Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Естела Рипинс-Сантис

Предишната тема Следващата тема Go down

Естела Рипинс-Сантис

Писане by Estella Rippens-Santis on Съб Фев 11, 2012 5:17 pm

12 Август, 2007 година.
Давам си сметка, че все още нямам ясна представа как да започна да пълня този тефтер с истории за живота си. Струва ми се някак нередно и твърде интимно. Сякаш всичко написано тук един ден ще излезе на показ и пострадалите ще са много. А аз не искам да съм виновна за чуждото страдание – и без това, накъдето и да се обърна, виждам само мъка.
Родителите ми... Те понесоха по-голямото бреме. Разбирам ги, искаха най-доброто за мен, но захвърлиха в пепелта това, за което са се борели най-яростно през всичките тези години – репутацията си. Предците ми са стояли високо в обществото, наистина високо. Били са видни аристократи, довереници на кралското семейство и задължителни гости на всяко събитие. После в картинката съм се появила аз, в едно есенно утро на 1989 година и плановете на родителите ми, всичките им надежди да си върнат стария начин на живот, са станали на пух и прах. Тук няма как да не се чувствам виновна. Последна и единствена наследница съм на рода Рипинс – хората очакват нещо от мен, но усещам, че не мога да им го дам. Също както родителите ми – те изнемогваха и не можеха да ми осигурят нужното образование, затова и се учех в къщи. Татко ме учеше да чета и пиша, а майка – да шия и готвя. Живеех в нищета, но все пак не се оплаквах – бях благодарна и за малкото, което имам, защото знам, че някъде там има хора с по-клета съдба и от моята. Затова няма място за съжаления и напразни надежди. Дължа им поне това. Те... те продадоха всичко, с което разполагаха, за да осигурят мястото ми в двора на Нейно Величество. Сега са по-бедни и от момчето на хлебаря, което обикаля по чуждите къщи и се рови в кофите за боклук. Чувствам се много повече от виновна, макар това да е съпътствано от усещането, че сбъдвам нечия чужда мечта.
Казвам се Естела. Естела Верие Рипинс. И утре призори заминавам за Нортфорд, за да стана придворна дама на Кралицата.


Естел. Стела. Или дори Вера – така се обръщаха околните към момичето, чийто откъс от дневник е споделен по-горе. Тогава за първи път пише в кожения тефтер – подарък за рождения ѝ ден от баща ѝ – по настояване на майка си. Това става около месец преди да навърши осемнадесет и ден преди да отпътува за Нортфорд. Преди това расте в китното градче Поланс, което вече не съществува на нито една карта и никой не знае местоположението му. Дори Естела, която се е постарала да заличи всеки спомен от преди да стъпи в двора на Нейно величество, където прекарва около пет години. Все още е там, разбира се, но са настъпили някой промени, понастоящем.

По обяд на 08 Ноември, 2009 година.
Днес Нейно Величество организира бал с маски и най-вежливо ме покани да отида. Изненадана съм – обикновено с останалите дами стоим настрана и играем ролята на тапетите върху стените. Рядко се случва някоя от нас да я придружава на подобни събития, но все пак не е невъзможно.
Чудя се, има ли нещо общо с това, което ѝ поверих онзи ден? За намерението ми, или по-скоро заръката на родителите ми, да си намеря съпруг. Не трябваше да го правя, не беше на място, но се заговорихме за ухажори и...
Притеснена съм за тази вечер и не знам какво да очаквам.


По това време, Естела вече е навършила двадесет години. Владее няколко езика и има обноските на изтънчена дама от каймака обществото – всичко това взето заедно, бе основната ѝ цел, щом стана придворна дама. Липсваше ѝ само едно нещо, което да придаде завършеност на тази нереална житейска история.
Съпруг.

Ранните часове на 09 Ноември, 2009 година.
Поредната шумна вечер в двора на Нейно Величество! Но какво мога да очаквам от скъпата ми Вантермина, ако не поредното зрелище от свежа плът и забранени удоволствия?
И о, едно от тях си имаше име! Стела. И действително, сияеше като звезда с един едва доловим блясък. Дантелената маска прикриваше лицето ѝ, но ясно можех да различа искрящо зелените очи, които се криеха отдолу. По лицето ѝ прозираха бледи лунички, макар косата ѝ да имаше нетипичен гарванов оттенък. Устните ѝ имаха кървавочервен цвят – любимият ми, и бяха тъй плътни и сочни! Копнеех за целувка, макар да не мога да скрия факта, че исках и повече от това. Много повече.
После Нейно Величество ме дръпна в единия край на залата и ми сподели една тайна. Аз можех да притежавам това забранено удоволствие, на име Естела – само за мен и за никого другиго. В замяна, само трябваше да се грижа тя да е винаги задоволена – финансово и... не толкова. Предложението ѝ беше твърде примамливо, за да откажа.
Твърде късно осъзнах обаче, че всъщност неволно бях подписал брачен договор, сдобивайки се с нежелана невеста.


Това пък е откъс от дневникът на Венсан дьо Сантис – френски благородник, в особено близки отношения с Кралицата. Именно те са причината тя да потърси помощта му, намирайки в него идеалният кандидат за ръката на своята вярна дама. Повече от ясно е, че бракът на Естела и Венсан е уреден, което вероятно обяснява хладното му държание след първите им дни на съвместен живот. Получил веднъж това, което иска, мосю Сантинс се отегчаваше по-бързо и от малко дете с безполезна играчка. Естествено, няма да засягаме съмненията за сексуалната му ориентация, на които Стела приписваше липсата на топлина дори в брачното им ложе, но поне хвърляха пясък в очите на околните. Тя също бе получила това, което иска – беше намерила съпруг, който да я издържа в известна степен. Колкото и неприятно да бе това занимание за него, тя все пак считаше задачата за изпълнена.
Докато един ден, Венсан умира по неясни причини – по всяка вероятност засягащи безразборният му полов живот – и оставя Естел без пукната пара. Ако фамилното име се брои, то това е единственото, което той ѝ завещава, освен новия ранг на „вдовица” в обществото. Тя остава на улицата и отново се бори със старата, до болка позната история – да свърже двата края и някак да си стъпи отново на краката. В следствие на тези си усилия, Рипинс развива една особено защитническа страна от характера си. Превръща се в борбена личност, която извоюва правото си отново да е сред уважаваните личности от народа. Постига всяко едно благо в живота си сама и знае, че битката още не е приключила, така че има да извърви още дълъг път.

28 Декември, 2011 година.
Все още съм в двора на Нейно Величество, макар причините да са ми неясни. В началото мислех, че не принадлежа тук, но постепенно започвам да осъзнавам колко ценни качества притежавам, всъщност. Умея да се сливам с тълпата така, че да остана незабелязана за дълго време. Ако пък искам да разбера нещо, е нужно просто да прибавя малко чар към картинката и отговорите на въпросите ми сами ще ме намерят.
Явно първа до това заключение е стигнала Кралицата, защото сега постът ми в двора е една идея по-висок. Един вид съм ѝ доверено лице, макар и все още да се водя придворна дама – разузнавам, проучвам разни неща за Нейно Величество, когато ме помоли. Аз съм нейните очи и уши там, където наемниците са в ролята на натрапници и трудно биха спечелили нечие доверие. За разлика от мен – аз заблуждавам всички, че съм невинна, крехка и дори наивна в голяма степен. Хората не се осъзнават какво казват пред мен или просто не им прави впечатление. Подценяват ме. Не знаят на какво съм способна, още повече, когато животът или безопасността ми са под заплаха.
Никой няма и на представа, че в двора изучавах освен как да приготвям чай от безчет по вид горски билки, така и бойни изкуства. А неведението... то е най-голяма слабост у опонента ти!



Long story short:
Името ѝ е Естела Верие Рипинс-Сантис, но се представя с кратичкото Естела. Възможните обръщенията са посочени нейде в началото.
Предстои да навърши 23 години. Не толкова скоро, след като датата ѝ на раждане е 14 Септември 1989 година, но двадесет и три ѝ звучи някак... по-зряло като възраст.
Като изключим онази изтънченост на благородник и късите ножчета, прикрепени към бедрата ѝ и скрити прилежно под пластовете фусти като на някоя торта, Естел си е един най-обикновен човек.
Странично от двора на Кралицата, тя се подвизава и като член на Орденът на фосфора.
Всякакви прилики с Jessica Brown-Findlay са... напълно основателни, всъщност.


Последната промяна е направена от Estella Rippens-Santis на Нед Фев 12, 2012 1:42 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Estella Rippens-Santis

Вид: : Обикновен човечец.
Име: : Естела Верие Рипинс-Сантис, накратко Стела.
Възраст: : Предстои да навърши 23.
Дарба: : Силна воля? Nothing out of the ordinary.
Семейство: : Последната наследница на знаменит някога род- Рипинс. По брак е обвързана с името Сантис.
Брой мнения : 8
Join date : 03.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Естела Рипинс-Сантис

Писане by Robbin. on Нед Фев 12, 2012 1:25 pm

Поправям греховете от закъснението на одобрението на този персонаж с думите "me gusta!". Добре дошла!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите