Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Хижа в планината->Оливия и Виктор

Go down

Хижа в планината->Оливия и Виктор

Писане by chronicler. on Пет Фев 10, 2012 1:27 pm

Принудени да делят една стая, защото всичко останало е пълно.Оливия и Вик заклещени в хижа в планината..
avatar
chronicler.

Брой мнения : 14
Join date : 05.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Хижа в планината->Оливия и Виктор

Писане by Oliviyah Rayne Norrington on Вто Фев 21, 2012 9:42 pm

Наострени ножове, различни по дължина ками, пистолети от всеки калибър… сред тях дори имаше и електрически, но схващате картинката – бойното снаряжение беше налице и при това в пълния си състав, включващ всякакви най-модерни и не чак толкова, уреди за мъчение. Това би развълнувало дори най-безскрупулният психопат със садистични наклонности, но в случая… В случая, Оливия седеше на пода в стаята си и гледаше с празен поглед към сака със своите играчки. Тя успешно беше превключила на режим разрушение, но някак си музата ѝ за злодеяния още се задъхваше някъде по трасето и така и не съумяваше да навакса с темпото на демонката. А това я изкарваше от релси – поредното нещо в списъка, с тази разлика, че сега гневът не беше главно действащо лице, ами… разочарованието, по-скоро. Дори някаква лека форма на депресия и отчаяние, че нищо добро не е останало в този свят. Или нищо зло, зависи как го погледнете – замисълът е един и същ. Тя беше възмутена от себе си и сляпо продължаваше да търси нещо, което да грабне вниманието ѝ. Но дори идеята да опожари тази хижа до основи ѝ се струваше… семпла, безвкусна и много, много сива. Лишена от онзи замах, с който си служеше преди и това наистина ѝ липсваше.
Някаква кръстоска между сумтене и въздишка се откъсна от устните на червенокоската и тя избута тежкия черен сак под леглото и неговото и проекто-скривалище.
Точно навреме, защото в следващия миг някакъв неопределен звук я накара да подскочи стреснато и да подпали една лампа по погрешка. Какво по…?! Нещо странно се случваше с нея, като изключваме засилените предчувствия и вродения инстинкт за самосъхранение – беше почти сякаш е изпаднала в някаква дупка. Тъмна, мрачна дупка с нахални насекоми и… абе, неприятна гледка и усещане, както и да го погледнеш. На Рейн ѝ отне няколко секунди, докато осъзнае откъде идва това дразнещо звънене и накрая, затрупан под някакви книжа и завивки, откри примитивен телефон. За миг остана втренчена със съмнение в него, но после вдигна слушалката и заслуша речта на рецепциониста. Хижата била препълнена, нямало свободни стаи, важен гост бла-бла, съквартирант за една нощ, нейното позволение… Минута след минута, старчето от отсрещната линия мъмреше разни умолителни слова, които целяха да я умилостивят. Е, поне бе успяла да всее страх и смут у този… този… дори не си спомняше как изглежда – беше просто поредния възрастен мъж с безлична външност и поведение. Нищо ново под слънцето, дори се сливаше идеално с останалата размита картина от лица в съзнанието на Норингтън. Която в този момент само подбелваше очи и чакаше това мъчение да свърши най-сетне.
Накрая търпението ѝ се изпари окончателно и с едно „Все едно”, тя приключи разговора и се върна към скромната си стая и глобалния си проблем. Погледът ѝ дори не се спря да огледа помещението или заобикалящата мебелировка – Олив възприемаше тази колиба като временна спирка, докато реши накъде да потегли. Не че разполагаше с множество варианти за избор – на километри нямаше да намери друго селище с цивилизация, но не пречеше да опита. А и пътешествията били забавен начин за развлечение, нали? Да речем, че тя се нуждаеше именно от развлечение. Знаете, черни дупки асоциирани с неприятни чувства и така нататък. Беше трупала и трупала до момент, в който вече нямаше друг избор, освен да избухне – сега просто търсеше подходяща мишена, в която да се цели, преди напрежението да я разяде отвътре.
- Пълни глупости. – мърмореше си Ри, докато хвърляше пореден поглед към леглото, сякаш можеше да види скатания сак отдолу. Всъщност не носеше никакви дрехи в него – само оръжия, друго просто не ѝ бе нужно. Въпреки това, свеждайки очи към облеклото си, демонката видя колко измачкани бяха дрехите ѝ, пропити с миризмата на пътуване с неизвестна цел. Тя се завъртя на пръсти и се изправи пред дървена врата, която по нейно мнение трябваше да води към сегашната ѝ цел – банята. И се оказа права – макар и примитивна предвид условията, зад вратата наистина се криеше баня, облицована с ожулени и избелели плочки. Без повече да се колебае, Нора свали дрехите от гърба си, захвърляйки ги някъде в нозете си и се пъхна под душа. Топлата струя вода я обгърна като в пашкул и по устните на червенокоската мигновено се изписа блажена усмивка. Парата се просмукваше в дробовете ѝ, създавайки ѝ едно омайно състояние. Можеше да се каже, че сега Оливия се намираше в пълно удовлетворение и душевен покой… Който обаче беше прекъснат от кратко почукване на вратата. Очите ѝ рязко се отвориха, но през съзнанието ѝ премина като куршум само една мисъл – няма начин. Остави гостът да влезе сам и да се настани, докато тя се наслади на горещия душ, макар и захвърляйки всякакво приличие и обноски. Майната им, на кой са им притрябвали изобщо?
Докато оглеждаше лъщящата си от влага кожа в напуканото огледало, Рейн се опитваше да долови някакъв звук от съседната стая, с който да усети чуждото присъствие, но такъв на пръв поглед липсваше. Кой ли беше пък този? Важен гост, как не! Сигурно е някоя лелка на средна възраст, с няколко котки у дома и начална фаза на агорафобия. Или възрастен мъж с поблеяла коса и наистина дълбоки джобове. Гадост. Ала миг преди да излезе от затопленото помещение, Норингтън се замисли, че съществува и варианта да е някой млад мъж с предприемачески нюх, кариера, чар. А тази мисъл определено я блазнеше. До толкова, че чак се поколеба дали първата ѝ поява да е дори без късичката хавлия, която покриваше тялото ѝ, но благоприличието я възпря от подобни прибързани действия. Колкото и да я изкушаваше, това с привлекателният младеж беше само някаква си хипотеза без никаква подкрепа в действителността си.
Така червенокоската реши, че ще го кара по течението и най-сетне си подаде муцуната извън банята. Бяха ѝ нужни няколко крачки, но реакцията ѝ не се забави дори миг. С тихо просъскване на едни не особено красиви думи, Олив се закова на място и постави ядно ръце на хълбоците си. Нищо хубаво нямаше да излезе от това, нищичко.
Стига, каква извратена шега ѝ въртеше скапаната съдба, като я събираше в една стая с Виктор Колдън?

_________________

This world is gonna burn
As long as we're going down. Baby, you should stick around.
avatar
Oliviyah Rayne Norrington

Вид: : Машина за убиване. Иначе казано, демон.
Име: : Представя се като Оливия Рейн Норингтън. Саския е действителното ѝ име.
Възраст: : Видимо на 21, но само видимо.
Дарба: : Владее пирокинеза, приема чужд облик и марионетства над всичко и всички.
Семейство: : Стан?
Брой мнения : 459
Join date : 26.12.2011


Вижте профила на потребителя http://shadowhunterslegacy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите