Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Ордени

Предишната тема Следващата тема Go down

Ордени

Писане by Robbin. on Чет Яну 05, 2012 11:28 pm


Antimony-Arsenic-Mercury-Phosphorus-Gold
В Нортфорд отново всичко е далеч от това, което трябва да бъде. Поредната тайна е изплувала на повърхността и в момента бавно събира своите пионки за да ги изправи отново едни срещу други. Не, това не е поредната война между подръжниците на кралят и кралицата; това е по-скоро нещо допълнително, което дори не изисква проливане на кръв.
В града са плъзнали... ордени. Не, не е срамна болест по бардаците или развалено сирене. Става въпрос за удостоени с кралско внимание организации, които включват цялото общество. Всеки един жител на кралството без кралското семейство е задължителен член в тях.Какви са плюсовете и какви минусите? Поредното разделение е, да, но е напълно по избор на господа и госпожи обитателите на малкото ни, но все пак разрастващо се общество. Всеки орден има своя територия, на която може да стъпва само той и никой друг; освен това разполага и със свои лидер, чиято задача не е да му вгорчи живота със заповеди. Поелите контрол над Ордените имат за цел да улесняват своите подчинени и реално с просперитета на малката си сган собственото им положение в очите на Кралят и Кралицата се водеше добро и безопасно. Да, лидерите отговарят директно пред кралската фамилия, но това не ги прави доносници и шпиони. Двете партии живеят в симбиоза използвайки се взаимно.
Самите ордени въпреки, че едва от скоро са отново активни по произход датират много векове назад. Първоначално са били част от активно движение на алхимици и названията са свързани с ученията на тази древна наука- те представляват различни метали и съединения, които обхващат идеята за задълженията на всяка една група. В момента тези древни вярвания малко са се размили и само един орден изпълнява първоначалните си задължения. Другите са се отдали на свободни занимания и в момента държат различни бизнеси на територията на Нортфорд.

- - -

House of Antimony.
познат още като Орденът на антимона.
Не е ясно какъв точно материал е въпросното вещество, на което е кръстен този орден но никой реално не се интересува. Според древните вярвания въпросното нещо е символ на природното начало и дивото в човека, което допълнително е символизирано от вълка. Оплетена история и символизъм, нали? Реално бе доста общо и бегло засягане на темата какво наистина представляват тези хубостници идващи в два пола. Членовете на този орден се събираха рядко, но направеха ли го всичко опираше до кой ще издържи да пие най-много. По неясни причини във всички избиваха някакви викингски комплекси и се стигаше до многодневни пирове и много бира и медовина сервирана в огромни халби. Да се събудиш под масата бе чест, която се оказваше на най-нахалните алкохолици и задружната компания бе избрала достра стратегическа позиция за базата си- бе място, където да не пречат на никого с шум и хаос. Местенцето бе огромна вила високо в планинските дебри и стратегическото й място я поставяше на един от главните пътища водещи извън Нортфорд. Реално бе нещо като митница, макар и през по-голяма част от времето да се водеше абсолютно празно и изоставено от човешки фактори място. В горите около вилата обаче бродеха добре тренирани кучета, мелез между див вълк и някаква овчарка и по размер животинките почти стигаха човешки ръст. Тренирани бяха добре да вардят месността и това бе специалитет на всички в ордена; по някакви неясни причини от билките с които замесваха храната на питомците си мелезите поумняваха и развивайки самосъзнание и човешки интелект добиваха и дарбата да говорят. Особена история и прекалено подозрителна но всички си затваряха очите.
Лидерътносеше странното име Влядимир Шаик и по произход бе вероятно румънец. Нещо в странният му акцент звучеше карпатско и смътно напомняше на граф Дракула в налудничавите пародии, които правеха в модерното кино. Накратко Влад, нека пропуснем забавното "я", не бе вампир и в него нямаше никакви явно изразени желания да хапе хората просто така. Той бе потомък на семейството дало начало на митовете за не-човешката страна на господин Влад Тепеш. От тогава обаче до ден днешен бе минало много и фамилията му само смътно носеше информацията, че някога са били благородници и при това с доста висок статус; мъжът бе израснал в семейство на архитекти и по професия самият той бе такъв. На тридесет и шест той бе младолик за годините си и прекалено енергичен за да се смята за човешко същество изобщо. Слуховете дори гласяха, че му е трудно да си намери местенце в леглото нощем, защото постоянното желание да се движи, да прави нещо и да бъде като цяло активен(качества наистина подхождащи повече на електричество в електроцентрала) бе толкова силно, че реално не му позволява да затвори клепачи за повече от няколко минути. Въпросният мъж имаше весела натура и една постоянна щастлива аура около себе си, но това лесно можеше да се превърне в концентрирана агресия ако някой му застане на пътя по грешния начин. Не го бе страх да си мърси ръчичките и го бе правил преди. Какъв извод може да си извадим? Колкото и невинно щастлив да бе Влад въпреки всичко си бе достоен жител на Нортфорд и основанията да е личен "приятел" на кралицата се трупаха едно след друго. Слухове дори нашепваха, че бе пратил в гроба собственият си брат за причини засягащи националната сигурност... и неговата лична, разбира се. Може би брат му бе застанал на грешен път и кралицата имаше пръст във всичко; нейната връзка с господин Шаик зад четири врати и пълна усамотеност съвсем не била, както казват, приятелски насочена...


House of Arsenic.
познат още като Орденът на арсена.
Помните ли когато казахме, че само един от всички ордени все още вършеше това, което му е било задача още когато е бил основаван? Арсените бяха именно тези душици, които ревностно изпълняваха задачата си толкова дълго време, кротко посветили й се. За разлика от шумните и буйни антимони, тези индивиди прекарваха огромно време заедно, отдали се на секретните си дела. Въпреки обединението си не бяха задружни и всичко често бе просто умело скрити бойни полета и всеки дебнеше другата половинка да направи някаква грешка. По занаятие орденът бе сходен с този на наемниците- срещу солидна сума пари ще се погрижат да отровят този или онзи, но напоследък услугите им не бяха особено търсени. Всеки евентуален клиент трябваше да подпише странен договор в който ситния шрифт зове, че след като поръчката е изпълнена дължат услуга на онзи на който са я възложили за изпълнение. Това не бе удобно в голяма част от случаите и предразполагаше към прекалено много рискове. Реално обаче ефективността им бе по-висока от тази на намените убийци в Нортфорд и само наистина отчаяни индивиди прибягваха до нея. Кралят и кралицата, както всички знаеха, отдавна бяха "съгрешили" с този орден и то неведнъж, но за връщане на услугата все още не бе станало въпрос. Слуховете се припокриваха, като основното в тях бе, че арсените очакват някакъв точно определен момент в който да се възползват от минималната си власт, в която държаха високопоставените управници. По тази причина настоящата им база бе на територията на двореца и бе достъпна посредством тайни проходи известни само на тях.
Лидерът на тези прикрити откачалки вонящи винаги на странни химикали беше Тя и фамилия си нямаше. Наричаха я Алма и много малко бе известно за нея; предполагаха, че има испанска кръв заради физическите си черти и лек акцент, но почвата не бе достатъчно солидна, за да поставят подобни обвинения. Младата на външен вид жена се бе появила в Нортфорд внезапно и двадесет години по-късно не бе мръднала нито за миг поддавайки се на стареене- какво точно бе на вид също не бе известно но силите й манифестираха постоянно. Огромна психическа сила обвиваше психиката й и от нея се раждаха подчинени дарби като телепатия и телекинеза, примесени със солидна щипка видения. Присъствието й бе притеснително и умишлено я пропускаха от всички светски събития- нещо в нея просто предразполагаше хората да мислят, че ще скочи и ще ги изколи със размах и то реално без да използва нежните си ръце. Може би от части се дължеше на това, че Алма бе напълно наясно със силите си и да ги използва бе прекомерно голяма част от нея. Ако я оставиш да влезе в стая тя ще го направи по всички възможни начини и докато ти чете мислите и мести предмети из стаята невинно ще разлиства списание. Можем да добавим към това характер на персона, която е разсеяна и затворена в някакъв неин си свят и се старае да не излиза от рамките на термина "неразговорлива", освен ако не е въпрос на живот и на смърт- тогава ще ти каже каквото има да ти каже в собствената ти глава, лишавайки те от възможността да видиш как реално движи устните си и прави някакво усилие. Всичко това комбинирано с физическата й красота бе една наистина фрапираща комбинация, която очевидно е трудна за заличаване като спомен. Много от персоналът в двореца все още имаха кошмари от начина, по който Алма се бе разправила с един наемник дошъл да убие краля- със силите си го бе накарала да експлодира и о, ето, чистете скъп гоблен от парченца мозък и черва. Красота.


House of Mercury.
познат още като Орденът на меркурии.
О, тези пичове биеха всички по точки и популярност. Вярно, членовете им не бяха много, но мрачната им слава се носеше с някакъв постоянен абонамент по вятъра, използвайки неясно какви връзки за да е навсякъде и по всяко време. Кой качествено би поддържал хобитата на кралското семейство да търси утеха в платена плът всяка вечер ако не заведение предлагащо именно това и то на добра цена? Правилно се досещате, меркурииците стопанисваха бардак и той, ако не друго, бе най-големият в цял Нортфорд. Червените фенери бяха на почит а масите за хазарт винаги пълни с мрачни особи дошли да губят или всичко или нищо. Понякога тези неща дори излизаха синоними. А докато се губиш сред нечия пищна гръд и/или картите за игра, членовете на ордена ще обикалят нервно наоколо и ще следят дали всичко е както трябва също като едни въоръжени до зъби и готови да убиват работливи пчелички. Това бе доста напрягащо на първо време но някъде на третата чаша алкохол бе пресметнато, че други неща излизат на яве в съзнанието на посетителите и така меркурииците имаха почти пълната свобода да ги шпионират дирекно надвесени над тях и пак да са незабележими. Иди и търси логика. Сред толкова много липсващи дрехи бе последното, което можеш да намериш и то само защото някой го бе захвърлил доста набързо. Между впрочем, този бардак бе единственото място, на което се събираха всички членове и дори повечето живееха в сградата лепната за него. Водеше се официално база и бе единствената отворена за... всякакви посетители. Без ограничение принадлежност, орден, вид. Стига пари да дрънкаха в джоба, всичко решило да му отпусне края, бе добре дошло на мястото, където със сигрност щяха да се погрижат да се лиши от тях за отрицателно време.
Лидерът имаше проблеми, но никой нямаше проблем с него и двете неща се биеха едно в друго, унищожавайки се. На 52 Томек Ротмън бе далеч от идеята за мъж на напреднала възраст с благородна кръв и брилянтно приятелство с господин Краля. Двамата с Ник се караха постоянно, въртейки познанство в което взаимно се използваха и ненавиждаха, а пък самият Том със своята англосръбска кръв бе далеч от идеята за достойнство. Нямаше подобно нещо в себе си и всъщност неофициално не беше и истински благородник, защото родителите му го бяха обезнаследили на много ранна възраст. Мошенник и пълен перверзник, той имаше чувство за хумор с много черни нотки, а в свободното си време харчеше всичко на рулетка или покер. Ако му вървеше ставаше щедър и почти благ, но ако нещата се обърнеха можеше да мине на една много агресивна вълна. В миналото бе дал старт на кариерата си като боксьор, а след това и бияч за мафията и дори сега дясното му кроше почти нямаше равно сред по-младото поколение. Тялото му бе добре сложено и постоянно поддържано, въпреки огромните количества алкохол и никотин, които се приемаха дневно. Мазните пури се сменяха със свити ръчно цигарки незабележимо, но в устата на Томек винаги нещо трябваше да се мъдри, докато той се смее фъфлейки. Прост закон, в който всички останали не участваха, особено този за гравитацията. Самият мъжага бе само наполовина човешко същество- майка му бе смъртна а баща му някаква странна смесица от демон и божество. Не бе докопал безсмъртие от цялата тази история но издръжливостта и удвоената житейска продължителност ги имаше, както и специалното умение... да възпламенява по желание и избор каквото му се изпречи. В малки количества, в големи количества, всякак. Опасно умение бе и го правеше смъртоносен противник, който с радост да може да те превърне на овъглена бисквитка ако му се изрепчих малко по-остро за сметката, която трябва да платиш а не ти се иска. Единственият голям минус на Томек бе.. нездравословната му любов към същества много по-млади от него с десетилетия. В момента едновременно като ухажор и закрилник-баща се явяваше пред лейди Игрейн, едва шестнадесет годишната племенница на Никълъс.


House of Phosphorus.
познат още като Орденът на фосфора.
От всички ордени, този бе събрал най-много странни птици под стъклените си покриви. Повечето бяха артистични души ненамерили спокойствие на територията на другите възможни групички в града и само фосфорното убежище им бе дало някакъв мир. Царящата обстановка бе блага и напоена с една особена и много вдъхновяваща нотка, която ги караше всичките да са постоянно енергизирани да правят някакви работи и уж да са полезни за обществото. Орденът се занимаваше с много и разнообразни дела- държаха доста от културните места в града и правеха доста добър бизнес от което; допълнително постоянно организираха огромни събития с идеята да събират помощи за благотворителност и странни каузи за които никой друг не би се захванал. Реално те организираха почти всички светски мероприятия и ги наемаха да го правят; справяха се прекрасно и кралското семейство бе очаровано от лекотата с която се прави бизнес в лицето на господа фосфорите. Базата им представляваше последният етаж от най-високата сграда в цял Нортфорд и там бе нещо като огромен мезонет в който всеки имаше свое кътче за медитация, творчество или каквото там му се бе сторило необходимо да прави, дори и да е се облече като пиле и да танцува арабски танци на огромната тераса с красива гледка стигаща чак до планинските части на кралството.
Лидерът бе една малка и изгряваща все повече знаменитост... в женските сърца и спални. Име като Мат Бойлън намекваше за някакъв нормален младеж с пристрастие към компютърните игри и гигантски очила, но в случая говорим за същество изваяно като от гръцка статуя. С тяло оформено перфектно и в правилните пропорции не бе чудно, че основната му професия бе да е модел на бельо. Наистина го биваше и на професионално ниво бе много търсен; ликът му в момента украсяваше смело доста билборди в търговската зона на Нортфорд. Самият Мат бе едва на 18 и може би така щеше да си остане много дълго време, защото по една или друга причина бе син на отдавна пенсиониран бог. Ра, главна фигура в египетската митология се бе запознал със знойна валкирия на едно частно парти и резултатът бе висок и блед младеж със светла коса и способността да се превръща в сокол по желание. Може би от тази древна кралско-божествена нотка идваше неговата привидна апатия към почти всичко и странното му желание... да ляга с всяка една привлекателна жена, която му се изпречи на пътя. От както бе на четиринадесет се бе започнало и все още не го бе отпуснало като мания; вероятно никога нямаше да го. Многократно бе ял бой от всякакви разгневени съпрузи и гаджета и слава богу, само безсмъртието и регенерацията го пазеха все още цял а не под формата на жалка торба пюре. Страничните му дарби бяха минимални, можеше да призовава мъртви войни да се бият в негово име или да си играе с умовете на съществата около него давайки им заповеди, на които не могат да откажат. Прибягваше до тези неща само ако наистина заседнеше в някакво положение, през всяко друго време се оправяше само с личния си сексапил и чифт бельо, което се губеше толкова лесно, че дори вятър би го отвял само с полъх в присъствието на знойна мадама.


House of Gold.
познат още като Орденът на златото.
Кои бяха те, къде бяха и какво правеха? Никой не знаеше, но всички се водеха убедени, че съществуват. В алхимията златото бе непристъпната мечта, която се опитваха да постигнат посредством превръщане на обикновени метали но до сега никой не бе успял да го постигне. Същото бе и с информацията над последният орден и неговите членове.
Лидерът им носеше името Марджери Касъл и според слуховете тя бе прекалено младолико на вид същество но много древно на години. Твърдяха, че е мойра от келтската митология, може би една от малкото оцелели в днешно време, но тези слухове нямаха никакво доказателство. Никой не я бе виждал също като нейните братя и сестри и дори кралското семейство бе в недоумение.

_________________
seven devils
all around me, Seven devils in my house!
Holy water cannot help you now see I've come to burn your kingdom down And no rivers and no lakes can put the fire out I'm gonna raise the stakes, I'm gonna smoke you out-------
avatar
Robbin.
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите