Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Arlandria Hotel

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Arlandria Hotel

Писане by Gee on Пет Фев 24, 2012 7:40 pm

First topic message reminder :

avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down


Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Пет Мар 09, 2012 10:42 pm

Джонатан дори не разбра, че Алекс се е съвзела и го гледа. Падането не беше приятно, но този път Джонатан не можа да си позволи да пропадне през балкона. Двамата почнаха да се боричкат и благодарение на Алекс, Джонатан беше започнал да надделява, естествено без да знае за помощтта и. След малко обаче ефекта на дарбата на Алекс отмина и Ориндж събра отново самоувереността и силата си. Той изтласка с крак Джонатан и то толкова мощно, че Черния счупи стъклената врата на терасата и влетя вътре в помещтението.
Ориндж не беше забелязал Алекс, затова стана и се огледа. Вътре беше мрачно, а Джонатан никакъв не се виждаше. Черните очила не помагаха и Ориндж реши да изгори всичко вътре. Той ги свали и след малко нещо проблесна срещу него. Джонатан беше свалил огледало и го държеше пред себе си. Ориндж за първи и последен път видя как изглежда собствения му поглед...
Лицето на Ориндж избухна в пламъци и той в паниката си падна през балкона.
След по-малко от минута Джонатан отново бе на покрива, с ново облекло и се огледа за Алекс.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Пет Мар 09, 2012 11:06 pm

Алекс се беше извърнала встрани, когато Ориндж се беше възпламенил. Гледката на горяща плът не беше красива, а отблъскваща. Джонатан завари златокоската седнала до ръба, близо до терасата, от която се изкачи той. Погледите им се срещнаха. За известно време просто се гледаха в тишината. После Алекс стана с усилие и се насочи към него, той също пристъпи леко към нея. Все още безмлъвна, тя увисна на врата му. Черния ухаеше леко на дим, но от онзи приятен аромат, който донасяше камината в зимна вечер. Искаше да му каже толкова много неща, и все пак не знаеше откъде да започне. Радостта, че са живи, цели и почти здрави беше завладяла цялото и същество, но събитията от преди няма и час нарушаваха щастието и. Не искаше да мисли за тях, затова просто го стисна силно. Искаше да забрави тотално какъв задник е всъщност и да я замени с факта, че той си рискува живота, като ги последва в асансьора, когато тя беше най-безпомощна, той беше там до нея.
- Джонатан. - пресипнало каза тя, усещайки че гласът и трепереше. Не, нямаше да си позволи да покаже колко разтърсена беше от случилото се. За това просто замълча и се опита да се отдели от прегръдката.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Съб Мар 10, 2012 10:31 pm

Тялото и мозъкът на Джонатан действаха извън неговото съзнание. Черният не мислеше в този момент, а само чувстваше. Искаше само да прегърне Алекс и да се увери, че тя е наред. След като обаче желанието му беше изпълнено, съзнанието му се върна в старата си фаза и една дяволита мисъл му мина през главата.
- О, Линда, радвам се, че си добре - каза Черният, докато я прегръщаше.
Джонатан се огледа - Блу стоеше безжизнен, смръзнал се в същата поза, в която го беше заварил и преди. Беше умрял? Но как, след като Джонатан дори не го докосна. Не можеше и да е Ориндж. Тогава Алекс?
- Хей, между другото какво се случи с този тип.
Въпреки лежерното си настроение обаче, Джонатан беше много успокоен и гърдите му бучаха от еуфория. Алекс беше наред, той беше наред и всичко беше наред. Имаха пари, имаха стая, имаха време - всичко би трябвало да се развива добре... Просто Джонатан отричаше чувствата си за Алекс и пред себе си, затова не се остави да и покаже колко щастлив и весел бе сега.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Съб Мар 10, 2012 10:57 pm

Алекс стрелна с поглед Джонатан, когато я нарече Линда. Тя знаеше, че той не би сбъркал името и непреднамерено, въпреки че се познаваха от доста скоро.След това завъртя очи и направи физиономия.
- Хаха, много смешно. - скастри го тя и вяло го побутна в гърдите назад. Истината бе, че дори ида искаше, надали би могла да го удари по-силно от това. Всъщност беше доста безжизнена... И като че ли, очудващо и за нея, беше гладна.
- Не съм много сигурна, но мисля че го изплаших до смърт. - тихо отговори Алекс, след което се замисли, че все още не беше разкрила тайната си на Джонатан. И като че ли за момента, не и се и искаше. Нямаше да се разкрие пред него, ако узнаеше и това за нея... Не знаеше точно защо толйкова искаше да го запази в тайна, след като тя знаеше, че Джонатан с дематериализираше, но го чувстваше като свой кос, нещо, което тя знае, а той не. - Както и да е, мъртав е, имам предложение за теб. Как ти звучи: Аз и ти, стаята ни, рум сервиз, сега веднага?
Тя се подпираше на него и колкото и изморена да се чувстваше, гласът и беше жизнен, а очите и искряха закачливо.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Съб Мар 10, 2012 11:22 pm

Джонатан отсъпи малко назад, след като Алекс го блъсна. Не че беше толкова силно, просто след шегата реши да даде на Алекс шанс да му поотмъсти, а да не и се дръвчи.
Той не повярва обаче на думите на Алекс. Усещаше, че тя не е много искрена с него, ала това не му пречеше, затова се престори, че е повярвал на нескопосаната шега.
- Окей, тъкмо и аз мислех да го предложа. Оня купон долу е тъп. Има музика, има хора, има сиренца ама... Не знам, няма ми я атмосферата. Може би не ми се купонясва.
След това двамата заслизаха надолу по стълбите. Алекс видя дупките от куршумите, които жената бе изстреляла по Джонатан. От самата жена и помен нямаше.
- Между другото да имаш някаква идея какви бяха тия типове? Досега не бях чувал за... как се нарекоха? Кроус? Нещо такова беше... А също така, в стаята си заплювам първата баня - къде ли не се въргалях и имам нужда да се изкъпя. Ти можеш да поръчаш храната ако искаш.
Джонатан усети подутина и опипа джоба си. Беше кутия цигари, които той извади. Имаше 12 цигари, както и запалка. Идеално щеше да му дойде една цигара сега, не бе имал възможност да пуши от бая време, а пушенето бе един от любимите му вредни навици.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Съб Мар 10, 2012 11:34 pm

дупките от куршуми озадачиха Алекс и тя сръчка Джонатан, кимвайки към тях. Беше сигурна, че по някакъв начин той е замесен, само че нямаше идея как.
Не след дълго, те най-сетне стигнаха до своята стая. Алекс отключи и двамата се озоваха в познатата уютна атмосфера на просторната им хотелска стая, която по-скоро приличаше на малък апартамент.
- Банята е твоя. Но побързай, защото искам и аз да я посетя след това. - предупреди го златокоската, след което се просна на дивана по дължината му и грабна телефона, оставен на масичката до него.
- Ало? Рум сервиз? Добър вечер, ами, бих искала да поръчам ... - тук тя се запъна и погледна Джонатан, който и подхвърли набързо "Пица" - Една пица, с бекон и царевица, пържени картофи и панирани крилца. Оу и от онези сиренца, които предлагате долу на партито.
Алекс се беше присетила, че на Джонатан много му бяха харесали. Тя прошепна последното, за да го изненада. След това се отпусна на дивана. Беше много приятно - най-сетне лежеше на меко и удобно, а не на студения твърд под на покрива. Неусетно, тя задряма, докато чакаше Джонатан да се изкъпе, но можеше да се събуди по всяко време от най-малкото нещо.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Нед Мар 11, 2012 12:47 am

Джонатан влезна в стаята и излезна за секунда на балкона - може би искаше да се наслади на гледката, а може би просто искаше да си хвърли фаса през терасата. Май беше второто, защото Черния знаеше, че се намират над купона долу. Фасът тупна на главата на злощастния Ди Джей, който се огледа, ала на балконите вече нямаше никой.
Джонатан бе отишъл да се къпе вече. Той влезна под душа и си пусна водата. Както винаги, отначало той просто и се наслади. Не обичаше да се къпе бързо. Първите няколко минути прекарваше просто радвайки се на топлото блаженство, което го обливаше отвсякъде. Беше много приятно. Понякога на Джонатан му се искаше да е риба, ала после се сети, че ако няма крака няма как да настъпва неща. Ах, това на пръв поглед дребно нещо беше едно от най-любимите занятия. То най-точно изразяваше целия му стремеж към разрушение и badassness! Въпреки че точно днес той не се чувстваше така - днес беше различно. Леко притеснително различно. Е, нямаше да мисли за това - Черният не бе от типа хора които обичаха да признават проблемите си, камо ли пък да разсъждават върху тях... След хубавата баня, в която Джонатан освен за гореспоменатите неща си мислеше за бирата във фризера, за Children of the Grave на Black Sabbath, за патенца, за това как Алекс изглеждаше гола и всякакви повърхностни работи, които интересуваха и забавляваха. Скоро излезна от банята с кърпа през кръста и видя че Алекс е заспала. Горкото момиче, сигурно се бе изморила доста... Май щеше да е най-добре да я остави да си почине. Само че дали бе заспала преди или след да поръча храна. Джонатан не можеше да рискува. Той грабна телефона и излезна на балкона.
- Руум Сървиз, слушайте внимателно, да не сляза аз при вас! Искам една пица Маргарита, салата Цезар, голяма кана портокалов сок и две парчета торта Гараж... - Една мисъл мина през главата на Джонатан. - Да, ако имате и от ония сладките.. долу на купона ги имаше. Малки шишчета... клечици... Имаше забучени шоколадчета и плодчета. Нещо като бонбони бяха. И една порция от онова сирене, просто беше превъзходно.
След като му приеха поръчката Джонатан затвори и погледна към Алекс. Лицето и бе много красиво, особено сега, когато бе спокойна. След като я погледа той се обърна и погледа света около себе си. Интересно нещо бе този свят.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Нед Мар 11, 2012 8:45 am

Съзерцаването му не продължи дълго, защото на вратата се почука, а оттам се чу "Рум Сервиз!". Това събуди Алекс, която буквално подскочи стреснато. Остави на Джонатан да отвори вратата и да приеме поръчката. Беше задрямала и сега и беше леко криво, че са я събудили, но щом беше за храна... значи всичко беше наред.
Веднага въздухът се изпълни с вкусни миризми, коя от коя по-грабваща. Това беше нейната поръчка, тази на Джонатан още се обработваше, но Алекс нямаше и понятие за нея. Тя се надигна до седнало положение и потри ръце. О, ядене... Банята щеше да почака до след като се нахрани. В този момент една баня можеше да развали всичко. Русокоската посегна първо към крилцата. Отхапа една юнашка хапка, без да се съобразява дори с все още присъстващия персонал от хотела, който беше донесъл поръчката.
- Божествено! - извика възторжено тя, след като преглътна. Приличаше на озверяло гладно малко детенце. Ала в момента, в който осъзна, че се държи нецивилизовано се поизправи и отдели пилешкото крилце от устните си и попромени маниера си на хранене.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Нед Мар 11, 2012 10:03 pm

Джонатан видя, че храната пристигна и влезна вътре. Интересно е колко бързо материалните неща могат да те изкарат от духовните, особено когато вторите са повърхностни. Да седиш и да си мислиш просто така за света наистина си беше леко повърхностно. Време беше за похапване. Чак сега Джонатан осъзна, че е бая гладен. Виждайки с каква настървеност яде Алекс той се засмя. Хареса му тази реакция на момичето. От солидарност той грабна едно парче пица и започна да нагъва най-безцеремонно. Отхапа три пъти, преди да реши да почне да дъвче. Целия се омаза след което се охили. А тъкмо беше изленал от банята. Е, колко му е, щеше пак да се измие. Хвана с мазна ръка и даде пари на работещите в хотела. След това си дояде парчето и се избърса. Беше удовлетворил първичния глад, сега можеше бавно да се наслаждава на храната. Той седна на леглото, пусна някакъв мач и започна да яде пиц...
АЛЕКС беше поръчала сиренца. Джонатан погледна сиренцата, после Алекс, после пак сиренцата, после пак Алекс. Той примигваше невярвайки от умиление.
- Ти си се сетила...
Джонатан не знаеше какво да каже. В следващия миг си спомни отношението си към Алекс долу на партито и се засрами от себе си. Извърна глава настрани от Алекс и тихо каза:
- Извинявай че те дръпнах!
Ала беше толкова тихо, че той дори не се чу, камо ли Алекс.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Нед Мар 11, 2012 10:43 pm

Алекс се ухили също и продължи да яде по-разпуснато и спокойно. Чувстваше се прекрасно. Чувстваше се щастлива и спокойна... и си плакнеше тайно очите пред гледката на полуголото мъжко тяло, което се разнасяше насам натам по кърпа. Ех, Рай! Беше учудващо какви чудеса можеше да направи храната. Алекс забеляза изненадата в погледа на Джонатан, когато видя сиренцата. Беше... изглеждаше тъжен?! Защо.
- Хей? Какво има? Мислех, че ще се зарадваш. - каза тя с надежда в гласа си и приседна до него, хващайки го под ръка. С едната си длан държеше салфетка, а с другата заглаждаше косъмчетата по ръката му, попивайки последните капчици от къпането му. Търсеше физически контакт с него и той и се услаждаше. Това я ужаси - не биваше да се поддава. А така и се искаше да я обгърне с ръце и да зарови устни във врата и целув... - Enjoy them while I'm gone!
Русокоската стана от дивана светкавично като попарена, хвана една свободна кърпа и я метна през гърба си. Цялата се беше изчервила от мислите които и идваха, можеше само да се надява, че той не ги е усетил и че дарбата и не се е обадила в неподходящ момент. Без дори да го поглежда, тя влезе в банята и затвори вратата след себе си.
- Как ще прекарам цялата вечер с него без да го поглеждам? - прошепна си тя отчаяно, докато се събличаше. Пусна душа, беше толкова, толкова топъл и отпускащ и релаксиращ. Изми тялото и косата си набързо, но после остана за малко повече, колкото да отмие и тревогите си. Когато се почувства готова, спря кранчетата, изстиска косата си и се опакова с кърпата.
- Сега, чуй ме много добре, Алекс, той не те интересува, той е просто един... един проблем, с който ти се забърка тази вечер и утре всичко ще си е постарому, а до седмица няма и да се сещате един за друг, за това, направи си услугата и си го избий от главата. - безгласно си каза на себе си Алекс... явно си падаше по монолозите. Пое си дълбоко въздух, отвори вратата и ...
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Нед Мар 11, 2012 11:48 pm

Окей, Джонатан официално бе изиграл ситуацията като най-големият тъпак. Държа се като тъпак с Алекс, после не и се извини, а когато тя направи този жест към него той дори не можа да и отвъне. Не стига това, ами на всичкото отгоре май я беше накарал да се почувства по-зле. Джонатан, майстор на зацапвнето. А наистина искаше да я накара да се чувства добре - това негово желание бе изместило повечето пуснали корени самовлюбени желания на Черния от челните места. Сериозно, Джонатан не помнеше откога не беше му пукало за друг човек така. А май никога не му беше. Все пак той не мислеше по този безполезен въпрос. Сега трябваше да реши как да се реваншира на Алекс. Първо - да се извини! Непременно! Колкото може по-скоро! Но тя беше в банята...
Джонатан не можеше да чака затова тръгна да минава през стената, но се отказа. Само щеше да влоши нещата. Той седна на пода до вратата и облегна гърба си на стената, чакайки Алекс да излезне.
След малко Алекс излезна и Джонатан започна веднага, но без да я гледа в очите - такива признания бяха трудни:
- Виж, аз... - тук се запъна малко, след което изстреля бързо - съжалявам че се държах като идиот долу на купона. Просто това със сиренцата беше най-милото нещо което някой е правил за мен от... Всъщност беше най-милото нещо, което някой е правил за мен. Наисти...
- Руум Сервиз - за втори път се чу глас зад вратата.
Джонатан спря да говори. Знаеше че и той се е сетил какво допадна на Алекс на този купон и беше го поръчал. Той с готовност отвори вратата.
- Клара?!
- Аси???
Жената, която носеше храната, беше същата онази бивша приятелка на Робин, заради която спорът на партито по-рано започна.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Пон Мар 12, 2012 7:22 pm

На вратата стоеше Клара, в цялата си прелест, с униформа на прислужница с къса пола и голямо деколте, както повеляваше законът на к*рвенството... всъщност просто такива бяха униформите в Арландрия, само че Алекс виждаше нещата в друга светлина. Помнеше още колко съсипан беше Робин, когато разбра за изневярата и. Тази женичка можеше да има красиви черти, големи гърди и стегнат задник, но си оставаше като цяло "задник". Алекс не я харесваше и преди да скъсат с Робин, въпреки че на практика двете никога не бяха разменяли повече от "Здравей... Чао". Освен това, сега знаеше кой беше този, с който Клара е изневерила, което сякаш и бръкна в червата и ги обърка тотално.
- Клара. - поздрави я тя, пристъпвайки боса към вратата, а в гласа и нямаше и капка емоция, въпреки че крайчетата на устните и бяха извити в прикрита саркастична усмивка. - Работим до късно, а? Сигурно не е единствената работа, която вършиш през нощта, да разнасяш поръчки насам натам... Сигурно все се намира някой богат сакат самотник, който плаща добре и за други...
- Мери си думите, нахалнице, инак кълна се, ще ти изскуба русата косица, косъмче по косъмче. - изсъска срещу Алекс Клара. Двете се гледаха все едно след малко ще си скочат, което може би забавляваше Джонатан, но скоро нямаше да му бъде толкова забавно.
- Освен ако аз не ти избия зъбите, един по един преди това. Какво искаш още? Бакшиш ли? Червиви пари, с които да запълниш червивите дупки в душата си ли? - Алекс вече сериозно се беше разпалила, можеше да усети как кръвта бушува във вените и, а бузите и поруменяват от гняв. Може би щеше да и стане хладно, ако не се беше разпалила толкова, защото от нея се стичаха вадички вода. - Разкарай се от очите ми, преди да ти се е случилa случка.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Пон Мар 12, 2012 9:49 pm

Но на Джонатан не му беше забавно. Последният човек, който искаше да види в този момент беше Клара. Тя беше история, която не искаше да си спомни. История, която трябваше да остане в историята. Ала ето я тук, в най-възбуждащо оскъдната рокличка и с най-крещящо нахалното настроение! Искаше да се извини на Алекс, а не да и припомня защо трябва да го ненавижда! Ужас, просто ужас! Дори да успееше да оправи някак нещата може би Алекс нямаше да оправи настроението си цяла вечер! А как щеше дори да оправи нещата...
- Клара, махай се!
Джонатан го каза с най-студения глас който имаше. Надяваше се това да помогне... Не знаеше изобщо какво може да помогне...
Черният и подаде пари, в които имаше солиден бакшиш. За момент се замисли дали Клара и Робин не бяха пристигнали заедно. Ала това му се стори маловажно в момента.
След това Джонатан се обърна виновно към Алекс. Дори не беше успял да довърши извинението си, а надали щеше да успее да се накара пак да го започне. О, това беше по-тежко отколкото той си представяше. Somebody give me a hand, please! Anyone?
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Пон Мар 12, 2012 10:26 pm

Клара остана с пръст в устата, определено не беше очаквала подобна реакция от Джонатан, който в нейните представи щеше да се застъпи за нея, въпреки че не беше глупава и знаеше достатъчно добре, че Джонатан не беше сантиментален и чувствителен, привързващ се тип. Тя остана вцепенена още няколко секунди, местейки поглед между двамата, след което недоволно си прибра парите и се фръцна, загубвайки се от погледите им.Алекс остана на вратата, зяпнала в пространството. Още беше бясна, въпреки че Джонатан се беше застъпил за нея, нещо отвътре я караше да му е ядосана и на него. Най-неочаквано я заля една непреодолима вълна от отчаяние и мъка. Тя се обърна, затвори вратата зад гърба си и без да го поглежда се отправи към дивана, където се сви на топка. Нямаше чисти дрехи за обличане, но това беше последния и проблем. Изглеждаше и се чувстваше съкрушена. А това имаше потенциала на една наистина хубава и забавна вечер... В очите и напираха сълзи, въпреки че Алекс се бореше умело с тях все пак погледа и се замъгли. Гласът и си беше отишъл далеч далеч, някъде, където не се знаеше дали е мит или реалност. А дори не можеше да определи какво я бе разстроило толкова много. Знаеше единствено, че отдавна не се беше чувствала толкова нещастна, колкото сега. Срещата с Клара определено не и се беше отразила добре - беше отключила многобройните подтиснати негативи, с които животът и можеше да се похвали. Пред нея стоеше мъж, който искаше от дъното на душата си, но същевременно я отвращаваше и отблъскваше. А и подозираше дълбоко, че единствения интерес, който той би проявил към нея бе просто да спи с нея. Да стане поредната "Клара" в списъка му за секс за една нощ, въпреки че дори не се беше опитал да я сваля. Може би дори не представляваше такъв интерес за него, може би не беше прекалено добра дори и за една нощ. Тези мисли още повече я разстроиха, но тя извърна глава към прозореца,скривайки лицето си от това на Джонатан, където вече спокойно Алекс даде на две сълзи да се спуснат по бузите и.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Пон Мар 12, 2012 11:39 pm

Джонатан видя как изражението на Алекс се променя коренно. Сърцето му, това отдавна вледенено и обезчуствено късче месо (или поне Джонатан така си мислеше), се сви от агония! Самата идея, че може да е станал причина за депресията на това толкова красиво и готино момиче, го съсипваше. А и дори да не беше причина, беше повод. Дали едното или другото нямаше значение. Една мисъл мина през главата му: "Ако не се бях появил, тя щеше да е щастлива!" Джонатан бе наясно, че това вероятно е нещо моментно при нея ала... Беше ли я накарал да се чувства добре? Знаеше че сега я е накарал да се чувства зле, но някога беше ли успял да я накара да се чувства добре. А и да беше, струваше ли си? Или Джонатан беше просто паразит, който караше хората да се чувстват зле. А той беше добър с нея, поне по скалата на Аси. Даже доста добър.
Джонатан отиде до нея и седна на леглото. Не знаеше какво да направи. Искаше да я прегърне, искаше да поеме цялата и мъка и да види отново усмивката и, ала те не бяха толкова близки. Пък и да бяха, тя надали щеше да го допусне. Има разликата между желанието да допуснеш някой до тъгата си и наистина да го допуснеш до нея. И Джонатан най-вероятно беше отвъд границата. Не бяха дори достатъчно близки, за да я прегърне. В безсилието си той сложи ръка на рамото и. Целият потръпна обаче. Изведнъж и той се почувства много зле. Алекс несъзнателно предаде чувствата си на Джонатан при този допир. И Джонатан не разбра. Само почувства отчаянието. Колко жалко от негова страна - да се опита да утеши човек, а да свърши разстроен и той. Джонатан беше червей, който заслужаваше да бъде стъпкан. Беше слаб и ненужен, дори вреден. Въвлече момичето в неприятности, не и се извини, сега не успя да я утеши, а на всичкото отгоре сега щеше да я натовари и със своето ужасно настроение. Не, това нямаше да стане. Поне това не! Черният беше изтривалка, ала поне това можеше да направи за нея. Той стана бързо от леглото отвори вратата, излезна и... се срина на пода. Просто падна на земята и облегна гръб в стената - любимата му депресарска поза. Джоатан се мразеше!
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Вто Мар 13, 2012 12:07 am

Алекс се обърна изненадано след Джонатан, който стана като попарен и излезе в коридора... по хавлия.
- Джонатан? - леко прегракнало го повика тя, но напразно, той сякаш не я чу. Русокоската също се изправи на крака и тръгна към вратата. Там забеляза на количката с новодошлата храна малките хапчици с шоколад и ягодки и разни други комбинации, които беше харесала на купона долу. Тя не ги беше поръчвала.. Тогава... трябваше да е бил той. Той се е сетил...
Алекс отвори рязко вратата и изскочи в коридора, като за малко да не се спъне в Черния. Момичето коленичи до него и го прегърна. Не я интересуваше как изглеждаше отстрани, не я интересуваше дори и дали той има против. В момента това беше единственото истинско нещо, което чувстваше, а инстинктите и казваха да го последва.
- Благодаря... за шоколадчетата. - прошепна тя в ухото му и го целуна по бузата. После се изправи и му подаде ръка. - Нека да влезем вътре, моля те.
Очите и още бяха мокри от сълзите, но лицето и бе озарено от усмивка. Той страдаше, също като нея. Не беше съвсем сигурна дали е отговорна за тези му чувства, ала със сигурност нямаше да си позволи той да страда заради нея. Дарбата и веднага изпрати щастливи усещания към Черния,които се предаваха през свързаните им ръце.
- Ела, моля те, още съм гладна, а ми се ще да не ям самичка... Скучно е. - поясни Алекс с усмивка и се надигна за момент на пръсти.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Вто Мар 13, 2012 9:24 pm

Джонатан я погледна. Мозъкът му още се чувстваше тъжен, ала лицето му се усмихваше. Скоро и мисълта за тъгата се изпари и остана само спомен. Странно е, понякога като си тъжен си мислиш как може нещата да се оправят. А като настроението ти се оправи си мислиш как може да си бил тъжен за тези неща. Човек е роб на чувствата си - и човешката страна на Джонатна се появяваше все по-силно.
- Благодаря за сиренцата!
Джонатан се изправи и влезна заедно с Алекс вътре. Докато беше тъжен не беше гладен, не беше уморен, но сега когато този проблем отмина му се доживя и по-дребните неща пак се обадиха. Глад започна да стърже стомаха му, краката му се превърнаха в спагети и започнаха да се гънат. Той едвам стигна до леглото и седна. Дам, тази вечер беше бая наститена... Сега се замисли - познаваше Алекс буквално от часове, а имаше чувството, че тя е някакъв негов стар познат. Не беше възможно да я е виждал преди. Просто за краткото време се случиха толкова много неща, които караха последните скучни деситилетия от живота на Джонатан да изглеждат бая скучни.
- Какво ти се гледа, това чудо има 190 канала - каза Джонатан с пълна уста, докато седеше до Алекс в леглото и държеше дистанционното.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Вто Мар 13, 2012 9:59 pm

Алекс се засмя. Не го разбираше особено. "Благодаря за сиренцата?" и тя ли беше прозвучала толкова глупаво и не на място, когато му беше благодарила за шоколадовите лакомства? Ужас... дано не беше.
Докато минаваше покрай подвижните масички с храна, тя ги подръпна и ги забута до леглото, след което седна на ръба му. Беше толкова яко, удобно и меко и ухаеше на диви цветя. Предразполагаща атмосфера за други неща, но не и за ядене и гледане на телевизия... Погледна към часовника... и веднага разбра какво и се гледаше.
- Пусни How I Met Your Mother... обичам този сериал, дават го по 9ти канал, ако не се лъжа. - и тя не се лъжеше, наистина, защото го следеше доста често, след като се прибираше от късни купони. Русокоската се изправи и отиде до тоалетката, където пооправи къдравите си коси и им придаде по-красив вид. Разрови се из гардеробната и намери къса спална роба. Загърна се с нея и пусна влажната хавлия да се свлече по тялото и надолу, след което завърза коланчето. Материята беше много приятна, а освен това и седеше добре, поне съдейки от това което виждаше в огледалото. Една идейка предизвиктелно, но пък... това щеше да тества Джонатан. Все още не беше сигурна какви бяха очакваните резултати от този тест, но... Щеше да ги разбере, когато ги видеше.
Вече суха и преоблечена, тя се завърна на леглото, награбвайки пържени картофки и пилешки крилца.Надяваше се, Джонатан също да е фен на сериала, защото ако не беше... Щеше да има разправии.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Вто Мар 13, 2012 10:59 pm

- Нямам идея! Аз не гледам телевизия! Принципно съм човек, който излиза навън и върши някакви работи... Обаче сега с кран не могат да ме вдигнат от това легло!
След това Джонатан се засмя. Леко селски смях, но искрен! Той пусна 9-ти канал.
- Okey, see you there!
- Totally!
- Awesome!
...
- "Totally! Awesome!" Damn these college chicks sound stupid!
- Totally!
- Awesome! So let's get back inside...
Джонатан тамън бе спрял да се смее на собствената си глупост, когато чу това и пак започна да се смее.
- Окей, този сериал може би е готин!
След това Алекс се преоблече и... Добре, това изглеждаше интересно. Някак сериала остана на втори план. Защо Алекс се преоблече така? Джонатан не правеше планове да правят нещо специално тази вечер, ала ако Алекс искаше... Интересно. Окей, засега нямаше да се ангажира точно с този въпрос и щеше да се държи естествено. Реши и той да се преоблече в своята пижама. А пижами Джонатан не ползваше. Той и бельо по принцип не ползваше, но в този случай щеше да направи изключение. Оставайки по боксерки той седна на леглото, зави се с одеалното, хвана едно парче пица и загледа - ту сериала, ту Алекс.
- Тоя сериал наистина е готин. Откъде го знаеш? Не бях чувал за него.
Джонатан се чувстваше много добре в този момент. Не му беше скучно, не му беше гладно, не му беше притеснено - май беше щастлив. Кой би подозирал, а? Джоната Аси, демонът от западния квартал, да води нормални разговори с нормално човешко същество и да се чувства невероятно добре от това. Понякога животът обича да е ироничен.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Сря Мар 14, 2012 1:47 pm

Алекс се направи, че не обръща внимание на Джонатан, въпреки че тайничко се позазяпваше в леко окосмените му гърди и добре оформен корем. Нямаше да си криви душата, той беше секси. Само че тя изобщо нямаше намерение да го признае на глас, трудно го правеше дори пред самата себе си. Планът и да не го гледа в очите вършеше чудесна работа. Вместо това искрено се забавляваше, гледайки How I Met Your Mother.
- Ето това е живота... - протегна се тя след края на епизода, защото преди това беше прекалено концентрирана върху него. Тя се протегна и се излегна назад върху възглавницата, която и се отреждаше на нея. За разлика от Джонатан, тя все още не се беше пъхнала под завивките. Проблемното в случая беше, че завивката беше една, а те двама. Вярно беше, че леглото ставаше и за 5ма, но все пак. Алекс разбира се нямаше да го направи на въпрос, защото Джонатан явно беше решил, че няма да бъде кавалер и да спи на дивана - за кавалерство дори не можеше и да става дума при него. Това, което и се харесваше обаче, беше че той продължаваше да е тотално незаинтересован от... да го наречем сексуален физически контакт, нямаше и капчица намек в поведението му. Това караше Алекс да се чувства някакъв странен микс от облекчение и изкушение. Като всяко нормално момиче в ситуация, в която не получаваше вниманието на явен женкар, то това можеше да говори само две неща: или момичето беше откровено грозно, или по някакъв начин женкарят си имаше причина за това, било то и просто фактът че е изморен, недоспал или... Все тая. Защо Алекс се опитваше да разшифрова поведението му?! Нямаше никакъв смисъл.
- Знам го от много нямане какво да правя. - провлачи най-сетне Алекс, въпреки че Черния я беше попитал отдавна и отговорът беше доста ни в клин, ни в ръкав. - Истината е, че обикновено животът ми е много скучен и за да го разнообразя правя глупости и си навличам проблеми. Както си навлякох теб на главата. - засмя се тя и този път все пак се обърна към него докато разговаряха. - Ами твоят живот какъв е?
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Сря Мар 14, 2012 8:53 pm

Епизодът свърши... Лошо! Сега нямаше какво друго да отвлича вниманието му от оскъдното нощно облекло на Алекс. Показваше и скриваше точно достатъчно. Oх, това беше лошо! Джонатан бе обърнал внимание, че Алекс има прекрасни, как да го кажем, форми, ала сега те имаха доста по-реално проявление. Малки капки пот избиха по лицето на Джонатан. Ох, защо трябваше да ляга. Това влошаваше допълнително нещата. Черният трябваше само мъничко да се наведе и... "Джонатан!" - стресна се сам себе си. Какви си ги мислеше, не можеше просто така да се държи. На всичко от горе беше прекарал прекалено много време в тишина, тя щеше да се усети.
- Аааа, живота ми, викаш. Само една сексунда... Ъъъ... Пие ми се бира! Ето ти одеалото, ако ти е студено.
Джонатан я зави леко, без да я пита. После обаче една ужасна мисъл погледна през ума му. Той погледна към гащите си. "Моля те, не ме издавай, моля те, не ме издавай, моля те..." Всичко беше наред. Явно тялото му бе доста по-уверено от психиката му. Отдъхна си докато се отправяше към мини фризерчето. Гледаше да не поглежда към Алекс и да я кара лежерно, както най-добре знаеше. Една забавна песничка му мина през главата.
- Бенг! Бенг! Бенгиди бенг! Ай сед ъ бенг бенг бенгиди бенг! Животът ми... честно да ти кажа и моят не е много забавен, но никога не съм харесвал телевизията. Макар че бая се е променила от последния път като гледах - почнали са да дават някакви интересни неща. Иначе с какво се занимавам - ходя насам-натам, търся си занимание. Обикалям най-вече и правя каквото ми се прави, Обратно на това което ти казват всички, последствията не са толкова ужасни. - Джонатан пристигна до хладилника и го отвори. - Е? Бира? Или нещо друго? Има Метсекса, ъ така де, Метакса! Не знам дали си пробвала, но е интересно питие.
"Сексунда? Метсакса? Какво ти има, Джони Уест Сайд?"
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Сря Мар 14, 2012 9:14 pm

Алекс за малко да се задави, от сподавен смях, чувайки "сексунда". Изкриви устни, колкото да не се разхили, но издайническа усмивка се разля върху лицето и. Добре, че Джонатан всъщност хич и не поглеждаше в нейна посока. Беше и забавно. А и това беше точната реакция, която и се искаше да види. Беше го предизвикала, и работата определено действаше, но пък Черния се стараеше да не го показва. Беше... всъщност беше галантно и мило от негова страна.
- Ще пия само бира, мерси. - обяви Алекс и със задоволство отметна завивката си. Не и беше студено, определено. Напротив - страните и руменееха, а кожата и беше гореща. Изправи се седнало положение в леглото, опряла гърба си в таблата на леглото, от която ги разделяше удобната пухена възглавница. Тя леко сгъна коленете си и ги обгърна с ръце. Заприлича на малка топчица.
- Метаксата се прави от люти чушки. Самата идея е ужасна... - потръпна русокоската и отърси рамене при мисълта за лютите чушлета. - Помня навремето как се бях подлютила с една такава... Малка зелена гадинка. Никога повече! Но ако настояваш... Може да пием по един шот.
Не беше сигурна до каква степен твърдия алкохол беше удачен в тази ситуация, в която и двамата се правеха на ударени, че се искат. Пък и нищо хубаво не се случваше след 2 часа сутринта... А сега часът гонеше 3 и половина.
- Ох, какво пък! Дай метаксата насам! - купонджийски извика Алекс и замахна с юмрук във въздуха.
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Сря Мар 14, 2012 10:22 pm

Джонатан се засмя. Май поне един от тях беше в спокойно настроение. Джонатан също се правеше на спокоен, ала не му се получаваше много-много. Е, поне знаеше какво помага в такива ситуации - алкохолът. Той отвори бутилката с Метакса и я надигна. И на него не му беше любимия алкохол, той лично предпочиташе скоч, ала ставаше. Да, ставаше! Парливата течност се спусна към стомаха му и загря гърлото му.
- Party people - каза той смеейки се, докато идваше с бутилката и шест кенчета бира в ръце. Той ги остави на леглото и се опъна. Опитваше се да не мисли за това колко добре изглежда Алекс. Не можеше да си позволи да се издава още.
- Между другото нямах идея, че това чудо се прави от люти чушки. Само не се опитвай да ме образоваш... Какво им е на хората? Защо хората винаги искат да ме образоват? Ако исках да се образовам повече щях да ходя да уча. Не, не говоря за теб, шегувах се за теб, ала принципно наистина ми е нещо досадно... Е, сещаш ли се нещо друго интересно по ТВ?

/Честно казано очаквах да отговориш на въпроса ми с "No." - техниката на Анита haha/
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Gee on Чет Мар 15, 2012 9:10 pm

Алекс се изправи на колене в кревата, хвана бутилката метакса и също я надигна жадно. Все пак устните му до преди малко бяха лежали на гърлото на бутилката, нямаше как да изпусне тази възможност да се докосне до тях, макар и индиректно.
- Ммм! Гадно! - каза с усмивка тя и сбърчи носле, комбинирайки негодуванието си и едновременно с това настроението и си оставаше все така "парти" и добро.
- Нямам такова намерение, не се тревожи. - засмя се момичето и отново отпи от метаксата. Май колкото повече пиеше, толкова по-поносима ставаше на вкус. - Относно телевизията... Не знам... Ъм... Можем да проверим?
Тя грабна дистанционното и запревключва каналите. Още втория който улучи беше такъв за лица над 18 години. Това я накара импулсивно да изключи телевизора.
- Може би телевизията не е добра идея. ... ..................
....

Само че между тях се беше настанило някакво напрежение и мълчание. Алекс се чудеше какво точно да каже, какво ли си мислеше той през това време и така нататък. Това време разбира се беше запълнено с надигане на шишета и бутилчици... Чиито съдържания намаляваха бързо и сигурно... особено тези на Джонатан. Явно му се беше допило... Най-накрая русокоската реши да прекъсне неловкото мълчание. - Обърни се. Мисля, че имаш нужда от разтривка. Довери се на моите опитни ръце!
Алекс запретна ръкави, което беше излишно, защото бяха широки и отново се спуснаха надолу към китките и. Но пък ентусиазмът и си оставаше на лице. Понеже видя изненадата, изписана на лицето му, тя го потупна малко по рамото, насилвайки го да легне по корем.
- Хайде, хайде, обещавам, че ще ти хареса. -
avatar
Gee

Вид: : Човек със специални дарби
Име: : Александра Гарт
Възраст: : 21
Брой мнения : 51
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by missionInter on Пет Мар 16, 2012 12:12 am

A Джонатан тамън беше мислил, че ще успее да преодолее сексуалното напрежение. Вярно, имаше няколко премеждия по пътя, като това с еротичния канал, ала все пак тъкмо си мислеше, че ще овладее нещата. И всъщност - защо не? Можеше и с това да се справи... Въпросът е искаше ли? Отговорът обаче го плашеше, защото беше много еднозначен. Джонатан твърдо искаше да се отдаде на Алекс, да я сграбчи. И все пак, нещо в него искаше тя да е различна. Джонатан беше сграбчвал бая момичета, но Алекс не беше като другите. Поне Черният я чувстваше така. И не искаше чувството да си отиде като просто спи с нея, както с всички други. Искаше да даде на специалното чувство специална ситуация.
Ох, нещата си бяха сложни, а Джонатан допълнително си ги усложняваше в главата. Каквото имаше да става щеше да става. Беше почнал така, щеше и да продължи така - да остави на Алекс да диктува ситуацията. И на двата възможни варианта беше навит, макар дълбоко в себе си да предпочиташе много единия. Всъщност, не особено дълбоко... Не, пак почваше да мисли. Той надигна бирата си и я доизпи набързо.
- Честно да ти кажа масажите никога не са били люб...
И той усети допирът на ръката на Алекс до гърба си. Чувството беше неописуемо. Наистина, пръстите и бяха леко студени, но това по странен начин допринасяше за въздействието. Странно е, как понякога един допир предизвиква по-силни усещания от тежък удар, дори чисто физически. Обективно погледнато ако нещата продължаха така, Джонатан нямаше да може да издържи.
avatar
missionInter

Вид: : Полу-демон
Име: : Джонатан Аси
Възраст: : 25
Брой мнения : 49
Join date : 19.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Arlandria Hotel

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите