Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Сет.

Предишната тема Следващата тема Go down

Сет.

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 2:34 pm

Сет-богът на пустинята и бурите.Името Сет значи "нож".
Собек-Контролира запасите от вода.Богът с крокодилска глава.
Озирис-Бог на смъртта и прераждането.На Подземния свят и Земята.
Назиф - чиста..



/Chtis Zylka/

Слънчевите лъчи танцуваха в косите и, а бялата и роба се диплеше на неравномерни пластове, допълвайки иначе стройната и фигура.Очите и имаха цвят на разтопено злато, излъчваха мекота и нежност при всеки един кос поглед, който му хвърляше.Косите и бяха по-черни от безоблачна нощ, сплетени на тънки плитки, стигачи чак до средата на гърба и.Когато бе нервна, въртеше кичур от тях мижду бледите си дълги пръсти.Днес в очите и пламтеше странен блясък, устните и бяха разкривени в бледо подобие на усмивка.
- Назиф.-произнесе името и бавно, надигайки се от скалата на която бе седнал
В онези ранни години, от своето съществуване, Сет изглеждаше съвсем различно, от образа, с който се сдоби в последствие.Кожата му бе силно загоряла, а очите му бяха черни, също като косите на Назиф.Имаше широки рамене, а усмивката му бе дяволита, съвсем в унисон с мислите, кръжащи в главата му.
Момичето сякаш остана глухо за думите му.Завъртя се плавно, като че танцуваше с вятъра.Босите и ходила оставиха диря в пясъка, ала внезапно появилия се вятър я зари тъй скоростно, че човек щеше да се заблещи и да се запита, дали изобщо е съществувала някога.
Ето че пак го правеше.Подвластен на чувствата, Сет не успяваше да задържи юздите на цялата тази сила, с която разполагаше.
-Назиф.-повтори той, а смехът и се разнесе наоколо като блуждаещ призрак
Сет направи няколко широки крачки и преодоля разстоянието, което ги делеше.Ръцете му обхванаха кръста и, а клепачите му сякаш се превърнаха в оловни тежести и започнаха да слизат надолу, докато зрението му най-накрая не се сведе до минимум.Вдиша от аромата, който излъчваше кожата и ..онзи специфичен аромат на люляк, който се носеше от дворовете на малките уседнали селца в Долен Египет.
-Все още не мога да си обясня какво ме прави толкова специална..-промърмори озадачено момичето, а прекрасните и черти се свиха в гримаса, изразяваща объркване.
Сет се подсмихна леко, ала блясъкът в очите му помръкна.Слънчевите лъчи пълзяха по ръба на хоризонта, а мракът заплашваше да потули всичко само след броени часове.Сет мразеше тази част..Денят умираше, а с него и възможността му да и се наслади..Знаеше, че и утре ще я види, ала мъката се гнездеше някъде дълбоко в сърцето му, карайки го да се запита защо смъртните смятаха, че боговете са изковани от камък и не изпитват нищо.
-По същото време..на същото място.-думите излязоха от устата му тихи и спокойни, ярко контрастиращи навсичко, което чувстваше той.
Отдръпна се от нея и закрачи на юг.Водите на Нил бяха необичайно високи, заплашващи да отнесат многобройните селища по крайбрежието."Боговете са разгневени", мърмореха хората и с право.Сет знаеше причината, ала спора със семейството бе най-тежката задача, която му бе отредила съдбата.
Тялото му започна да се свлича, сякаш земята се опитваше да го погълне.Рухна като че бе крехка постройка, със зле конструирани основи.Изравни се с пясъка..Не, той бе пясъка.Със скорост, която обикновен хронометър не би бил способен да измери, Сет се озова в Горен Египет, далеч от населените части, близо до блатист приток.
-Собек.-гласът му бе твърд, а изражението сурово
-Сет- съществото се материализира пред очите му.-Кой вятър те довя насам?
Ярост заблестя в тъмните ириси на Сет.Юмруците му се свиха заплашително, а кокълчетата на пръстите му се подадоха, изпод загорялата кожа.Устните му се свиха в права линия и все така присвити, се открехнаха леко, за да пропуснат следващия залп от думи.
-Защо нивото на реката е толкова високо?Нима египтяните не ти пренасят достатъчно девици в жертва?Нима не получаваш достатъчно добитък?
Изражението на Собек бе сериозно, а лицето му изразяваше нещо, което можеше да се нарече съчувствие.До колкото едно божество можеше да съчувства..
Яростта на Сет нарастваше с всяка изминала секуна.
-Съжалявам Сет, знаеш какво смята Озирис за Назиф.Ако това е единствения начин да се осъзнаеш, то нека така да е...
-Нима слушаш заповедите на Озирис?!-гласът на Сет се извиси високо, а вятърът обгърна фигурите на двете божества.
Също както преди малко, той се изравни с пясъка, а вървулица от оловно сиви облаци се скупчи над Горен Египет.Нещо, което се виждаше изключително рядко по тези земи.


Стените сякаш се приближаваха все повече.Зле варосани, те придаваха на помещението вид на затворническа килия.Мракът се спускаше бавно,процеждаше се едва едва пред решетъчния прозорец, увиваше се злокобно около мъртвото и тяло, после всичко утихваше.Луната гаснеше глухо, затулена някъде под същата оная оловносива вървулица от облаци.Нечии стъпки отекваха в далечината, ала кучешкия лай ги прикриваше умело.Снегът продължаваше да се сипе, издайнически нашепвайки, че времето не е спряло, че всичко продължава да тече.
Египет се славеше с мекия си климат.Ала щом Сет страдаше и природата му пригласяше.
Бледото лице на Назиф, като че бе направено от восък.Чертите и бяха спокойни, пълен контраст на начина по-който се бе разделила с живота си.Прободната рана бе спряла да кърви, ала локвата на пода аленееше, придавайки на въздуха аромат на ръждиво.Кожата и бе набраздена там, където бе имала контакт с назъбеното туловище на кинжала.
Сет бе заровил лице в ръцете си.Не понасяше да я гледа така.Лишена от живот.Очите му бяха необичайно черни, караха ирисите и зениците му да се сливат в зловеща комбинация.
Пръстите му се сплетоха с нейните и въображаема картина нахлу в съзнанието му.Неговата прекрасна Назиф в последните мигове от живота си, когато топлината напуска тялото и, когато очите и гаснат заедно с душата и...
-Проклет да си Озирис!-извика той и стовари юмруци върху стената.
Сякаш чул думите му, Озирис изникна от нищото.Сериозността му както винаги бе видна от километър.
-Как можеш да тъжиш за нея..та тя е човек, братко.
-Не ме наричай братко!Назиф бе единственото, което си заслужаваше в живота ми.Не съзнаваш ли какво проклятие е да си бог.Хората се молят, опитват се да ни омилостивят, а ние ги погубваме.Принудени сме да гледаме как умират.
-Сам го каза Сет.Тя беше човек, рано или късно щеше да умре...
-Щеше да умре в дълбока старост.Върни я, Озирис.Ти я прати при Анубис, ти ще я върнеш.Назиф не трябваше да умира..не и по този начин.
-Анубис никога не връща това, което веднъж е определил като свое.-след тези думи Озирис изчезна, а Сет бе принуден да остане при мъртвото тяло, на единственото нещо, което бе успял да обикне.Жената, която му бе показала какво значи да обичаш..



Дъждът продължаваше да се сипе, а леденостудените капки продължаваха да се забиват в топлата му кожа.Съвсем сам...макар улицата да бе пълна.Минувачите джвакаха забързано през локвите, ала никой не свеждаше поглед към него.Всички те смутено подминаваха момчето.Смръщваха лице и продължаваха напред.Въздъхваха мислено, цъкаха с език, изпращаха по някоя и друга негативна мисъл към съдбата обвинявайки я в несправедливост.И до там се ограничаваше вниманието, което му отделяха.А момчето искаше да изкрещи, да им каже, че те са единствените имащи силата да променят играта, да поместят фигурите на шахматната дъска.Ала нямаше глас.Щом отвореше уста, съзнаваше, че е толкова малък, толкова нищожен, че те можеха да го стъпчат с подметката на лъскавите си обувки.И отново замлъкваше, оставаше се на тишината да го погълне.Тишината на човек без спомени, без способността да промени каквото и да било в живота си.Тишината на нищото.Босите му крака внимаваха да не нагазят в локвите, защото само преди седмица най-после се бе отървал от поредната настинка, този път минала по-благоприятно от предишната.
-Внимавай къде ходиш!-хапливият глас на поредния господин, навлякъл палто от защитен вид, достигна ушите му и отново го накара да се чувства по-миниатюрен отколкото бе.
Момчето вдигна глава, а няколко водни пътечки полазиха по кожата му.Мокрите кичури коса бяха полепнали по лицето му, а водата, която се стичаше от тях, бе толкова много, че по непрекъсната линия стигаше до посивялата му риза.
Мъжът смръщи лице като че се чудеше, откъде за Бога това нищожно човешко създание има нахалството да го гледа.
Сет крачеше по улицата, а хапливите думи го накараха да се откъсне за миг от големя рояк мисли, въртящ се в изпразнената му глава.
-Внимавай как говориш на детето.-от онзи древноегипетски Сет не бе останало нищо.Кожата му бе бяла като саламура, а русата му коса създаваше впечатление, че корените му се простират някъде из скандинавските страни..Единствено очите му бяха все така изразителни.
Мъжът отстопи крачка назад, сякаш доловил невидимите импулси, които излъчваше тялото на Сет.
Изпари се със скоростта на голяма порция палачинки поставена върху кухненската маса на осемчленно семейство.Детето все още гледаше с почуда, а Сет извади няколко банкноти от протритите си дънки.Даде ги на детето и без да каже и думапродължи да крачи в дъжда..
Колкото и години да минаваха, той не можеше да забрави Назиф.Единствената, която бе обичал.Тази, която Озирис му бе отнел.
Още една светкавица озари небето, знак че Сет продължаваше да страда.

avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Сет.

Писане by Амелия Нортфорд on Вто Фев 28, 2012 6:12 pm

Одобрен, добре дошъл!
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите