Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Боно Монтем

Предишната тема Следващата тема Go down

Боно Монтем

Писане by bono montem on Пон Фев 20, 2012 2:19 pm

Малко градче в близост до Чикаго, седем години по-рано.
-Страх ли те е, Боно?-Грег Мортенсен се бе привел напред и само бледата светлина от фенерчето, което стискаше в ръка, осветяваше орловите черти на лицето му.Бе седемнадесет годишен, но не пропускаше да отбележи факта, че му остават само три месеца до навършването на онази паметна възраст, за която всички твърдяха, че отваря всяка една врата.С една дума бе най-големият измежду тях.От лявата му страна Бенямин Линкълн, който всички наричаха просто Линк, се мъчеше да докара някаква артистична гримаса на злодей от хорър филм.За жалост топчестото му лице подхождаше повече на комедийния жанр, ала той бе толкова уверен в себе си и най-вече в действията си, че чуждото мнение щеше да мине през ушите му и да остане нечуто.
Боно Монтем изглеждаше някак нелогично на фона на обстановката, която представляваше задния двор на Мортенсенови.Бащата на Грег бе една от ония единици хора, станали причина за въвеждането на термина „финансова акула”.Скъсваше задника си от работа и резултатите бяха на лице.Имота бе толкова обширен, че цял цирк барабар със слоновете можеше да се останови на въпросното място.Но да се върнем на Боно.Макар името да правеше у хората асоциацията с някое рошаво момче бунтар, или по-лошо със самият вокал на U2, Боно не бе нищо по-различно от дребно момиче с големи лешникови очи.Косата и се стелеше на неравномерни къдрици, стигащи до средата на гърба и, ала човек рядко можеше да я види в целия и блясък, просто защото Монтем я тикаше стратегически под някоя и друга бейзболна шапка.Обличаше се меко казано момчешки и това твърдение касаеше както тениската, така и чорапите и.Но всичко си имаше причина..и тя не се криеше в това, че след развода на родителите и баща и бе получил пълното попечителство, поради явното отсъствие на майка и.Не, просто Боно Монтем искаше да бъде момче.Не се вписвашев момичешките групи от край време, а момчетата пък не я намираха за нищо особено..В следствие на което тя бе преминала към по-различни методи за интеграция.
-Не ме е страх-процеди през зъби момчето..пардон, момичето.Розовите и устни се свиха в права линия, а тънките и ръце се преплетоха пред гърдите и.Синята и тениска с надпис „Доджърс” се сливаше с мрака и това създаваше впечатлението, че главата и се рее наоколо без реално да е прикрепена за тяло.
-Тогава го докажи-Грег се приведе толкова близо, че тя усети аромата на спортния му дезедорант.
-Дадено.Какво искаш да направя?-опита се да придаде на гласа си твърдост, ала бе трудна задача, предид факта, че дори костите и изпитваха желание да се евакуират незабавно.
Грег се подсмихна самодоволно, а дърветата зад гърба му изпукаха мъченически.Жълтото око на луната сякаш ги изпитваше високомерно, а Боно се зачуди колко ли време ще и отнеме да стигне до вкъщи и да залости дървената врата с трите резета, които баща и бе сложил като успокоение на наследствената параноя, предала се още от баба и по майчина линия, която пък твърдеше, че вълците канибали са причина индианците по тези земи да изчезнат така безследно.Време да размисъл не и бе предоставено, защото Мортенсен започна да дърдори.
- Утре луната ще бъде пълна и когато достигне най-високата си точка искам да застанеш до надгробната плоча на Хенри Оксуърд и да прочетеш това.-момчето измъкна изпомачкан жълтеникав лист и го пъхна в ръцете на Боно.Върху парчето хартия с много завъртулки в сткриктна колоно бе изписан текст на непознат език.
-Латински?-момичето повдигна вежда и почувства как вълна на успокоение я залива, че чак заплашва да я удави-Пич, аз не говоря латински.
-Наеми си преводач Боно ли всички ще разберат що за страхливец си.
-Да.Щото ще е страхливо да не отидеш-Линк замляска шумно, а момчетата около него заклатиха глави като китайски играчки.Всички с изключение на един, чието лице тънеше в пълен мрак.
-Не съм страхливец-юмрукът и удари земята, а краката и се разплетоха от лотоса, в който бе застанала.Изправи се и без да се обръща повече пое към едноетажната постройка, която играеше ролята на нейн дом.Мястото бе повече от запуснато, а сивата тухлена фасада бе напукана на места, придавайки на сградата някакъв трагичен и в същото време величествен вид.Ключовете издрънчаха в ръката и, ала миг преди да се срещнат с ключалата нечия ръка се стовари върху рамото и.Боно нададе вик и се обърна, изправяйки се лице в лице с разчорлената коса на някакво момче, не по-голямо от нея.
-Не викай!-гласът му се опита да пребори писъците и
-Защо, няма ли да ме ограбиш?-попита малко по-изненадано от колкото бе нормално за подобна ситуация.
-Съвсем не..-ръката му се отдели от кожата и, а тя се зае с изучаването на лицето му.Бе и познат, макар да не помнеше от къде точно.Сините му очи бяха добродушни и съвсем не изглеждаше като масов убиец.
-Тогава какво искаш?-стрелна го тя с поредния си въпрос
-Името ми е Хийт Хароу.

*****

Ударите на църковната камбана се сляха с ритъма на сърцето и.Ръката, която стискаше фенера се разтрепери неистово, а мозъкът и замръзна моменталически.Бе средата на май, а температурите бяха необичайно високи за именно тази част на денонощието.Мракът се стелеше на пластове, като най-гъст бе в периферията, където бе невъзможно да различи отделните силуети.Пълната луна се опитваше да наложи присъствието си, ала скупчилите се облаци не и даваха право на глас, даже напротив.Покриваха я до такава степен, че не бе ясно дали изобщо се спотайва някъде там.Момичето бе прехапало устни и вече усещаше ръждивия аромат на кръв.Беше нервна.Дори повече от нервна.Северната врата на гробището бе паднала при една от буриите, споходили градчето изминалата зима.Кметството така и не бе отделило пари от ресурса за ремонт на въпросното парче метал и това правеше входа напълно отворен.Не че някой се интересуваше от този факт..все пак какво можеше да откраднеш от мъртвец?Боно пристъпи няколко крачки напред и видя чифт изпокаляни маратонки.Сърцето и заби още по-участено.
-Подранил си.-отбеляза тя и му подаде хартията с изписания върху нея текст.
-Такъв съм си..Горя от нетърпение да осъществя нашата мисия, свързана с мъртавци..Гробищата имат някакъв неописуем чар.-Хийт Хароу бе прекалено ухилен и това го правеше непасваща на фона частица.
-Хайде да приключваме.-измърмори Монтем в отговор.
Закрачиха по тясната пътека като почти не си разменяха реплики-Светлините на фенерите им пълзяха по надгробните плочи, ала така и не откриха Хенри Оксуърд.
-Не разбирам.-Боно бе напълно отчаяна.Сега всички щяха да разберат що за страхливка е, а това не и се нравеше особено много.-Проверихме всичко.
-Не съвсем-гласът на Хароу звучеше някак далечно.Стигнатата му фигура стоеше напълно неподвижна, а пръстът му сочеше нещо, скрито в мрака.Момичето се приближи несигурно и проследи погледа му.
-Изключено..не слизам там.
Малка измазана поскройка стърчеше отделена от останалите мемориали.Беше ниска, а на входа бяха поставени симетрично две статуи с размити очертания.
-Хайде Монтем.-Хийт я хвана под ръка и буквално я завлачи напред.
-Защо е отделен?
-Хората набеждавани за магьосници са били погребвани по този начин.Вероятно е това.-обясни той, а гласът му бе разтреперан също като нейния
И тогава размитите очертания се подредиха и статуите добиха цялостния си вид.Смразяващо точно пресъздадени, два ангела с бодливи корони се бяха привели и чупеха кръстове.Устните им бяха разтворени, като че ридаеха, а мъхът насъбрал се в подножието, оцветяваше част от нагънатите им роби.
Боно стрелна ръка към устните си преди писъкът и да огласи пустото гробище.
-Няма да се отказваме точно сега.Четем тъпото нещо и се прибираме.И мъжката ти чест е спасена.
Вратата изскърца мъченически, щом Хийт стисна дръжката.От помещението ги лъхна студен въздух, пропит с някакъв аромат на застояло.Явно бе, че Хенри нямаше много посетители, защото нямаше нито цветя, нито свещи.Облицован в мрамор, централноразположен бе ковчегът.Боно се сви възможно най-близо до Хийт и зачака топлият глас на момчето да се разлее като горещ карамел наоколо.Така и стана.Без да се запъне, с уверен тон, той изчете написаното, ала точно преди да стигне до края някакъв пръщящ звук се чу изпод краката им.Този път Боно изкрещя, ала нечия силна ръка я притегли в здрава хвадка.Въздухът около нея се разцепи, а тя не виждаше нищо.Знаеше само че краката и вече не докосват пода, че фенерчето вече не е в ръката и.
-Всичко е наред, всичко е наред.Държа те.-шепнеше някой разпалено в ухото и.Най-после почувства земята под краката си.
-К-к-какво стана-заекна тя, все още треперейки
-Подът се напука.Най-вероятно защото никой не е влизал с години там.Успокой се.
Ръцете и застинаха върху слепоочията.Ала без да иска закачи ръба на бейзболната си шапка.Тъмната и коса се разтели по раменете и, тежките шоколадови къдрици се спуснаха от двете страни на лицето и.
-Ъ.-Хароу стоеше вкаменен подобно двата ангела.Изглежда факта, че Боно бе момиче го бе изненадал повече от това, че подът се бе разделил на две само преди миг.
-О, не.Този ден може ли са стане по-ужасен?!
-Успокой се..няма да кажа на никого..че ...ъъ..ти..ъъ..си...знаеш.
-Момиче.Даа..ние сме отровни.Разбирам те.Ето защо се преструвам на момче.Защото ми писна да ме третират като прокажена и..
-Красива си.-тъмните и очи се разшириха от изненада, а устните и се разтвориха.Червенината пропълзя по бузите и и и придаде вид на презрял домат.-Искам да кажа..не е нужно да се правиш на момче.Защото..така де.
-Да се махаме от тук.-прекъсна го тя .Хвана ръката му и двамата поеха по пътеката.


Лондон, Англия, наши дни-
Нямаше друга като градската шумотевица.Боно Монтем се превъртя няколко пъти в леглото и установи, че е Хийт Хароу е излязал за работа.Чудесно, щеше да разполага с цялото легло.имаше още кашони за разопаковане, но те не бяха нещо, което не можеше да почака.Напротив, тя планираше да закуси, да изпие някое и друго кафе и чак тогава да се заеме с реденето на чашите и чиниите по празните рафтове, които все още миришеха на боя.Ала всичките и планове бяха съботирани от шума, нахлуващ нахално през леко открехнатия прозорец.
Монтем, която скоро щеше да се сдобие и с фамилията Хароу, се изправи и едва не се препъна във влачещите се крачоли на сивото долнище, което ползваше вместо пижама.Взе телефона си и набра Хийт, ала бе посрещната от гласовата му поща.
-Знаеш ли, мисля че червените рози са твърде изтъркани.Като цяло бялата булченска рокля е изтъркана, но нея ще я преглътна.Та..какво ще кажеш за божури?Знаеш ли, ще го обсъдим после.Обичам те, Хийт.И не забравяй, че не е здравословно да се пресича на червено.
Миг след като остави телефона си върху близката маса, някой позвъни на вратата.
Момичето се надигна на пръсти, ала физиономията в шпионката и бе напълн непозната.Явно някой от съседите идваше да ги поздрави.
-Боно Монтем?
-Да..-провря тя рошавата си глава в пролуката, която образуваше леко открехнатата врата.
- Хенри Оксуърд, приятно ми е.
Бяха изминали седем години, ала тя още помнеше името.Очите и се разшириха от изненада, а от устните и се откъсна писък.Затръшна вратата и запрепуска към кухнята.Ръцете и се запреплитаха в търсенето на поставката за ножове, а когато най-накрая успя да изтегли един, се свлече на пода до най-близкия шкаф.
Не знаеше колко време е минало, ала щом чу гласа на Хийт ножът издрънча.
-Боно?
-Той.Той беше там.-Хароу се свлече на колене и пое лицето и в ръцете си.
-Кой?Успокой се, вече съм тук.Кой беше там Боно?-гласът му бе пропит с тревога, а очите му бяха решителни.
- Хенри Оксуърд.
Настъпи кратко мълчание, ала той не постави под въпрос казаното.Извади телефона си и пръстите му набраха някаква поредица от числа.Боно бе твърде шокирана, за да следи разговора.
-Отиваме в Нортфорд.За да намерим Ейдриън Уоридън.


Профил:

/Lauren Calaway/
Име:Боно Монтем..Съвсем скоро Боно Хароу.Мрази факта, че хората правят асоциация с вокала на U2.Не обича и да я наричат Бони.Или Бон.Звучи и твърде лигаво.
Възраст:23 години.
Вид:Родена обикновен човек..в последствие прокълната от един недрожалюбен мъртвец.
Орден: House of mercury

avatar
bono montem

Вид: : Преследвана от психопат..мъртвец.
Име: : Боно и няма нищо общо с вокала на U2
Възраст: : 23..
Брой мнения : 23
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Боно Монтем

Писане by Robbin. on Пон Фев 20, 2012 3:41 pm

Страхотен герой, добре дошла!

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Боно Монтем

Писане by bono montem on Пон Фев 20, 2012 3:42 pm

Мерсаж ^^
avatar
bono montem

Вид: : Преследвана от психопат..мъртвец.
Име: : Боно и няма нищо общо с вокала на U2
Възраст: : 23..
Брой мнения : 23
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Боно Монтем

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите