Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Ноел Сантана.

Предишната тема Следващата тема Go down

Ноел Сантана.

Писане by Noel Santana on Чет Фев 16, 2012 11:29 pm

- Внимавай! - той я хвана за кръста в последния момент придърпвайки я невинно към себе си. Коварната локва прикрита от очите на всички под хлабава плочка загуби възможността да вкара в списъците си поредната жертва- поне за сега. Ноща бе млада. Младият мъж и младата жена избухнаха в смях, застинали за някакви микросекунди на място. Настроението им ескалираше, смехът се носеше чист и потопен в наслада и веселие. Защо се забавляваха толкова много на нещо толкова маловажно? Кой знае, внезапно се бяха свели до кикотещи се ученички и нито един от двамата не съжаляваше. Бяха млади, макар и не толкова колкото изглеждаха спрямо поведението вадено в момента. Бъдещето и миналото се бяха омаловажили и не носеха никакво значение- просто територии необятни и обвити в мистерия, които не пораждаха никакво любопитство и изследователски дух. Настоящето бе по-важно, по-интересно. Времето се бе обезценило, но не по качественият и ценен начин. Това между впрочем бе нещо хубаво и никой нямаше възражения. Какво повече им трябваше за да остане хубав спомен?
Постановката бе свършила преди около има-няма половин час и улицата около тях бе оживена от всичкия народ напуснал скоропостижно западналата мраморна прелест на старата театрална сграда. Животът пъплеше упорито по всяка една свободна плоскост и светлините на града сияеха като евтини капани за мухи- ярко, болезнено и привличащо всичко в радиус от километър. В кабаретната част на града нощният живот не познаваше що е то сън и как по-точно се борави с него. Театрите или бяха приключили постановките си за деня или се готвеха за късни изпълнения, операта тепърва разпускаше обитателите си а нощните клубове едва бяха отворили. Все още с мъка минаваше полунощ. Тълпите от млади или не толкова индивиди тепърва щяха да напълнят всяко едно възможно заведение, изпълвайки го до пръсване. Тук сънят наистина бе нещо непознато и много много не го долюбваха. Марк беше убеден, че театралната група, която бяха гледали преди малко в момента се смесва с останалите, поела на поход с цел да отпразнува таз вечершният успех. Премиерата бе минала добре, имаше защо да го полеят обилно. С повечко късмет постановката щеше да слезе от сцената след около три седмици, след това се очертаваше и турне.
- Не искам да се прибирам. Имаш ли планове? - Ема отметна плитката си назад, ухилвайки се широко. Зъбите й бяха равни, бели, но плътното червило в наситен кармин бе оставило следи по тях. Имаше нещо очарователно в това като детайл и Марк се чувстваше още по-опиянен от парфюма й от колкото по-рано. Действаше му като силен афродизиак и май всъщност това му бе и целта. Всичко в дамата му го караше да се вълнува дълбоко вътрешно и да се чувства като крачещ сред облаци- толкова леко, толкова безметежно... беше почти престъпно, но не можеше да чувства вина. Щеше да се противи до край. Беше прекалено щастлив за всичко останало и вътрешно горещо благодареше на съдбата и точно тази ръка с щастливи карти, която му бяха раздали. За подобна компания бе готов да връща доживотни дългове, дори и да е само няколко часов спомен. Нямаше никаква идея как бе възможно толкова красиво момиче да е негова дама за вечерта но и тези въпроси не го вълнуваха.Имаше нещо магическо и вдигащо самочувствието му от това, че Ема го придружаваше в момента. Станалото станало, повече не му трябваше. Благодарен и толкова- само това можеше да си позволи. А дали... дали щеше да приеме втора покана? Богове, душата си продаваше за да има положителен отговор на това, но все още нямаше да засяга темата.
- Още е рано. - младата жена не бе отблъснала ръката му и тя все още се намираше обвита около талията й. Имаше нещо в ситуацията, което напомняше много силно на "създадена е да бъде там" но Марк не му обръщаше внимание, еуфорията бе прекалено силна. Владееше го до толкова, че лицето му бе цялото плувнало в червенина и масовото убеждение бе, че тя стигаше и до ушите му. - Наблизо има една денонощна чайна, предлагат тестени изделия които пекат на място и това..
- Да.
- Ема го прекъсна с ентусиазъм, слагайки от раз край на евентуално безкрайното обяснение, което щеше да й извади относно бъдещата им дестинация. Марк често имаше подобни "тикове". Поставен под стрес иили прекомерно вълнение(а може би и двете заедно) езикът му просто се развръзваше и думите започваха да се сипят като порой от руски автомат. Докато сам не се оплетеше, удавеше в слюнка и изцепеше с грешни слова не можеше да се спре но сега за пръв път го бяха изконтролирали правилно. Дори не можеше да го обясни, но в момента колкото и да се вълнуваше бе по-интересно да поглъща от ентусиазмът й- това бе първото, което му бе допаднало в нисичката блондинка. Енергията й можеше да захранва едно малко градче без проблем и също като въпросните лампи-капани привличаше всичко живо. Можете да схванете защо се смяташе за толкова голям късметлия, нали?
Думите му отлетяха оставяйки след себе си блаженство и широка и изключително дебилна усмивка. Даде й знак да свърнат в най-близката пресечка и двамата се понесоха напред- все още близо, все така млади и все така щастливи. Ноща наистина бе млада.
Над тях нощното небе бе започнало да изсветлява и от матовото черно, обсипано с безброй звезди, в момента просто се бе претопило в равно синьо. Въздухът бе станал тежък, почти лепнещ в усилията си да бъде пречка за всички и като че ли бе малко по-топло от преди. Задушно. Неприятно. Десет минути по-късно вече валеше, дъждът не бе закъснял с нито минута. Тежки капки се разляха из градския прах, разбутвайки неговите обитатели и мръсотия. Стихията не спря до там- тя имаше желанието да се изяви и вниманието на всички да се центрира върху нея; скоро всичко бе в стена от вода напомняща малко на тропическа буря. Под нея се потопиха и образи и форми, размивайки се до несъвършенни неясни петна в общото нищо. До скоро оживените улици се бяха изпразнили, обитателите им се бяха изпарили търсейки подслон на не едно място. Литрите вода с които небето изразяваше емоциите си не ги интересуваха особено много. В една пряка близко от площад Трафалгар младата двойка бе замръзнала на мястото си. Вече го нямаше контактът между телата им, те бяха на почтително разстояние един от друг. 'Абсолютно безмълвни' щеше да е описанието, което най-точно да им подхожда в момента, веселието от по-рано се бе изпарило до капка.
Дъждът барабанеше по всички плоскости създавайки истинска симфония. Марк и Ема обаче не обръщаха никакво внимание, не можеха повече да го регистрират правилно.

The Daily Telegraph, 20 април. 2003.
Намерено е тяло на бял мъж в късните си тридесет години, жертва на зверско убийство. Трупът е бил открит от Ема Паркър (23) и Марк Фортис (27) в района на площад Трафалгар. Жертвата не е индентифицирана.

Игнорирайте драмата, забравете мистериозните нотки в по-горната история. Време е да ви представим Ноел Сантана, който между впрочем вече отдавна е влезнал в картинката. Помните ли трупа? Същия, за него говорим. Горната извадка от първата страница на вестник е просто една от многото; в малък сейф в белгийска банка ще намерим още в пъти по толкова на всякакви езици, хартии.
Ноел е мъж на двадесет и девет, но от колко време е в тази възрастова група не можем да отговорим. Прекалено много години му се събират съществуване в това измерение и реално сам не е сигурен за точната им бройка. Със сигурност не му личат, защото лицето му има младолико излъчване и то понякога граничи почти с инфантилност. Тялото му е добре сложено, маса поддържани до състояние в което са като изляти от метал мускули и леко златист тен, който да подхожда на мръсно руса коса стигаща до края на врата. Рядко познава благословията наречена гладко бръснене и брадата му винаги е набола и достигаща няколко нюанса наведнъж- от бяло до черно и обратно. Понякога подобни цветни кичури пребивават и в рошавата купа сено, която има вместо коса но това наистина зависи от това какво осветление е дошло на смяна.


Произход:
Мътен. Произхожда от семейство с германски корени по бащина линия; не е единствено дете и има по-голям с няколко часа от него брат-близнак. Двамата са във вражда от първия съвместен миг заедно, който помнят и общо взето сред личните им хобита е онова, което ги заставя да се преследват от точка А до точка Б с цел крайно унищожение и бой до последни литри кръв. Безсмъртието в случая не помага по никакъв начин защото само усложнява ситуацията и ги поставя в един вечен омагьосан кръг; нито единият нито другият може да умре по общоприетите човешки начини и повечето демонични също се водят дълготрайно безполезни.
Ноел няма късмет в тези сражения, защото малкото разлика между него и брат му наистина се крие в онези математически достойни за пресмятане минути, които разделят ражданията им. Колкото и да се старае е невъзможно да надделее над него но блонди реално не прави сериозни опити. В свободното си време е редовен посетител на несъществуващият храм на Бога на Мързела и това говори само за себе си. Ако не друго поне спестява всички обяснения по темата и я приключва с един доста категоричен хикс.
Родители? Познава баща си, никога не е срещал госпожа майката. До колкото знае тя е демон с високо социално положение, който в момента работи като учен в някоя строго секретна организация. Двамата с брат му са отраснали само с мъжката половинка от семейството но не могат да се похвалят с особено топли спомени включващи обсебеният от работата си златар. Осиротяват от негова страна някъде щом са във възрастовата граница на земните осемнадесет години и това е повод да изберат по бързата процедура различни пътища един за друг и да се оправят сами с животите си, минус моментите в които отчаяно ще правят опити да си приключат живота един на друг.


Пица.
Обича я. Обожава я. В списъка с топ десет неща без които не може да живее, като останалите са жените и кожените ръкавици. Противно на начина по който звучи всичко това никога не е качвал нито едно излишно кило от тоновете мазно тесто с продукти, които е поглъщал от както се помни и за това трябва да благодари на перфектния си метаболизъм и почти качествената регенерация. Онова с жените пък не го прави краен плейбой, не се безпокойте. Привързва се лесно към нежния пол и може да се прави на герой, който да се появява драматично в картинката и спасява всичко достойно да е в пола и на високи токове. Никога обаче не го е бивало да излиза на срещи, но не по стандартни причини- колкото и чаровен да е в края на вечерята неизменно ще довтаса брат му, който ще се заеме да го реже на множество парченца, което на другият ден да напълни гушите на всички медии и да поизплаши обществото.

"Джони".
Катаната му с дължина на острието достигаща до метър осемдесет и три. За направата му е отишъл доста метал, който след почти непосилна обработка е достигнал състояние в което е лек като перце и остър като нинджа корда. Няма нужда от наточване, захранва се с демонична енергия а Ноел излъчва такава двадесет и четири часа в денонощието. Принципно оръжието е имало някакво много по-епично име, но то през годините се е сблъскало неколкократно с невъзможността на Блонди да схване до край произношението; рано или късно това просто се е превърнало в предпоставка за именуването с дразнещият прякор "Джони".

Специални сили, дарби.
Освен бавно действащата регенерация полу-демонът може да се похвали с асортимент от всякакви екстри. Дали ще е свръхсилата с която може да мести мебели с една ръка и то без да се изпоти или нечовешките рефлекси обаждащи се в невероятната му дарба с всякакви танци, бойни изкуства или стандартни надпревари за последната кутия замразена пица в супермаркета значение няма. С тези неща обаче може да се похвали и брат му и положението не е особено розово-слава на всички богове и демони, Ноел притежава нещо оригинално с което е убеден, че не може да се похвали нито един член на семейството му. По желание може да се сдобие с пълен контрол над гръмотевици, да ги създава и общо взето мъчи по всякакви възможни начини. Любимата му техника за сваляне на девойки е да заизпраща купища миниатюрни електрически сърчица във въздуха, което между другото е безопасно само и единствено за него... и гръмоотводите.


=Bio=
Name: Ноел Елис Сантана.
Race: Хибрид, полу-човек, полу-демон.
Order: House of antimony.
Birthdate: 19 август.
Birthplace: Севиля, Испания.
Height: 1,84
Weight: 86kg
Face: Josh Holloway

avatar
Noel Santana

Вид: : Полу-демон.
Име: : Ноел Сантана
Възраст: : Let's not talk about it.
Брой мнения : 29
Join date : 12.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ноел Сантана.

Писане by Амелия Нортфорд on Пет Фев 17, 2012 1:21 am

Одобрен, добре дошъл. Ще те разпределя в групата ти утре, че сега съм от тела.
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите