Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Lora Romanoff

Предишната тема Следващата тема Go down

Lora Romanoff

Писане by .romanoff on Съб Мар 16, 2013 9:44 am


Lora S. Romanoff
antichrist | new dynasty | FC: emilie de ravin

full name: Лора Сергеевич Романов


nicknames: Лора; Романов


play by: emilie de ravin


age: 27; много повече


birthday: 08 June


birthplace: unknown


member group:antichrist


sexuality: unknown


В яхнията има всичко.
Искам книгата да мирише на кафе, да има вкус на кафе и да завладява като такова. Да е гореща като цигара. Да не тлее, да остава само пепел след нея. Да има театър! Стихотворения. Да има любов. Да е неразбираема, сложна и в същото време толкова проста, че да е болезнена за разбиране. Много смешна и безкрайно тъжна. Нека има улични артисти, музиканти. Руснаци. Нека има много Русия. „Искам да е старо”, да има възрастни хора. Също така да е опасно.
„Интригите са нещо много просто”; „Не искам да има интриги”. Гадни обувки, не можем да минем без тях. Много екстази и опияти.
„Моите наркотици са кафето и цигарите.”
МЪЖЕ! „Вече няма Казанова, няма Дон Жуан”.
Искам град. Никакви гори и планини. Без природа. Само автентични стари сгради, панорамни градски пейзажи.
СЕКС! Нека е пълна с еротично бельо, порно и много сексуална фотография. Искам да вони на хормони и секса да е мръсен. Да е чувствам. Всъщност- всякакъв. Различен!
Искам да гледам през светли очи.
Не забравяй театралните костюми. И сладко от смокини, шоколадово суфле. За десерт нека пристъстват убийства. Да има гробища и много цветя. Безброй нарциси и червени рози. Каквито решиш цвята! Всяко от тях притежава различен смисъл.
„Be in love forever”. Обичам да живея в любовта. Да потъвам в нея, дори да няма кого да обичам.
Да има парфюми. Много и различни аромати. Всеки означава нещо различно, нали така? Агресия. Псувни. Не омраза. Реквием. Много салати. Барове. Всичко да е в бароков стил. Завивки, бели, намачкани завивки, пропити със страст. Нека има и готварски рецепти. Обичам рецепти.
„Силна безумна страст под звуците на пияно” (из „Разкази под екстази”)
Цигулка- страдивариус. Дървена да е. Струни за цигулка и много много дървени подове и столове. Наркотици. Меланхолия. Би сексуални. Шизофреници. Самота. Голи тела. Париж. Свобода в окови.
„Не искам да се тлее. Всичко ще се изпепелява и ще остава само пепелта”


Personality:


Не беше уплашена от боевете, на които присъстваше... колкото и жестоки да бяха те. Всъщност, дори бе пристрастена към виковете, болката и удоволствието от това да удариш някого. Да виждаш агресията или просто да я чувстваш в околните. Имаше чувството, че от тях се преливаше по нейните вени и я хранеше. Караше я да се чувства пълноценна, изпитваше задоволство от малките турнири, които организираше братовчед й в нейна чест. И това й харесваше. Харесваше самия жест, направен от него и винаги му се наслаждаваше на живо, така близо до арената, сякаш почти можеше да докосне разкървавените устни на участниците и да изстиска и последната капчица жал от тях, за да се озове по средата на разразяваща се буря от страсти и желание за мъст. Винаги носеше бяла рокля, толкова бяла, колкото можеше да бъде и булчинска, но нейната обикновено се оказваше опръскана с кръв и смърт, често си тръгваше с пръски нещастие по нея, но с усмивка на лицето си.
– Забавляваш ли се, скъпа Лора? – попита я веднъж един от биещите си. Беше й познат, дълбоките му зелени очи и мускулесто тяло сякаш я бяха покварявали вече с нежността си. По мускулите му се стичаха капки пот, смесваха се с пръските кръв и го караха да изглежда почти като мъченик. Всъщност, Лора го определяше като самия дявол, един наистина сексапилен дявол, сянка на светлото й минало. Сега се наслаждаваше на неговата сила. Намираше нещо възбуждащо в това да вижда физическата му болка, усещаше топлината между бедрата си и онзи специфичен начин, по който дробовете й не можеха да се снабдят с нужния им кислород, затова вдишваше доста по- често. – За теб, Романова и за цялата династия Романови! – дрезгавия му глас я накара да потрепери и да направи това, което не беше правила до него, може би защото бе била с всичкия си, а не превъртаща, както в момента.
Изправи се от мястото си и закрачи към вратата на огромната, човешка клетка. Махна пренебрежително към опитващите се да я спрат. Нареди боя да бъде прекратен за секунди, а окуражителните викове на публиката стихнаха за миг. Клетката беше отворена. Отвътре нито един от човешките зверове не помръдна, нито този, който бе отправил така желаната от нея битка към романови, нито противника му. Стъпките й, по- тежки от въздуха, по- нажежени от горещо желязо малко по малко се приближаваха към него, навлизаха в клетката, а зад нея тя се оказа затворена и заключена. Ръката й хвана раненото рамо и накара притежателя му да се извърти. Устните й се впиха така, както си бе представяла под силните възгласи на публиката. Почти бръкна в раните му, усещаше физическото му страдание и душевното ликуване в настоятелната му целувка. Беше задоволяващо, прекрасно, възбуждащо и елетрическо.
Лора се отдръпна и притисна към решетките. Сигнала отново достигна до слуха й, позволявайки на двете страни да се сбият отново като животни. Беше толкова по- хубаво тук- притисната към решетката, все още сломена от мъжката сила на разранените мъжки устни. Докато зорко наблюдаваше ударите, ритниците... и загубата.

Favorite quote:


Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек, или да го желае. Не може да желае нещо, което има. Това е противоестествено.
Из “Любовта трае три години”, Фредерик Бегбеде



_________________

You make me want to go back, back to the best version of me... and that never happened before.
avatar
.romanoff
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : Антихрист
Име: : Лора Романов
Възраст: : 27 години| много повече
Дарба: : внушение| фонокинеза
Семейство: : Кралската династия; Робин Йелена Ан Даркууд.
Брой мнения : 18
Join date : 12.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите