Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Лас Вегас, близкото минало

Предишната тема Следващата тема Go down

Лас Вегас, близкото минало

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 6:41 pm

Дъждът продължаваше да се сипе, а изражението му продължаваше да е все така кисело, като че бе човек прекарал детството си завързан за кол насред стадо маймуни.Е, ако някой в действителност попиташе Сет нещо свързано с детството му, нашият герой обикновено мръщеше вежди, пелтечеше като ученик без домашно, а после деликатно прекратяваше разговора със звучни изрази като „не е твоя работа” или „не го помня много добре”.
Краката му извършваха равномерни и последователни движения, без да се влияят от множеството локви пръснати по неравномерната повърхност на сивите паважи.Той нямаше особена посока, просто вървеше безцелно напред и рядко въртеше глава към пейзажа зад гърба си.Чернепната му кутия бе все така натежала, като че някой невидим злодей с оловно туловище бе заседнал вътре.Погледът му бе съвсем празен.
Разбира се, успяваше да отчете рояка видми промени, настъпили след хилядолетия.Сивите сгради, като същински колоси, окопираха всяка една празна територия на поредното скучновато градче.Растителността пък се струваше заговорнически само в покрайнините или на малки групи, отделени с телени огради, носещи надписи "парк".Хората бяха като че изковани от стъкло.Сериозни и навъсени.Някои се оправдаваха с лошото време, други виняха костюмираните си работодатели, ала един бе непроменливия факт.Само децата се усмихваха ..Може би защото не разбираха.Един от редките случаи, в които неизвестността бе за добро.
Градчето бе..Поредното както вече споменахме.Сет не бе обърнал внимание на големия неонов надпис, когато бе пристигнал за пръв път.Просто бе взел големия сак, служещ за дом на дрехите му и се бе настанил в крайпътен мотел с кабелна с лошо качество и камериерки емигрантки от северна Колумбия.Така правеше откакто се помнеше.Местеше се от място на място, търсейки нещо заради което си заслужава да остане..Такова обаче бе не намерил.Нито сред тесните и стръмни улици на Италия, нито сред шума на Пекин.Вървеше, убеждаваше се, че света е станал прекалено егоистичен, свеждаше глава и продължаваше.
Може би именно това го бе потикнало да се върне във въпросния мотел и да събере багажа си за пореден път.Пътуваше толкова често, че вече бе надобрял в сгъването на дрехи ..Следващата дестинация в списъка му бе шумният Лас Вегас, градът за който се носеха легенди,градът станал причината за настъпването на обрат в много човешки съдби.Мъже бяха зарязвани наслед олтара заради непристойно поведение, семейства забогатяваха благодарение на една нищо и никаква ротативка..
Именно там Сет се надяваше да намери онова разковниче, което да го накара да се почувства щастлив отх факта, че е жив..
Няколко часа по-късно старият Понтиак спря успоредно на черна лимузина с бронирани стъкла.Колосалната разлика бе видна от километри и караше старата трошка да изглежда още по-ръждясала.Вратата се отвори с остро изскърцване и Сет излезе все така навъсен.Дъждът бе спрял, нещо заради което нашият герой бе положил неимуверни усилия.Синята му тениска контрастираше ярко на металическия цвят на колата, а черните полицейски очила прикриваха празния му поглед.Неоновите надписи светеха дори през деня, което накара Сет да се убеди за милионен път, че днешните хора не умееха да спестяват.
Продължи да крачи, нарамил сака си , търсейки място на което да отседне..
avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Alyssa on Вто Фев 28, 2012 7:04 pm

Шумът на Лас Вегас беше влудяващ. Буквално.
Добре де, може би не чак толкова буквално. Но поне по нищо не се различаваше от усещането, с което Алиса оставаше след работата в бара. Напрежението между нея и баща ѝ растеше с всеки изминал ден и тя реши, че просто трябва да се махне от там за известно време – за доброто на Дъглас, на бара и на всичко чупливо в него.
След няколко седмици усилена работа, момичето беше припечелило достатъчно, за да си осигури екскурзия до Лас Вегас – нейното малко удоволствие. Всъщност синеочката за първи път поемаше нещата в свои ръце и задоволството ѝ растеше ли, растеше... Но след близо една седмица прекарана в шумния град, Алис бе готова да си събере багажа и да се върне обратно в онова запустяло, умряло градче, наречено неин дом. Парите ѝ привършваха, спеше в долнопробен хотел и буквално броеше всяка стотинка в джоба си. Защо никой не я предупреди, че не е толкова лесно, колкото изглежда?
Сега момичето вървеше по оживената улица, от която се стигаше до хотела ѝ и яростно ровеше в чантата си. Къде по дяволите бяха ключовете ѝ? Задоволството от факта, че се грижи сама за себе си, се изпаряваше с всяка секунда, в която гневът ѝ кипваше. Наистина, Али бе на косъм от това да се разкрещи на публично място, но се наложи да вложи всичките си усилия и да си напомни, че беше края на деня и всеки бързаше да се прибере вкъщи. Тоест, всяко непознато лице около нея беше също толкова изнервено, колкото и самата тя – без значение каква бе причината.
В следващия миг се чу пронизващия писък на клаксон и някой ѝ подвикна да побърза, макар и не толкова учтиво. Съливан направи грешката да извърне глава в посока на вика и беше заслепена от светлините на фаровете. Върволицата от цветущи изрази моментално се оформи в съзнанието ѝ и момичето побърза да разпери длани пред очите си, преди напълно да са изгорили ретината им.
Явно беше пресякла на червено или просто беше твърде тромава в краката. Която и да бе причината, червенокоската не си даваше много зор да изпълни заръката на изнервения шофьор. Тя продължаваше да рови в бездънната торба, подвизаваща се под името „чанта” с упоритост, присъща за малко дете пред поредната въртележка в Дисниленд. Твърдението, че в женската чанта има всичко, но не и ред щеше да се окаже вярно, що се отнася до конкретно това момиче – пръстите ѝ напипваха всичко друго (от запалки, през дъвки, та чак до лютив спрей), но не и свещените ключове от стаята ѝ.
Тогава обаче Ал се блъсна в нещо неопределено и едва не се срещна отблизо с асфалта. Да му се не знае, трафопоста не беше толкова близко! Или пък...? Момичето имаше точно един кратък миг, в който да хвърли поглед нагоре, преди чантата ѝ – с многобройното си съдържание – да се изсипе на улицата. Е, оказа се че трафопоста беше по-чаровен и значително по-жив. Ако още не бе станало ясно, непохватността на Алиса я принуди да се блъска в напълно непознати.
Момичето промърмори някакво извинение и се смъкна на земята, за да набута нещата си обратно, където им беше мястото. Задачата никак не се оказа лесна, след като ловкостта ѝ се беше изпарила също толкова бързо, колкото задоволството и гнева. Лицето на Съли придоби доматена червенина, породена от нелепостта на ситуацията. Подвикванията на шофьорите също не помагаха особено и момичето окончателно закипя.
- Ако кажеш и думичка повече, ще ти отрежа езика! – провикна се в отговор синеочката на мъжа най-близко до нея, който от своя страна показа любимото ѝ съчетание от пръсти, със силно изразен среден. Момичето само се изплези в отговор и се поизправи на крака.
- Извинявам се още веднъж. – промърмори Алис и понечи да подмине непознатия.
avatar
Alyssa

Вид: : Бозайник, европеидна раса.. друго?
Име: : Алиса Съливан
Възраст: : 17
Дарба: : ain't got no.
Семейство: : Lives with her ol' man... above a bar.
Брой мнения : 23
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 7:08 pm

Да върви без цел се оказа трудно нещо.Макар на пръв поглед да изглеждаше като просто уравнение с едно неизвестно, под чиято дефиниция попадаше въпросната неизвестна дестинация, бе изключително трудно да крачи напред, търсейки нещо, чиято дескрипция тънеше в облак непрогледен прах.Всъщност, като се замислеше, той имаше определена задача.Трябваше да намери хотел или нещо друго, разполагащо с легло и кабелна.Да, кабелна.Защото за огромното количество време, което бе прекарал като обикновен човек, бе открил забранените удоволствия като вечерното шоу на Бил Козби и Отчаяни съпруги.Господи, колко депресирана можеше да бъде Сюзън понякога.Истеричните нотки в гласа и караха Сет да се смее гласно, а вече трети ден се хващаше да мисли за ягодовия пай на Бри Вандекампф.
Крачките му ставаха все по-забързани, а пейзажът остваше все така...неонов.Разнообразни реклами, харчещи безпощадни количества ток светеха като че милиони електрически круши се бяха събрали на протест.Гигантски стереотип на Елвис Пресли се извисяваше върху равния покрив на нещо, което с много зор можеше да мине за гараж.Въпросната постройка притежаваше плашещо розови стени, а голямата табела "Марлена Уелсън-гадателка и детегледачка в свободното си време" караше Сет да се запита дали пък по някаква случайност не сънува.Чувството се подсили, когато само няколко крачки по-надолу попадна на боядисан в светло синьо фолксваген хипи ван, пред който бе просната голяма картонена табела "Супермаркет, прясна сьомга тридесет цента килограма".Сет се опули невярващо, сякаш току-що голям еднорог на име Звездичка му бе казал, че желираният свят се нужда е от помощ.
Бе абсолютно сигурен, че ще чуе пискливите звуци на алармата си.Че ще се събуди и ще въздъхне облекчено, съзнавайки, че е прекалил с епизодите на Отчаяни съпруги...Ала точно тогава усети как нещо се блъска в него.
Бе готов да се изправи срещу понито Звездичка.Бе готов да види дори Сюзън от Уистерия лейн.Ала вместо това осъзна, че се е блъснал челно в тъмнокосо и слабо момиче.Тъмнокосо и слабо момиче, чиято чанта бе решила да изплюе съдържанието си.
Съществуваха моменти, в които съзнанието на Сет задремваше без да предупреди.Точно както в момента.Дали защото главата му бе претоварена от цялата тази неонова щуротия сапътстваща Лас Вегас, или поради други необясними причини, нашият герой съвсем бе забравил на коя планета се намира.
- Извинявам се още веднъж.-погледът му бе забит в земята, фокусирайки се върху връзка сребристи ключове
Пръстите му се сключиха около студена сплав, а тялото му се извъртя в посока на момичето.Настигна я без проблем, а крачките му се изравнииха с нейните.
-Интересно ми е как ще се прибереш без това-ключовете издрънчаха весело щом китката на русия извърши няклоко хаотични движения.
avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Alyssa on Вто Фев 28, 2012 7:14 pm

Искам вкъщи”, хленчеше едно гласче в главата на Алиса, когато тя тръгна надолу по улицата. Е, вкъщи беше на големичко разстояние, така че и хотелът щеше да свърши работа, евентуално. Стига да имаше легло и покрив над главата си, момичето беше щастливо. Относително. Щеше да излъже, ако каже, че храната и парите остават на заден план, но сега не беше момента да задълбаваме излишно.
Към вече изброените отрицателни качества прибавете и разсеяност, защото Алис изключи възможността да се огледа по-внимателно и тръгна смело и смахнато напред. После взе гениалното решение, че да продължи издирването в чантата си беше равносилно на Мисията невъзможна и сметна, че може да е закътала ключовете си някъде другаде. Следващата жертва на инспектор Съливан бяха всички джобове по дрехите ѝ. Търсенето не продължи дълго, след като главните заподозрени се ограничаваха до тези по дънките и едно мъничко джобче на ризата, която носеше. След щателно пребъркване – на което би завидяло всяко опитно ченге – на всички възможни скривалища, момичето въздъхна и загледа двайсетачката, която бе единствената ѝ улика. Усмивката разцъфна по лицето на Ал при мисълта, че може да си позволи някои малки удоволствия като цигари, например.
И ако усмивката на момичето бе породена от известна доза щастие, то внезапното ѝ желание да се хвърли на врата на непознатия, в който се беше блъснала преди момент, вероятно се приписваше на факта, че той държеше ключът към спасението ѝ. Буквално.
- Майчице, благодаря ти! – едва ли не извика Али и посегна към връзката, на която необезпокоявано си висяха всичките ѝ ключове. В следващия миг ключодържателят се извиси нейде към небесата и до ушите на момичето отново достигна дрънченето на удрящи се ключове. Наглостта на непознатия беше поразителна и без съмнение си просеше ритник в пищяла или най-обикновен юмрук по муцуната. Очевидно русолявият тип беше решил да се възползва от своите десетина сантиметъра предимство, за да си играе с нервите на Алиса. Тя обаче бе далеч от мисълта да подскача наоколо като послушен домашен любимец, в отчаян опит да се добере до желаната цел – било то ключове, както в случая, или обикновено потупване по главата за добре свършената работа. Затова момичето избра да гледа с тъпо изражение ала невъзможно уравнение от час по математика, пък току-виж ѝ излязъл късмета и получи желания резултат.
- Сега какво, искаш да ми бъдеш бодигард ли? – попита язвително Съливан, като постави ръцете на хълбоците си. При други обстоятелства, момичето автоматично щеше да мине на меню „флирт”, но сега нито се намираше в бар, където се бори за всеки долар, носещ прозвището „бакшиш”, нито имаше търпението да оглежда мъжа пред нея. Впечатление ѝ направиха единствено русата коса и искрящо синия дяволит поглед, по-присъщ за някое пакостливо дете. Всичко останало се свеждаше до искреното желание на момичето да се добере час по-скоро до хотела и по-конкретно – горещия душ, който я чакаше там.
avatar
Alyssa

Вид: : Бозайник, европеидна раса.. друго?
Име: : Алиса Съливан
Възраст: : 17
Дарба: : ain't got no.
Семейство: : Lives with her ol' man... above a bar.
Брой мнения : 23
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 7:16 pm

Да разгадаеш човешките същества бе равностойно на това да си играеш с пластилин.Бе просто, не изискваше особено голям умствен капацитет, да не говорим, че няколкото хилядолетия, които Сет бе прекарал, преструвайки се на обикновен данакоплатец, бяха дали своето отражение и за русокосия бе изключително елементарна задача да различи различните типове емоции.Ръце върху хълбоците, хаплива интонация..Елементарно като рецепта за пържени яйца.
Явно че тъмнокоската като по-голямата част от населението в този паметен двадесет и първи век бе ядосана.И защо ли?Ето това както и въпросът, дали Марлена Уелсън, гадателката и детегледачка в свободното си време, приемаше заплащане с кредитна карта или се осланяше само на чекове и пари в брой, си оставаше пълна загадка.
-Бодигард?Съвсем не, мисля, че съм предопределен да върша нещо къде къде по-значимо в този живот.Не ме разбирай погрешно, да бъда твой охранител би било ..хъм, интересно преживяване.Но уви, тъмнокоске, ще те разочаровам.
Момичето продължаваше да го гледа, а той се почувства като че бе синият кичур в прическата на нейно кралско височество кралица Елизабет. Отклони поглед за момент от лицето и и отново попадна на онзи паметен хипарски ван, чиято карусерия бе щедро изрисувана с абстрактни щампи.Вратата на въпросното возило бе широко отворена, предоставяйки на Сет следната картина:Мъж с азиатски произход почистваше парче сьомга голямо колкото охранено прасе.
Сет потръпна едва доловимо при тази гледка, съвсем забравил, че се намира пред момичето.
-Оу.Знаеш ли, мисля че ще е най-добре да обсъдим тази работа- дали съм ти бодигард или не имам предвид, някъде другаде..
"Далеч от този съмнителен ван"-довърши мислено Сет и завъртя очи, търсейки място отговарящо на критериите му за нормално.
Кремава табела с ярък надпис привлече вниманието му.Пицария.Единствената сграда наоколо, която му се стори нормална.Е, ако пицата с аспержи можеше да мине за нещо нормално.
-Хайде тъмнокоске, идваш с мен..Или ще ти се наложи да спиш на открито-връзката с ключове отново издрънча весело в унисон с усмивката на Сет.

avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Alyssa on Вто Фев 28, 2012 7:38 pm

Ако погледът можеше да убива... То русият индивид пред Алиса определено щеше да се гърчи в агония. Буреносните облаци, които представляваха погледа ѝ, хвърляха мълнии наляво и надясно, но най-фаталните биваха насочени основно към непознатия пред нея. Какво я беше грижа за битието му? Нещо по-значимо... дрън-дрън. Да ги пробутва тези на някой друг, който щеше се върже на глупостите му и дори щеше си направи труда да ги изслуша. Момичето си искаше горещия душ. И го искаше сега! Дори щеше да тропне с крак като поредното недоволно хлапе, ако това нямаше да ѝ докара нечий налудничав поглед и поредната причина в подкрепа на това да навлече усмирителна риза.
- Хей, Франк Фармър! Върни ми ключовете! – запротестира Алис и посегна към връзката, която обаче автоматично се стрелна нагоре. Ако се намираха в някое анимационно филмче, най-вероятно от ноздрите и ушите на момичето щеше да се вдига пара, а тя самата да тъпче с крак на едно място като подивял бик, видял червената мишена. Ефекта „лапнах люта чушка”, с други думи. Но този спектакъл познат под името „Такъв бой ще ти хвърля, че и майка ти няма да те познае” (съкратено, „Бягай, докато още можеш”) – и които специално вървеше в момента само пред частна публика – остана невидим за основния си и най-важен наблюдател, поради простата причина, че той се беше заблеял в... хм, пикап с хипи окраска, прекрасно.
И я виж ти, Казанова дори искаше да сменят местоположението си. Някъде другаде? Добре, хотелът беше идеален, стига русокоското да предостави ключовете на Съливан. Никой нямаше да пострада, освен лицето на непознатия, което щеше да бъде залято с вряла вода. Съвсем случайно, разбира се.
Но ето, че наглият тип имаше други планове и задърпа момичето към близка пицария. Едно паникьосано гласче се обади в съзнанието на Ал, когато си помисли, че ще ѝ се наложи да се раздели с наскоро откритата двайсетачка, при това с голяма неохота. Ами цигарите ѝ? Когато подушеше храната, гладът на момичето автоматично щеше да се пробуди, но тя държеше на цигарите си също толкова упорито, колкото и на онзи мечтан душ. Също така държеше и на ключовете си, макар вече да ѝ се бе случвало да спи на открито.
Когато непознатият задържа врата отворена и побутна Али напред, тя изпусна въздуха, който дори не беше осъзнала, че сдържа и хвърли кос поглед към основния си дразнител.
- Да знаеш, че във филма Фармър се хвърля пред куршум за момичето. – оповести тя и се вмъкна в запустялото, пълно с най-различни миризми помещение. Алиса положи всички усилия да подтисне глада си – и гаденето, най-вече – и се насочи към първата празна маса, която попадна пред погледа ѝ. Не обърна внимание на русокоското, докато не хвърли чантата си на широкия, доматеночервен диван, а сетне скръсти ръце пред гърдите си.
- Е, какво искаш в замяна на ключовете? – попита момичето с привидно безразличие, докато гледаше ключодържателя си заклещен между лапите на непознатия.
avatar
Alyssa

Вид: : Бозайник, европеидна раса.. друго?
Име: : Алиса Съливан
Възраст: : 17
Дарба: : ain't got no.
Семейство: : Lives with her ol' man... above a bar.
Брой мнения : 23
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 7:42 pm

Сет задържа вратата отворена, а погледът му се плъзна разсеяно по свличащите се на места тапети.Лющещата се боя от прозорците падаше на големи парчета върху масите, които с много въображение можеше и да минат за нещо нормално.Така де, едва ли парче оранжева пластмаса, закрепено за три сравнително криви крака, можеше да представлява място удобно за хранене.Аромата на печени домати обаче успяваше поне за момент да оклони вниманието на нашия герой от цялата редица неприятни детайли, завършващи цябостния образ, на дупката, наречена пицария.Изобщо, ако някой костюмар със занимания, касаещи здравния контрол и обособените за безопасен труд места, прекрачеше прага, най-вероятно щеше да извади телефона си и след неособено дълъг разговор, включващ думи като "запор", "мишки" и "развинтена клапа на три газови бутилки" да издейства затварянето на въпросната пицария.
В крайна сметка, Сет бе толкова гладен, че преглътна всичко, което го заобикаляше.Последва момичето и се настани срещу нея, все още държейки малката връзка сребристи ключове.
- Е, какво искаш в замяна на ключовете? – усмивката се плъзна по лицето му, разтегли чертите му и накара очите му да светнат едва доловимо.Ролята на дразнещия тип похитител на ключове му допадаше по необясними причини.
-Какво ще желаете?-Сет завъртя глава само за да се сблъска с висока сервитьорка с провинциален вид, чиято изрусена коса се спускаше чак до раменете, крещейки "ако намерите дълъг косъм в пицата си, да знаете, че е от мен".Сякаш по магически начин целия онзи зверски глад, присъщ повече на кръстоска между Годзила и акулата от Челюсти, който замайваше главата на русия, се изпари.
Ала Сет бе добър в хазарта.Това изказване вървеше ръка за ръка с онази негова вродена дарба да лъже без да му мигне окото.Можеше да убеди напълно зрящ човек в това, че небето е зелено, в това, че английската кралица е представителка на африканска раса, в това, че Обама посещава часове по еврейски ритуални танци в мазето, в което Ейбрахам Линкълн е затварял домашноприготвени кисели краставички по стара шотландска рецепта.Това бе причината да продължи да се усмихва все така самоуверено.Това бе причината и за спокойния му тон.
-Една бира.За сега...Сигурен съм, че по-късно ще опитам и от пицата.-завъртя глава в посока на придружителката си, търпеливо чакайки нейната поръчка.


avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Alyssa on Вто Фев 28, 2012 7:49 pm

Червенокосото момиче беше на предела на търпението си. Ако я познаваше добре, човек щеше ясно да види знаците. Първо, хапеше усилено устните си до момент, в който почти можеше да усети натрапчивият вкус на кръв в устата си. Второ, ръцете и краката ѝ бяха скръстени демонстративно. А всеки уважаващ себе си човек, който умее да разчита езика на тялото, щеше да долови очевадното послание на враждебност със същата прецизност, с която щеше да види и летящия към него трамвай. Трето и не чак толкова видимо на пръв поглед – Алиса нервно клатеше крак, описвайки неясни форми във въздуха. Ако имаше малко късмет и точността бе на нейна страна, щеше да срита непознатия под масата. Отново съвсем случайно, макар и с всичка сила.
Момичето все още не си даваше сметка защо толкова протакват нещата. Да, тя беше запозната, че има особи, които живеят, за да досаждат и това им доставя някакво извратено удоволствие. Несъмнено индивидът пред нея беше от тази разновидност, но... Наистина, какво толкова? В най-благоприятния възможен сценарии, той просто ѝ връщаше ключовете, тя си тръгваше и толкоз – всички заживели щастливо, през девет планини в Лас Вегас.
От устните на Съливан се откъсна изтерзана въздишка, последвана от подбелване на очи и нервно размърдване на врата. За какво ви говорих преди малко? Протакване. Ето го в пълната си прелест, под формата на нелепи и напълно излишни поръчки.
- Шегуваш ли се? – възкликна невярващо Алис, когато осъзна, че тишината се бе проточила по-дълго от очакваното и всъщност русокоското, наред с Рапунцел Сервитьоркова, бяха вперили поглед в нея с очакване. - Не бих хапнала нищо направено в онази дяволска кухня, дори да ми даваш пари. – сопнато довърши момичето и обърна гръб, досущ като нацупено, недоволно хлапе, но не преди да забележи киселата физиономия на златокоска, която сякаш беше изяла цял лимон с кората на един дъх.
Ал хвърли скришом поглед зад гъстите кичури коса, колкото да види дали киселата версия на Рапунцел се е разкарала от хоризонта, след което се приведе над масата, поставяйки лакти върху ѝ.
- Слушай какво, Фармър, – поде тя, с тон наподобяващ Мартин Скорсезе от някой филм за гагстери, в комплект с упорит поглед. Липсваше само една пура и картината щеше да е пълна. – искам си ключовете. И ще ги получа, със или без твое съдействие. – Мдаа... Всичко изглеждаше съвършено ясно и по-просто от японския флаг.
avatar
Alyssa

Вид: : Бозайник, европеидна раса.. друго?
Име: : Алиса Съливан
Възраст: : 17
Дарба: : ain't got no.
Семейство: : Lives with her ol' man... above a bar.
Брой мнения : 23
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 7:51 pm

-Не бих хапнала нищо направено в онази дяволска кухня, дори да ми даваш пари.
Невероятно колко тънка бе границата между фантазия и действителност и колко лесно бе човек да се загуби в лутане между двата свята.Думите и го накараха да се запита дали не е време да се отбие в най-близката болница за един щателен преглед на слуховите канали или по-вероятно, за да се сдобие със свидетелство за психични отклонения.Такова определено му трябваше.Господи, дали не сънуваше...Да, това трябваше да е причината за нелепата ситуация, в която сам се бе натикал.Седеше срещу момиче, от онзи рядък тип, който не обичаше да си играят с него.Подрънкваше с ключове и се подхилкваше, а тя оставаше все така гневна.Но фантазия или не, Сет нямаше намерение да се предава лесно.
-Благодаря, ако има нещо, ще ви извикаме отново-подвикна Сет след отдалечаващата се фигура на сервитьорката с провинциален вид.Горкото същество, с какво ли бе заслужило толкова кофти лотария от съдбата.Така де, кофти лотария си беше да раздигаш маси и да обслужваш вкиснати хора.
-Ще ти дам шанс да си спечелиш ключовете-русокосият се облегна назад и позволи на ленивата усмивка да разтегли чертите на лицето му.-Какво ще кажеш, честен дуел.Ако загубиш..ще трябва да прекараш денят с мен в опит да ме омилостивиш..
О, да тази алтернатива го блазнеше.Вегас си бе място за забавления и не само Елвис бе стигнал до това заключение.Талпи от туристи, неонови надписи, шумотевица от онзи най-рядък тип, който караше хорските глави да се въртят отново и отново, подвластни на главоболието.А Сет нямаше ни най-малкото желание да прекарва кратката си ваканция в компанията на халюцинации и изкривени образи на реалността, деца на болния му до крайност мозък.И изглежда бе намерил ключа към спасението, не само образно казано.
-Истината или се осмеляваш-приведе се напред и се опита да придаде загадачност на гласа си.-Стандартната процедура, но без ограничения.Който се откаже-губи.
Прекрасно бе, че нашият герой нямаше абсолютно никакви задръжки.Това си бе безспорно печаливша стратегия ..нищо,че на пръв поглед приличаше на отстъствие на къквто и да било вид на стратегия.
-Хайде, малката,нищо не гу..-думите му бяха прекъснати от бързата доставка на бирата.Самата течност приличаше на много кашкав сок от ябълки, а пяната бе повече от четири пръста, което си бе жива подигравка и асоциацията на видните бирохолици щеше да потвърди това твърдение.Сет преглътна мълчаливо и измърмори нещо, което много наподобяваше „благодаря”
avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Alyssa on Вто Фев 28, 2012 7:53 pm

„Само не се обнадеждавай!”, едва не извика Алис след сервитьорката с подвита опашка, но само един леден поглед, който целеше да забива въображаеми ками в гърба ѝ, вършеше работа и действаше някак успокоително на момичето. Така де, тя сама се е нагърбила с тази съдба, сега ще си носи последствията, в частност липса на клиентела. Какво толкова?
Съливан беше така вглъбена в това мислено да плюе Рапунцел, че в първия момент не обърна внимание на думите на събеседника си. Малко по-късно, когато информацията достигна до мозъка ѝ, тя се облещи невярващо и съвсем буквално не можеше да повярва на ушите си. И колко нагъл може да бъде някой. Та ключовете си бяха нейни! Нямаше ли някакъв закон за авторско право или нещо такова? Добре де, това звучеше нелепо още преди да си го помисли, но схващате смисъла. Да оставим настрани факта, че трябваше да спечели своя собственост – ако загубеше, се виждаше принудена да угажда на капризите на Негово Величество. Как ли пък не! На езика ѝ бяха едни особено красиви епитети и прилагателни, в компания с анатомично уточнение къде точно може да си завре предложението, но преди Алиса дори да е успяла да отвори уста, думите на русокоско я прекъснаха по средата на намерението ѝ да го засрами публично. Какво каза преди за наглостта? Задраскайте го – очевидно това не била границата на тази подсмихваща се напаст, която току-що беляза още една точка в своя полза, защото сега момичето вреше и кипеше от сдържана ярост, която само чакаше своя отдушник. И го виждаше в лицето на онази идиотска усмивка, която я подканваше да се съгласи.
Но това е повече нелепо!”, мислеше си възмутено синеочката, докато седеше мълчаливо с все така скръстени ръце. Но при втори прочит на споразумението, тя срещна думите „без ограничения” – които я обнадеждаваха и изкушаваха до известна степен – и „който се откаже - губи”, което пък честно казано скапваше настроението ѝ. Което и без това не беше в най-очарователната си форма, но да не задълбаваме излишно. А и имаше шанс за промяна... Не, няма да задълбаваме.
Какво губиш, какво губиш?”, въпросът отекваше в съзнанието на Али с досадна честота на пулсираща вена върху нечие чело и накрая тя сметна, че отговора е повече от ясен – нищо. Все пак, трябваше да го погледне и от другата страна – ако по някаква жестока шега на съдбата, кармата или там, каквото беше, тя изгубеше ключовете си... Е, можеше просто да пусне по-чаровната си и настроена за флирт страна, така че нещата да приключат в нейната хотелска стая. С нейните ключове в ключалката. Джакпот! И то какъв – висок, добре сложен, рус и със сини очи...
Стига!”, спря се Ал преди въображението ѝ също да се обади, предоставяйки примамливи картини, и се облегна отново на масата с решимост в погледа.
- Така да бъде. Избирай – истина или предизвикателство? – момичето отправи първа въпроса, без да чака друга покана, а дяволитата усмивка затанцува по устните ѝ сякаш от само себе си. Ролята на водещ ѝ допадаше значително повече. Неприлично повече, дори, но и тук е излишно да задълбаваме.
avatar
Alyssa

Вид: : Бозайник, европеидна раса.. друго?
Име: : Алиса Съливан
Възраст: : 17
Дарба: : ain't got no.
Семейство: : Lives with her ol' man... above a bar.
Брой мнения : 23
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Seth. on Вто Фев 28, 2012 7:56 pm

Докато момичето размишляваше, Сет продължи да изучава лицето и.Беше му вроден дефект или просто черта, присъща на всеки нормален човек.Обичаше да „разглежда” хората.Събираше детайлите от образите пред себе си и започваше да чертае мислено дълги теоритични вериги свързани с попитата информация.Ала нещо в главата му бе дало на късо, бе прищракало..както искате го наречете.В резултат той не виждаше нищо различно от големи сини очи, които излъчваха..
Стоп.Нека върнем лентата назад и се опитаме дружно да открим момента, в който бе разбрал, че нещо в нея го привлича както гравитацията бе привлякла оная ябълка, фраснала Нютон и станала причина за откритието, тормозещо поколения наред, наречено още гравитация.Дали не беше момента, в който бе открил колко забавна е ядосаната и физиономия..или малко по-рано, когато..пфт.Та той я познаваше от по-малко от час, а вече се прехласваше.Не беше типично.Макар да бе минало изключително много време, и под дефиницията на „изключително много” реално попадаха повече от петдесет века в груби цифри, все още усещаше нещо болезнено в гърдите си.или всичко бе чисто и просто съвестта, ръфаща крачола му?Така де..ако не беше той, тя щеше да е жива и..Още един стоп.Не трябваше да мисли за това, по дяволите, не трябваше да мисли за нищо.Освен за това, което му предстоеше.Което не бе кой знае какво.Просто щеше да играе до край, да се раздаде на макс, дори това да означаваше някои много неуместни неща.Внезапно в главата му се разфихриха куп фантазии.Тя разкопчаваща бавно дънките му, точно тук върху масата, докато Рапунцел застема всичко за Ютуб, където по-късно въпросното видео получава червена точка и забрана за..
- Така да бъде. Избирай – истина или предизвикателство?-защо всичко трябваше да бъде сринато точно в най-пикантно прекрасния момент?А да.Защото беше фантазия..А реалността трябваше да връхлети с пълна сила, както винаги.
И да.Беше ужасно да не си наясно със себе си.Ако избереше истината, рискуваше да бъде залят от вълна въпроси.Най-неприятния от които „Защо не ми върнеш ключовете” в най-лошия вариянт завършващ с „копеле такова”.Или „Имаш ли годеница”.Блях.
И предизвикателството си оставаше по-добрата опция.Така все още съществуваше, макар и само в периферията или по-скоро в главата на Сет, опцията за панталоните и видеото в Ютуб.Господи, защо му се искаше синеочката да го накара да направи нещо подобно..Самата фраза „Последвай ме до бара и ме остави да сваля панталоните ти” си звучеше адски възбуждащо.
-Кхъм-прочисти гърло накрая-Предизвикателство-
Изрече думата бавно и се опита да вложи целия драматизъм, на който беше способен.Е, не достигна желания ефект, но како значение имаше?
Сега му оставаше само да се надява.И да намери съдия.
-Само секунда.-вдигна пръст и повика сервитьорката, която изглеждаше по-отегчена и от тинейджър в час по физика-бихте ли взели тези ключове?Гарантирам, ще си ги взема пак..след малко.Просто ми трябва отговорен индивид като вас, който да се погрижи за сигурността им.
По лицето му се плъзна флиртаджийска усмивка, а сервитьорката подаде ръка като хипнотизирана.
-Чудесно, много съм ви благодарен.-промърмори отново, а русокосата се отдалечи.
-Та, слушам те внимателно..
avatar
Seth.

Вид: : Исторически и хронологически зарит под пясъците на времето.
Име: : Сет
Дарба: : непобедим на "истината или се осмеляваш"
Семейство: : Не и такова, с което да поддържа контакт.
Брой мнения : 36
Join date : 27.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Alyssa on Вто Фев 28, 2012 8:52 pm

Беше си цяло чудо как Алиса все пак успя да запази самообладанието си, когато ключовете ѝ внезапно смениха притежателя си. Или… нападателя си, вече губеше нишката. В крайна сметка от едни ръце, се озоваха в други, напълно чужди и… лишени от хигиена, вероятно. Не че и предишните лапи бяха особено познати, но не беше от значение. Ала честно казано момичето вече бе приключило със заядливите коментари по адрес на киселата сервитьорка, пък и успокоение ѝ донасяше мисълта, че скоро прословутата връзка с ключове ще се върне при законния си собственик. Ето, вече нямаше нужда от никакви евентуални курсове за овладяване на гнева – справяше се отлично и сама. Просто трябваше да се концентрираш в положителното и всичко щеше да се нареди от само себе си. Или не съвсем, защото вниманието на червенокоската в момента бе приковано в непознатия срещу нея. Опитваше се да го изучава с поглед, да прочете по лицето му нещо, което да издава вътрешните му намерения, но нищо не се получаваше. Може би просто не я биваше в тези работи, а може би просто компанията ѝ беше усъвършенствала блестящо своя поукър фейс и бе почти невъзможно да пробиеш защитата. Почти. Защото нещо в кратката пауза, която блондинът си взе преди да отвърне на въпроса ѝ, беше достатъчна да надникне зад тежките завеси на маскарада. Както и по-късно, когато я подтикна да отправи своето предизвикателство. Беше като онзи момент, когато хвърляш монета, за да решиш някоя епична дилема. Защото всички твърдят, че в онзи момент, когато вече си хвърлил монетата, но преди тя да завърши своя полет нейде на дланта ти – ти си даваш сметка кое желаеш по-силно и кое тайно се надяваш да се падне. Беше толкова просто. А дали беше вярно? Да чете нечие изражение не бе лека задача за Али, дори почти невъзможна, смееше да твърди. Но не пречеше да опита, защото имаше нещо в погледа на непознатия дразнител, което я привличаше. И не, не беше във физическия и чисто плътски смисъл на думата – макар и той да присъстваше някъде в уравнението – а нещо по-мистериозно, която я изкушаваше да разкрие нечия тайна. Дори за миг момичето съжали, че русокоското бе избрал предизвикателство, вместо истина, защото тя определено искаше да разкрие неговата тайна. Сякаш очите му разказваха своя история за това, което са видели през годините. А това подмамваше любопитството ѝ по един интересен и същевременно натрапчив начин.
Ал тръсна глава, за да разсее мислите си и да се върне в настоящето, където бе крайно време да отправи своето предизвикателство. А сякаш в природата на всяка представителка на нежния пол бе да предизвика мъжете, нещо като вроден инстинкт. Ето защо за Съливан беше фасулска работа да избута встрани излишните неща от пътя си – включващи чанти и съмнителни напитки – за да може да се облегне на нестабилната маса и…всъщност почти да се излегне на нея. Вперила леко премрежен, но въпреки това изпитателен поглед в блондина, момичето бавно подбираше следващите си думи.
- Искам… - започна тя, оставяйки гласът си да падне една-две октави, добивайки онзи съблазнителен, дрезгав тембър, който пасваше идеално към завършека на искането ѝ. – да си свалиш дрехите. – и ето на, устните ѝ мигновено се извиха в триумфална усмивка, щом видя реакцията на събеседника си. Ала това не бе финалът.
Предизвикателството ми е да изтанцуваш патешкия танц, единствено по боксерки.
О, да. Можеше да избере всичко. От модно дефиле с женски пеньоар, до състезание по надяждане с мексиканска храна. Все пак, той сам си вкара автогол като не постави никакви ограничения в условията. А този начин някак си ѝ се струваше като крачка към идеалното отмъщение, задето бе похитил ключовете ѝ така безцеремонно. И това беше само началото.
avatar
Alyssa

Вид: : Бозайник, европеидна раса.. друго?
Име: : Алиса Съливан
Възраст: : 17
Дарба: : ain't got no.
Семейство: : Lives with her ol' man... above a bar.
Брой мнения : 23
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Лас Вегас, близкото минало

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите