюто към човека. С какво ли беше виновен пък той? Просто си водеше монолог, а да, и неволно бе заел най-безценно място от масата. Не че имаш някаква разлика между столовете, но сега неговия беше златен, имайки предвид, че беше по-зает от останалите, а Лау още защитаваше тезата, че те й принадлежат.
Последва един объркан поглед от страна на мъжа. Какво? Да не ми сега да я виждаше? Тя не беше извънземно. Е, в очите му можеше и да е, защото говореше с такъв песимизъм спрямо тежката му дилема, а индивидите от породата на празнуващите Свети Валентин бяха много раними в тази област. За тях това си беше като раждането на Христос за евреите, тайните храмове за маите, просперитета на икономиката за Китай. А за нея си бяха само думи. Дори беше толкова мила, че да му даде идеи, на да стане, да вдигне скандал, че масата си е само нейна и най-нагло да го изрита при наличието на само заети маси в обкръжение от поне цялото заведение.
avatar
Лаурен Реайн

Вид: : заклинателка
Име: : Лаурен (Ана) Реайн
Възраст: : 19-годишна
Брой мнения : 408
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малкият ресторант->Лаурен и Дамиен

Писане by Damien Masogilya on Пет Фев 17, 2012 10:11 pm

Абсолютно глух за всичко останало, което му беше казала- и което от части бе укор, че неканен се бе самопоканил на масата- Дамиен издаде нещо като стон имитиращ умираща чайка преди да стовари глава върху масата, създавайки мащабен трус. Челото му удари студената плоскост с шумно и доста болезнено "туп", което не прозвуча никак здравословно. Имаше и сподавено "ох", но то намекваше, че болката е търсен елемент. Дамиен реално наистина се наказваше за всичко и се опитваше да постигне някакво равновесие в нарушената си карма подлагайки се на тежко болезнени процедури. Беше почти мазохизъм но не съвсем- не му доставяше удоволствие да се мъчи и не виждаше как може да го постигне като идея. Беше обречен, обречен! Поне имаше на кой да говори и ако и двамата бяха октоподи а не привидно човешки същества в момента щеше да се е вкопчил с всичките си крайници в другарчето осреща на масата, пускайки гадна слуз. Просто защото го можеше и защото в главата му звучеше драматично- реално жар-птицата мразеше този субект от морските обитатели особено ако го видеше в чинията си. Причиняваше му световъртеж, имаше нещо в проклетите му крака, пипала или каквото там представляваха лигавите неща с ... брр. Тръпки да те побият.
Тръпки го и побиха, при това видимо. Мъжът потръпна, но единственият по-сериозен резултат бе в това, че една къдрица се размести от поставената под стрес коса, намирайки си друго местоположение само с няколко градуса по в ляво. Това не направи прическата му по-малко "оцеляла след торнадо", но бе някак важен детайл. Може би.
- Боговете да са ми на помощ, не е толкова лесно. Иска ми се да е, но просто не е и не иска да е колкото и да го искам да е. - в момента жар-птицата освен още по-отчаяна звучеше и като персонаж от Луис Каролината Алиса, липсваха му само изчанчените дрехи. Тениската и коженото яке бяха прекалено обикновенни на вид и просто създаваха впечатление за идиот с вкус. Нищо повече, нищо по-малко. Думите му бяха отговор почти директен на предложението на Лаурен да купи това и онова и да бъде традиционен. Нима не го беше обмислил? Вярно, това със зелената картичка не му бе дошло като идея, но можеше да му се прости. Прекалено много му бе на главата за да мисли многоцветно. С удоволствие щеше да похарчи всичките си спестявания за тир с рози и още един с шоколадови изделия но проблемът се коренеше в това, че... тези неща подхождаха повече на някоя млада дама, от колкото на неговата половинка. Полът в момента се оказваше някакъв непроходим Еверест, който по никакъв начин не искаше да улесни поетия вече поход. Сам се бе вкарал в капана с желанието си да празнува празника на влюбените, спор нямаше. По-добре да пазарува за кралицата майка, тя сигурно в пъти бе по-малко претенциозна от един точно определен господин с руса коса и прелестно...
Дем си удари шамар за това, че бе позволил на мислите му да скочат в броката и да се търкалят с похотливи движения. Не трябваше да се разсейва с точно такива образи, главата му вече бе каша и вероятно нямаше по никакъв начин да успее да я подреди като хората.
- "Тя" е той. Той като... той. Нали разбираш? - продължавайки да се обръща към своето новонамерено душевно кошче за отпадъци мъжът възпроизведе серия от неясни въздишки с които не бе особено сигурен какво опитва да покаже. Още да наблегне над личната неволя? Не помнеше кога за последно се е държал толкова егоистично, но нуждите изостряха всичко в него и го превръщаха един голям гъ... така де, седалищни части. С цензура винаги бе по-леко, това го бе открил още преди години. По-добре да си постави някакви ограничения и да ги спазва, за да не загуби съвсем контрол над себе си. Ако изгубеше и това... сега вместо да стои уж кротичко проснат с цяла тежест върху масата просто щеше да търчи от точка А до точка Б със скорост граничеща тази на светлината, ръкомахащи навсякъде около него ръце смътно засягащи темата за бамбукова гора по време на цунами и гласни струни възпроизвеждащи приматски звуци.
- Толкова е трудно, той е като императрица на консерватизма и консервите, защото вкусовете му са прости на някакво недостижимо ниво и никога не можеш да си сигурен, че си се справил достатъчно добре, защото той реално не иска да се раздаваш за него но ти се чувстваш задължен точно от това, защото искаш да го зарадваш и ... - Дем надигна глава, почти бе започнал да посинява. Добре де, образно казано, но наистина бе изрекъл всичко на един дъх, изпразвайки дробовете си до дупка. Беше почти болезнено като постижение, но несъзнателно постигнатите обикновенно са така. Светлите му очи потърсиха нейните, надявайки се да намерят някаква утеха и обещание за помощ. Не беше ли просто крайно нахалство от негова страна? О, беше. Нямаше никакво съмнение, гадинката обсебващо се опитваше да я въвлече в личната си драма, за да не е сам в нея. Мелодраматичност и прочее, а към това трябваше да добавим и нуждата от чаша кафе. И нещо за ядене, реално умираше от глад. Не бе слагал нито залък в устата си от предната вечер, вълнението бе прекалено силно и не знаеше как да процедира с него. Сега също не не искаше да рискува и да пълни празния си стомах поради рисковете да му стане лошо, но се чувстваше като вълк готов да яде баби навред. На масата съседна до тяхната имаше една женица влизаща във възрастовата категория но Дем нямаше желанието да опира чак до там нагледно. Изглеждаше му нормална женица, нищо не му бе направила за да я яде. По-добре да си поръча нещо, освен ако не бе заобиколен само от илюзията за ресторант.
- Разбираш ме, нали? - това явно бе новата му любима фраза. - Кажи, че ме разбираш и не полудявам, защото наистина се чувствам така, сякаш полудявам. Полудявам ли?
Не, само стресът говореше вместо него. Нищо безопасно, но високата смъртност можеше да бъде процент, който да се превъзмогне лесно.
avatar
Damien Masogilya

Вид: : Жар-птица;
Име: : Дамиен Масогиля
Възраст: : 25.
Дарба: : Bringin' luck, stayin' cool.
Семейство: : Has one, doesn't need one. Не поддържат контакт.
Брой мнения : 31
Join date : 02.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Малкият ресторант->Лаурен и Дамиен

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите