Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Joséphine Tascher

Предишната тема Следващата тема Go down

Joséphine Tascher

Писане by Joséphine Tascher on Вто Фев 21, 2012 9:09 pm



Име: Жозефина Таше.

Години: 20.

Раса: Човек със специални дарби. И ако се брои за дарба, Жозефин "комуникира" с душите на умрелите. Или иначе казано, те я ползват за проводник. Дори самата Тя, общува с нея.

Орден: House of Phosphorus.

Лик: Katie Cassidy.


- Коя си ти? Защо ме следваш? Какво може да искаш от мен?- шепотът е накъсан, а думите сякаш се губят из нощния мрак; сякаш никой не ги чува освен тази, която ги изрича. Нещо не е наред, нещо й убягва, но и самата тя не знае какво.
Тънките й токчета потропват ритмично по паважа и жената продължава да опитва; да опитва да разбере какво става, да опитва да разбере на кого говори, да опитва да разбере дали някой... дали някой изобщо може да я избере, разбере... дали някой...
Поема си въздух и продължава да върви. Накъде, не знае. Просто върви. Мести крак пред крак и се ослушва досущ като избягъл затворник. И най-малкият шум я кара да потръпва, и тя се чувства още по-несигурна. Подръпва палтото си отново и закрива напълно тялото си. Лицето й е скрито изпод пухената шапка и само ръцете й са изложени на брулещия вятър.
- Хейййй- струва й се, че някой шепти точно до ухото й.- Хеййй, чуваш ли ме? Обърни се! Виждам те! Виждам как кокетно се носиш! Нямаш право! ЧУ ЛИ МЕ?! НЯМАШ ПРАВО.- нежният глас, който бе подел разговорът е изчезнал и сега дрезгав висок глас дразни слуха й.
Невидими пръсти се обвиват около гърлото й и започват да я душат. Причиняват й болка и жената започва да губи равновесие. Токчетата й изглеждат по-нестабилно, от когато и да било, и тя загубва почва под краката си. Пада шумно на колене и се опитва да премахне ръцете, които прекъсват потока от въздух.
Успява.
Преборва се за глътка кислород и се изправя несигурна. Посоката, която е изгубила сега се появява пред очите й и тя започва да върви малко по-убедено напред. Сякаш знае, че решението й е правилно. Всъщност не е, но тя се опитва да се убеди в противното. Нужно й.
- Жозефина, Жозефина... Ела с мен в летящата ми машина...- припява й някой и русокоската се заковава на място. Токчетата й изхрущяват и тя дори се поклаща от бързото движение. Задъхва се и примижва с очи.
Познава песента; познава и гласа; познава го. Знае на кого принадлежи. Известно й е. Чувала го е й преди...
Когато беше малка; когато седеше заедно с майка си на гарата. Чу го изведнъж. Шепотът сякаш я проряза и тя се строполи в краката на родителката си.
- Жози, Жози- майка й звучеше разтревожено, докато с пръсти разтриваше бледите бузи на момиченцето си.- Жози, слънчице- гласът й трепереше, а през съзнанието й прелитаха хиляди картини и всевъзможни сценарии. Изникна дори раждането на Жозефина- малкото телце, което докторът извади от нея, отекло и посиняло, заради пъпната връв увита около врата й.
Тогава докторите изразиха съмнение, че изобщо има смисъл да се спасява, но жената настоя. Истеричните й писъци огласиха цялата операционна и микропедиатърът нямаше друг избор освен да започне да спасява новороденото.
Минаха повече от 30 минути преди момиченцето да заплаче и да добие розов отенък на кожата си. Казаха, че не са сигурни дали ще успее да оцелее. Била в мозъчна смърт за дълго, органите й не получавали достатъчно кислород. "Може би Бог не я пускал да си тръгне..." прошепна се из коридорите и някои от сестрите в болницата за малко да митологизират раждането на русокоската.
Майка й обаче реши, че Тя така е решила. Тя я е докоснала детенцето й и я е направила специална; издигнала е сетивата й до едно ново ниво.

- Мамо, чу ли я? Чу ли песента?- Жозефина изстреля в мига, в който отвори очи и запримига на парцали срещу жената дала й живот. Сякаш тя не просто чу изпятите думи, а ги почувства, съпреживя; сякаш наистина отиде на онази летяща машина.
- Коя песен, любов?- попита я и момиченцето изрече нетърпеливо изрчението. Въпреки че трябваше да е изплашена или отпаднала, Жозефина преливаше от адреналин, любопитство и енергия.
- Не съм.- жената поклати отрицателно глава и целуна детенцето си по челото. Знаеше, беше сигурна, че Тя я направи специална онзи ден и това си пролича... Дъщеря й можеше да Я чува.

- Жозефина, Жозефина... Ела с мен в летящата ми машина- повтаря женският шепот и се изкикотва на края на изречението. Знак, че Тя отново си играе с нея. Шепти в ухото й, за да иска нещо, за да обещае и за да подлъже.
- Няма! ЧУВАШ ЛИ? НЯМА!- русокоската събира куража си и изтропва с малкото си краче обуто във високия ботуш. Вълнистият водопад по гърба й затрептява от заряда й, а сиво-зелените й, подобни на куршум, очи се впиват болезнено някъде пред нея.
Знае, че Тя няма реален лик, освен ако не се всели в някого, който досущ като Ефи Я чува, а наоколо няма никой друг... Само "проводник" един брой и Тя, също един брой.
Прехапва розовите си устни и белите й зъби проблясват в тъмнината. Опитва се да запази твърдостта в очите си и да прикрие светлата си кожа, защото надушва тамян, а това не вещае нищо приятно поне за Жозефина.
Тя ще се опита да я изгори, да напише съобщението си по кожата й. Затова и трябват ароматните кристали, но Ефи знае какво да очаква и се загръща още повече.
- Стига! Остави ме! Обеща ми да живея!- темпераментният нрав на жената се обади опитвайки се да се освободи от наглото присъствие.
Може би трябваше да Й бъде благодарна, но за момента не чувстваше нищо подобно.
Единствените мисли, които бяха превзели съзнанието й бяха тези, които й нашепваха да се спаси; да избяга и да изключи връзката си с Нея. За жалост, тя беше получила живота си два пъти. Тя я бе спасила ДВА пъти и Ефи буквално й дължеше живота си.
Но пък един от лоялните Й я беше убил втория път. Беше се вселил в нея, беше изпил живителните й сокове и тя издъхна насред екзорсизма си. Не можа да се спаси, защото един екзорзисъм бе напълно безмислен в случая.
Нямаше Ад и Рай. Имаше само Пространство, където властваше Тя.
Тъй като никой не бе съвършен, то следваше, че всеки е грешник и всеки отиваше в Нейните владения след смъртта. И Жозефина бе там два пъти, но се върна и двата обратно. Бъдейки там тя виждаше всичко, но не можеше да направи нищо, дори да говори; затова всеки, който успееше да се докопа до някого, който подобно на русокоската, "чува" другия свят, то този "изживяваше" шанса си докрай и скапваше "приемника" си.
Животът й бе объркан, историята й също, характерът и той. Беше темпераментна, но въпреки всичко на настроения. Ядосваше се лесно, натъжаваше се лесно, смееше лесно. Изпитваше всяка една емоция прекалено лесно, защото сетивата й бяха усилени стократно... За да усеща чуждите и Те да влизат в контакт с нея. Донякъде бе загубила свободата си, ала напук на това беше свободолюбива; беше бохем и беше себе си.
Беше горда, студена, аристократична.
Различна.
Усмихваше се, плачеше, но беше несигурна.
И в момента е, затова решава да избяга. Някъде на юг? Север? Изток? Ами запад? Някъде, където ще потърси временно убежище, където ще се скрие, за да спре да бъде медиатор между двата свята- този на съществуващите и този на вече съществувалите.

- Жозефина, Жозефина... Избягай от летящата й машина...
avatar
Joséphine Tascher

Вид: : Човек със специални дарби.
Име: : Жозефина Елеонор Таше.
Възраст: : 20.
Дарба: : Свързва се с вече съществувалите души или иначе казано- говори с призраци.
Семейство: : Имаше... някога.
Брой мнения : 9
Join date : 21.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Joséphine Tascher

Писане by Robbin. on Вто Фев 21, 2012 9:18 pm

Добре дошла! <3

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите