Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

die wahre Liebe überwindet die Vorurteile.

Предишната тема Следващата тема Go down

die wahre Liebe überwindet die Vorurteile.

Писане by .veronique on Пон Мар 18, 2013 6:54 pm

Take me by the tongue And I'll know you Kiss me 'til you're drunk And I'll show you All the moves like Jagger I've got the moves like Jagger I've got the moves like Jagger I don't need to try to control you look into my eyes and i'll show you --------------

-Трябва да я сгодим възможно най-бързо. Хубава е, здрава, ще народи деца.
-Твърде е малка.
-На шестнадесет е. Не е малка за годеж и женитба. Особено в тези времена.

Жената се прекръсти два пъти, сякаш можеше да направи или промени нещо с просто заключване на пръстите и изреждане на молби към Господ, да бъде добра волята Му и да ги дари с още толкова богатства, които вече притежаваха и в резултат, на които бяха една от най-известните богати фамилии с древен произход. В интерес на истината родословното им дърво представлява каша от разбъркани имена, незаконни деца, копелета, сестри и братя, които не са следвали преопределената нишка на живот, на която бяха обречени още от раждането си. Имаше толкова тайни, скрити, имаше толкова още наследници Стифлер, разпръснати по света или отдавна мъртви, погребани живи от собствените си близки. Стифлер бяха студени и хладни, когато ставаше въпрос за семейни отношения, поддържаха добра, стабилна, но твърде сдържана от изблици на любов връзка. Имаше загриженост, някъде из всичките тези безлични лица, но много често дори тя бе изкуствена, маска за пред хората, задължение. Въпросът „Как мина денят ти?“ или „Добре ли си?“ не бяха нищо повече от кухи намеци, че не желаят да споделяш проблемите си и да отежняваш тяхното ежедневие.
Егоизъм.
Безразличност.

Жената носеше гордо името Елизабет Стифлер-средна на височина, с побеляла в корените коса, но все оше личеше кафеникавия цвят. Очите й бяха малки върху закръгленото й лице; обхождаха щателно всеки попаднал под зоркия й поглед; устните й рядко се извиваха в усмивка, по-вероятно в права линия, изразяваше едновременно неодобрение, недоволство, гняв. Не беше непокорна, нито свободомислеща, напротив, характеризираше се като доста назадничава и обхваната от предразсъдъци, разкъсвана от старите традиции и обичаи и постепенно модернизиране, промените, които трудно можеха да я убедят, че са за добро. Не успяваше да привикне и да се адаптира към вечно променящия се свят, не заемаше страна, освен на старата власт, на онова, което познаваше и в което бе сигурно. Не искаше да рискува-едно заради собствената си безопасност (егоцентричността е едно от многобройните й качества), друго заради запазването на облагите и богатствата, които правеха живота й по-лесен, а привичките и желанията й - лесно изпълними, дори да бяха безсмислени и чисто прахосничество. Не командваше мъжа си, но успяваше понякога да плъзне своето мнение по повърхността, внимателно, предугаждайки точния момент и благоразположението на съпруга си, с който бе прекарала вече четиридесет години. Четиридесет години, достатъчни, за да го разбере, да го опознае напълно.
Нямаше изненади.
Семейният им живот бе ежедневие, започнало да става досадно задължение. Те не се целуваха, нито прегръщаха, споделяха едно легло, но спяха на двете противоположни страни. Почти не си говориха, ако не ги засягаше пряко един друг, почти не се виждаха, ако не бяха традиционните семейни вечери, които целяха да сплотят и запазят семейното огнище, но създаваха още по-голям смут и хлад между тях. Мъжът, главатарят в къщата, бе безразличен към околния свят (може да се нарече и лека форма на депресия или апатия). Даваше пари, когато жена му или децата им искаха. Ходеше на приеми и събирания, но предпочиташе да прекара вечерта в кабинета си, върху протритото кресло, четящ вестник. Интересуваше се от политика и имаше твърди политически убеждения, които бяха и в основата на натрупаното му богатство. Той бе привърженик на властта, на монархията, на краля и кралицата. А преврат означаваше смут, промяна към нещо непознато и неизследвано. А може би и опасно.
И той като съпругата си не обичаше изненадите.
Макар, че онова, което се случи на 22 август бе точно типа изненади, които мразеше. И заради които намрази най-малката и обична дъщеря.

Вероника пристъпи притеснено в стаята. Знаеше, че е привлякла вниманието, когато поиска след обичайната вечеря да се съберат в стаята за гости. Знаеше, че с треперещите си ръце, отнесено поведение и пребледняло лице е събрала погледите и любопитството дори на прислужниците, които обикновено не си вряха носа в господарските работи. Клюките бяха само в кухнята и си оставаха там.
Сестра й бе седнала на стол, прибрала ръце в скута си, изпитателно наблюдавайки я. В погледа й се четеше само едно-упрек, желание тя да се провали, необуздана ярост и раздразнение. Вече знаеше какво толкова тормозеше малката Вероник. Брат й се бе полуизлегнал на едно канапе, с подканваща усмивка. Обичаше драмите и адреналина, а в това семейство бе адска скука, както се изразяваше често, затова хвърли един окуражаващ поглед, без да си дава сметка, че Вероника не си прави шеги и последствията ще са видими и трайни за всички.
Баща й и майка й гледаха начумерено с известна досада. Не познаваха детето си, дотолкова, че да разберат какво вълнува сърцето й.
Вероник застана по средата, с решително изражение и непоколебимост, извираща право от сърцето й, преизпълнено с копнеж и любов към един определен човек, който се бе скрил под прозореца и очакваше знака й-да си върви или да остане.
-Не знам откъде да започна...
-Давай направо.
-Ще се омъжвам.
-Разбира се, че ще се омъжиш. Дори сме ти избрали жених.
-Не, не ме разбрахте. Ще се омъжа за човек, в който съм влюбена.
-Ще се влюбиш в годеника си или поне ще се научиш на търпение и компромиси.
-Вие не разбирате!Аз съм влюбена в един мъж и ще се омъжа за него.
-От знатно потекло ли е?
-Да.
-Религията му?
-Е-е..евреин.

Безсмислено е да описвам в подробности изумлението, настъпило от тази една думичка. А после и всепоглъщият гняв на баща й; как той я изпъди от собствения й дом и й каза, че повече няма дъщеря; как тя опакова нещата си разплакана; как умоляваше брат си, сестра си, майка си за разбиране и прошка, но те оставаха студени; как се хвърли в обятията на любовта. Трагедия.

Той беше всичко, от което тя се нуждаеше. Когато се отрече от семейството си в името на любовта осъзна, че това бе най-правилната постъпка през целия й живот. Постави собствените си желания пред тези на другите. Погрижи се за своето щастие. И прекара десет незабравими години. От шестнадесет годишна девойка, без опит, се превърна в двадесет и шест годишна млада жена, понесена на крилете на младостта и щастието. Нямаха деца, но вярваха, че това ще се случи в точния, най-подходящ момент. А и никой от двамата не бе готов да бъде родител.
Както казах, десет незабравими години.
А на единадесетата тя пожела да се върне вкъщи. Да поискат прошка от родителите й. Да им покажат любовта си. Беше едновременно уплашена и развълнувана.
words >> 1057 ; name >> veronique stifler ; age >> 26 ; FC >> emilia clarke
avatar
.veronique

Вид: : EMPA.
Име: : veronique stifler
Възраст: : 25
Дарба: : empathie
Брой мнения : 8
Join date : 17.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: die wahre Liebe überwindet die Vorurteile.

Писане by .romanoff on Пон Мар 18, 2013 7:32 pm

Добре дошла! Радвам се, че си сред нас и приятно изкарване във форума!

_________________

You make me want to go back, back to the best version of me... and that never happened before.
avatar
.romanoff
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : Антихрист
Име: : Лора Романов
Възраст: : 27 години| много повече
Дарба: : внушение| фонокинеза
Семейство: : Кралската династия; Робин Йелена Ан Даркууд.
Брой мнения : 18
Join date : 12.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите