Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Призрачната къща->Бейли и Седрик

Go down

Призрачната къща->Бейли и Седрик

Писане by chronicler. on Пет Фев 10, 2012 1:30 pm

Затворени в призрачна къща?Не звучи като романтичен филм..но нищо не се знае.
avatar
chronicler.

Брой мнения : 14
Join date : 05.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Призрачната къща->Бейли и Седрик

Писане by Bailey... on Нед Фев 12, 2012 5:10 pm

Ако не го бе научила до сега, то най-вероятно никога нямаше да ѝ се набие в главата. Получиш ли странното чувство, че някой те следи се огледай, а не го игнорирай. Ако направиш второто, в град като този, нищо чудно да свършиш като Бейли – с силно главоболие, прикована за някакъв стол.
Първото нещо, което усети щом започна отново да идва на себе си бе металния вкус в устата, нещо което винаги идваше с припадък или прехапан език. Да се радваме, че бе първото. Не искаше да отваря очи, защото предполагаше в каква обстановка може да са я поставили, а който и да я бе нападнал явно не искаше да я убива или поне не докато спи. Може би трябваше да се върне в страната на сънщата за още малко.
Дървения под изскърца и изведнъж всичките ѝ сетива се пробудиха. Удария миризмата на мухал и очите ѝ се отвориха широко. Трябваше да признае, че не беше толкова зле, колкото си го представяше. Какво беше това? Някаква развалина... Дали все още се намираше на територията на Нортфорд? И все пак, трябваше да го сметнем за плюс, че не виждаше уреди за измъчване и всякакв джиджавки от рода. Но може просто човека да обичаше да си ги носи в прилежно подредена чантичка заедно с него навсякъде.
Странно, но цялата история с попадането ѝ тук беше така замъглена, че даже не помнеше как са я зашеметили или приспали. Е, не е ли това перфектен начин да прекараш деня на влюбените?! Сто на сто е по-добър от това да си седиш сама удома заровена из книги на кой знае колко години. Само едно не можеше да схване – защо точно нея са я отвлякли (ако това беше отвличане). Няма ли крале, кралици... индивиди от къде-къде по-голям калибър.
Отново онова скърцане на износения паркет и в малкото помещение навлезе бегло позната фигура.
-Определено не очаквах и вие да се забъркате в мръсни постановки, като остатъка от вашето бъдещо семейство, г-н бъдещ принц..- Лицето ѝ се разведри малко и някаква надежда влезе в погледа ѝ. Кого бе очаквала да види? –Но не се ли притеснявате, че можете да ядосате принцесата с отцъствието си на тази важна дата?
Трябваше да е по-внимателна с хапливите коментари покрай него. Нямаше никакво предимство в подобна барака, а той беше този със свръх силите. Не бе взела и никоя от шантавите си отвари, а дори и да бе – не виждаше никъде наоколо нещата си. Да оставим за момент заобикалящото ги настрана. Други мисли бяха хвърлили котва в момента в пристанището наречено мозъчната ѝ кутия.
Какъв беше целия план тук? Вярно не можеше някой като нея да се издигне толкова бързо до позиция като дясна ръка на кралицата и това да не събуди някакви въпроси, но едва ли беше това. Най-вероятно бъдещия ‘син’ на краля бе разбрал за миналото на Бейли или поне за намеренията ѝ. Но не ѝ се вярваше, че иска да го спаси от нейните планове. Едва ли чак толкова искаше да впечатли прицесата, все пак вече нали се бяха сгодили. В кърпа му бе вързана. Тогава може би искаше помощ от нея за отърваване от сегашния крал, за да трона е празен и чакащ неговото възкачване. Да, това звучеше по-правдоподобно. Напразно бе минал през всички тези глупости да я докара до тук. Бейли нямаше никакво намерение да споделя отмъщението си с никого. Но това ли бе наистина какво се случваше тук.
-На какво дължа тази тъй прекрасна, ‘романтична’ среща??
avatar
Bailey...

Вид: : Прокълнат човек
Име: : Бейли
Възраст: : 26-27
Дарба: : Истината и само истината!
Семейство: : Незаконна рожба на краля
Брой мнения : 130
Join date : 07.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Призрачната къща->Бейли и Седрик

Писане by Седрик Файърнайт on Пон Фев 13, 2012 7:36 pm

Последните няколко часа, които чернокоското бе прекарал в обмисляне на всякакви нелепи планове, го накараха да се замисли какво изпуска напоследък. Откатко се бе запътил към венчилото, Седрик бе станал почти примерен жител на Нортфорд. Толкова примерен, че чак на него му прилошаваше от добрината, с която заливаше околните. Е, добре, може да не бе добрина, но злите планове с цел унищожаване нечие достойнство или живот отдавна бяха отписани от плановете му. От една страна, това бе странно изненадващо, защото не малко хора бяха запознати с това, което се случваше в кралството и как изразът "чиста монета" не може да се отнесе нито за кралят и кралицата, нито за подчинените им - които не бяха малко. Съвсем наскоро Сед се бе убедил повече от достатъчно в това. Казват, че ако знаеш какво да чуваш, не само да слушаш, животът ти ще се улесни много. За щастие, Файърнайт бе проумял това наскоро и в момента, в който до ушите му достигна информация, потвърдена от не един източник, кой от кой по-сигурен, принцът реши да се възползва от нея. Все пак не всеки ден на човек му се отдава възможност да научи нещо, с което по-късно да може да изнудва самия Крал. А в случай, че има незапознати с цялата драма около височайшото семейство, трябва да отбележа, че бъдещият принц и кралят не таяха много топли чувства един към друг.
Да изготвиш план за отвличане навръх свети Валентин не бе нещо лесно. Всъщност, да извършиш план за отвличане не бе толкова лесно, колкото изглеждаше. Седрик не можеше просто да се покаже по нортфордските улици, разхождайки се като истински непукист с въже в джоба и кърпа напоена с някакво успокоително. Това, разбира се, се оказа че действа само в добре измислените екшъни, понеже след като Седрик успя да издебне Бейли, старателно ( но несполучливо) криейки се в най-тъмните кътчета на улицата, планът му малко по малко започна да се проваля. Девойката се оказа малко по-борбена от очакваното, за това на чернокоското му се наложи да използва отдавна познато оръжие - ръцете си. Ударът му я свали на земята само за секунди - така ставаше, когато някой със свръхсила реши да си играе на боксов мач. Главата й се удари в земята и не особено приятния, но някак заглушен звук на удара, се разнесе около него, стенейки по празните, прашни улици като страдащ призрак. За секунда Седрик изпита нещо смесено между задоволство и адреналин, но нямаше време да изтанцува щастливия си танц. Не знаеше след колко време Бейли ще се върне в съзнание, а ако това се случеше по-рано от предвиденото, можеше да му донесе доста неприятности. За негово щастие, момичето издържа достатъчно, за да може бъдещият принц да я завърже здраво за стол, с дебело, мръсно бяло въже, което бе използвал не веднъж за същата цел. И след като това се случи, единственото нещо, което му оставаше бе да чака. Надяваше се, че ударът не е бил толкова силен, за да я държи в безсъзнание бързо. Имаше нужда да говори с нея възможно най-скоро и незнайно защо предпочете трудния начин - чрез изнудване.
- Бързо дойде в съзнание. - отбеляза Седрик абсолютно игнорирайки коментарите на Бейли. Нямаше време каквито и да било странични разговори, още повече когато планът тепърва се зараждаше в главата му.Въпреки всичко не можа да се сдържи, било то заради пустото си его или заради желанието му да дразни и да бъде дразнен и с многозначителна усмивка отговори - Реших, че една-две изненади за сладникавия празник ще ти дойдат добре.
Направи няколко крачки напред, така че да е само на няколко метра от завързаната "пленничка". Искаше да огледа лицето й отблизо, надявайки се че може би ще може да открие някакви прилики с Кралят - от чисто любопитство, разбира се. Дъските на стария под изскърцаха неколкократно заради постоянното пренасяне на тежестта му от крак на крак, показвайки че къщата е не само необитавана, но и стара. Гласовете им се разнасяха навсякъде из нея в нещо наподобяващо ехо. Може би защото мебелите липсваха? Да, по всяка вероятност. Сега Бейли стоеше завързана на стол, в мрачно помещение, в което единствените предмети бяха няколко плъха - Бог знае дали живи или не, стар, прашен килим, който отдавна бе изгубил блясъка си, захвърлен в ъгъла дюшек, от който се носеше мирис на мърша и нещо неопределено, но все така неприятно и разбира се столът, на който девойката стоеше.
- Удобно ли ти е? Знам, че стаята е прекалено луксозна за вкуса ти, но нямах време да пренаредя. - в повечето случаи наглата му, самонадеяна усмивка минаваше абсолютно всички граници. И сега не бе по-различно. Присвил очи, Седрик изпиваше девойчето с поглед, така все едно всеки момент се канеше да я разсъблече и изнасили - което не отричам, че му бе минало през ума. Веднъж или два пъти. Но всъщност той просто отправяше поредното предизвикателство към нея - предизвикателство, което той самия все още не знаеше какво е.
Изваждайки поредната цигара от полу-смачканата си кутия, Седрик с удоволствие я напъха в плътните си устни, усещайки как мирисът на шоколад и дим се впива в дрехите му, създава своеобразно перде под очите му и се просмуква заедно с всички останали миризми в къщата. Това най-вероятно му беше десетата или единадесетата цигара за близкия час. Напрежението винаги му бе действало по един и същи начин.
- Пушиш ли?
avatar
Седрик Файърнайт

Вид: : Човек с дарба
Име: : Седрик Феликс Файърнайт
Възраст: : 26
Дарба: : Свръхсила
Брой мнения : 409
Join date : 20.11.2011
Age : 24


Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Призрачната къща->Бейли и Седрик

Писане by Bailey... on Чет Фев 16, 2012 9:38 am

Човек трябва да се радва на такива самонадеяни същества. Да вземем за пример принца- толкова властен, толкова натрапчив, толкова „дръж ми шапката” или поне така се стараеше да изглежда, а всъщност лъжите бликаха от него, както кръв от дълбока рана на някое безпомощно животно. Проблема бе, че за сега Бейли не виждаше каквато и да е полза от истината.
След хапливия му коментар, настана тишина в цялата сграда и само дъските издаваха своите писъци под тежестта на човека приближаващ се все повече към нея.
-О!- Звука излетя от устните ѝ все едно бе забравила какво трябва да направи и в момента получаваше своето просветление. – Ауч!
Сви се на стола все едно бе получила удар в стомаха. Ако беше наистина от събеседника ѝ едва ли само това щеше да е реакцията ѝ, все пак свръхсилата не е шега работа... Само по някой път.
-Това трябваше да стане, нали? Да заболи?
Малка усмивка, наподобяваща неговата (можеше да се каже, че е неговата, но още в зародиш) разтегли краищетата на устните ѝ, а самодоволният и нахакан поглед, който бе успяла да докара се впери в него. Нещо в избранника на принесата я дразнеше по невъобразим начин. Може би беше самото му присъствие, а може би беше факта, че толкова бързо я бе хванал на тясно в ъгъла като котка, готова да закуси с малко мишле.
-Но виж, на цигарата няма да откажа. Така или иначе може да е последното нещо, което да направя преди да решиш, че повече не ти трябвам. Колко ще бъде жалко да намерят изстиналото ми тяла на подобно място...
Едно момиче в подобна ситуация, не трябваше ли да е дста по-стресирана, претиснена и какво ли още не? Да моли за милост или нещо подобно? Отговорът е не и то по две много прости причини. Първата – Бейли никога няма да падне толкова ниско, че да умолява някой да пощади живота ѝ. По-скоро ще посрещне смъртта, колкото и болезнена да е тя. Не обича да очаква някой да ѝ подари живота ѝ, предпочита да си го спечели. И втората –едва ли има смисъл от всички това с подобен човек. Силно се съмняваше, че ще може да се споразумее с него, но трябваше да опита.
-Но нека караме по същество. – Всичките тези празни прикази бяха много приятни и всичко от рода, но трябваше да призне, че мястото ѝ определено не беше едно от най-удобните и ако имаше възможност би предпочела да се махне от него, колкото се може по-бързо.- Защо съм тук, Седрик?
Лицето ѝ възвърна много по-характерното за нея сериозно изражение и напрежението около нея сякаш натежа. Естествено, че Бейли имаше някакви идеи за причината, поради която е поставена в тази неизгодна позиция, но всяка една стигаше до един момент. Оттам нататък нещо не се връзваше и затова тя искаше да „чуе” истината от него. А ако той бе толкова добър да престане с лъжите щеше да спести главоболието и на двама им.
avatar
Bailey...

Вид: : Прокълнат човек
Име: : Бейли
Възраст: : 26-27
Дарба: : Истината и само истината!
Семейство: : Незаконна рожба на краля
Брой мнения : 130
Join date : 07.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Призрачната къща->Бейли и Седрик

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите