Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Лондон, три дни по-рано;;

Предишната тема Следващата тема Go down

Лондон, три дни по-рано;;

Писане by bono montem on Сря Фев 29, 2012 12:21 pm

Боно Монтем изпуфтя презрително щом порцелновата чиния в ръката и се изпълзна и се строши на пода.Координацията и не бе особено добра, а кото добавим и факта, че я преследваше призрак, някак си смяташе, че не е нужно да се доказва със сръчност точно сега.Бледите и пръсти събраха купчината съсипан материал, ала преди да го натика стратегически в кофата, погледът и бе привлечен от нечия тъмна коса.Първоначално реши, че онази психо откачалка, надигнала се от гроба, се е завърнала.Дори вече обмисляше евентуалните възможностти за бягство, които предоставяше почти празния хол на апартамента.Ала миг по-късно усети как някаква тежест пада от сърцето и..или поне само метафорично.Ухилената физиономия на Хароу и действаше като някакъв странен индиански балсам, на основата на червен дъб и мащерка, заместител на валериана, но без нито един страничен ефект.Момичето въздъхна съвсем тихо и се опита да си придаде безгрижен вид, щом годеникът и пристъпи в стаята-Предвид обстоятелствата и предвид че я баха изритали от театралния кръжок още в яслата, защото бе меко казано ужасна репичка, успя да докара някаква разновидност на спокойствието поне външно. Ала жестовете и все още издаваха наличието на някаква доза напрежение.Отметна косата си назад, после стрелна Хийт с въпросителен поглед.Беше време, знаеше го, дори той да не го бе изрекал на глас.Имаше някаква странна способност да предусеща задаващата се буря, а нещо и подсказваше, че този път нещата бяха пъти по-сериозни.Ако това изобщо можеше да бъде възможно.Все пак, замислете се само за минута.Тя едва бе навършила двадесет и три, а вече изготвяше списъци с гости за собствената си свабта.И най-големият и проблем не бе, че щеше да надяне халката толкова скоро, нито дори че чичо Ърл бе толкова широк, че трябваше да му подсигурят два стола в църквата и черпак вместо лъжица.Съвсем не.Най-големият и проблем бе свързан с отвъдното, страння аромат на застояло и треперещите кокалести пръсти на Хенри Оксуърд, същият онзи Хенри, чийто гроб бе съсипала, защото бе твърде инатлива да се примири с хората и нелепите им подмятания.
Няколко часа по-късно целият и свят бе натикан в кафеникави кашони и грижливо подреден в багажника на камион със съмнителен произход.Шофьорът бе някакво карикатурно чучало с плешиво теме и акцент, който създаваше впечатление, че корените на родословието му се разпростират чак до сърцето на Индия.Парите, които искаше в замяна на хамалските услуги , бяха повече от мизерни, но това можеше само да я радва.Докато седяха в таксито не говореха много.Не защото нямаха какво да си кажат, просто защото тя бе заета да се сбогува с живота, от който заемаше незначителна част вече по-малко от седмица.Не и беше предоставена възможността да се запознае с хората, нито пък да разгледа улицата.Не знаеше дори как изглежа пощальона.Ала не скърбеше особено.Просто защото не навиждаше прашната сивота на Лондон.Мразеше когато мъглата я обвиваше дори в съня и.Чувстваше се незащитена, заобрадена, дори чакаше някоя качулата фигура да изскочи от някъде и да размаха окървавен сърп насреща и.Отново потръпна.Дребната и фигура изглеждаше дори още по-миниатюрна, когато сложи глава върху гърдите на Хийт.Отново не си казаха нищо.Просто стояха така и двамата забили поглед в редуващите се ниски и високи сгради докато плавно движещото се такси препускаше из улиците.Сякаш решили да се сбогуват, няколко дъждовни капки се строполиха върху капака на колата.Боно се усмихна едва доловимо.Бледа, носталгична усмивка.
-Хайде, Боно.-времето бе отлетяло.Ниските сгради се бяха превърнали в равна площ, покрита от зеленина и дървета.Единствената постройка се явяваше близката гара.Щом Монтем излезе от колата се сблъска с аромата на ръждиво.Старите железници не и вдъхваха особено доверие, но пък притежаваха някакъв необясним чар.Хийт остави няколко банкноти на шофьора, а тя запристъпва напред.Тогава усети топлата му ръка.Обгърна нейната, а тя знаеше, че каквото и да предстоеше, то нямаше да го преживее в компанията на самотата.
А това което предстоеше..
-Господи, нямам документи.-изпуфтя тя петнадесет минути преди влакът им да потегли.В ръката си държеше кафе, което по-рано димеше.
-Ще измисля нещо, не се тревожи.-Хийт спокоен както винаги, се отдалечи от погледа и и се сля с масата хора.Внезапно и хрумна някаква потресаващо нелогична идея.Щяха да се метнат на влака докато никой не гледа..и..да, планът и не струваше.
-Е?-попита тая щом приятелят и се завърна.По изражението му съдеше, че нещата не са никак добре.
-Ще трябва да измислим нещо..незаконно.
-Дегизировка?-вметна тя подигравателно, ала очите му бяха засвяткали като мокър контакт.-Нали не мислиш, че няколко листа на главата и ще минем за фикуси?Господи, точно това си мислиш нали?По дяволите..като ще се маскираме, дай поне да е нещо, което биха пуснали във влака..арабски шейхове..Да!
Изражението му вече не бе така обнадеждено.Ама какволи можеше да каже той.Щом Боно Монтем си наумеше нещо, рядко търпеше чуждо мнение.


ПП:Забавих се, айн ноу ;д И стана ужасно..xD

avatar
bono montem

Вид: : Преследвана от психопат..мъртвец.
Име: : Боно и няма нищо общо с вокала на U2
Възраст: : 23..
Брой мнения : 23
Join date : 20.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите