Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Eleonora Moretti

Предишната тема Следващата тема Go down

Eleonora Moretti

Писане by Eleonora Moretti on Съб Мар 23, 2013 9:03 pm

Eleonora Moretti
| 24 годишна | (undercover rebellion) Мundane |
| Човек | Владее пирокинеза |
"But the ghosts that we knew will flicker from view
We'll live a long life"
Имаше нещо странно в деня. Въздухът тежеше на рамената на Дилия, докато тя чакаше дъщеря си пред училището й. Сърцето й неволно прескачаше, не биеше в нормалния си ритъм, сякаш й нашепваше, че нещо странно ще се случи днес. Стомахът й се бе свил на топка, а в гърлото й се образуваше възел всеки път, когато си поемеше глътка въздух. А самият въздух имаше странна миризма, някак си горчива, въпреки че тя стоеше точно до ароматната градина на училището на дъщеря й. Дори аромата на любимите й рози й бе някак тежък, противен, лепкав. Определено имаше нещо странно.
Изведнъж се чу гръм. Сякаш някой бе решил да извади пистолет и да гръмне във въздуха като в състезание по лека атлетика. Докато се усети и в малкия двор на учлището се разрази истинска буря. Но не с дъжд, вятър и светкавици, а с куршуми. За части от секудната хората се разбягаха, а децата в двора залягаха по земята, в опитите си да защитят ушите си от оглушителните куршуми.
- Елеонора! - извика Дилия, в мига в който съзря изплашеното изражение на четвъртокласничката. Затичвайки се натам, тя избутваше всички хора настрана в опитите си да пробие през масата от бягащи. - Нора! Скрий се! - крещеше тя, но едва ли нещо се чуваше. Куршуми свистяха покрай ушите й, хората налягваха по земята, кои със прострелни рани, кои от уплах, а тя продължаваше с бърза крачка към дребното русокосо момиче. 'Още десет метра', помисли си тя, но...
- Мамо! - вече бе късно. Дилия Морети лежеше в уголемяваща се локва кръв, блузата й бе продупече, прогорена от парчето олово, което бе заседнало в стомашната й кухина. - Мамо!
"You’ll build your walls and I will play my bloody part
To tear, tear them down
Well I’m gonna tear, tear them down"
"Казвам се Елеонора Лоренс Морети. Просто, сложно. Ваша си работа е как ви звучи името ми. За мен е тежко. Кръстена съм на баба ми, майката на моята майка - и тя като мен се е казвала Елеонора, но е умряла точно в деня, в който съм се родила. Един идва, друг си заминава. Майка ми е решила да запази името на баба ми и така, без да знаят, са ме обрекли да нося имената на мъртви хора. Лоренс. Баща ми се е казвал Лоренс. Той не е мъртъв. Поне не по обикновения начин. Но пък откакто съм била на три е бил мъртъв за майка ми. Той е постъпил точно така, както постъпва всяко прасе, което не е могло да се грижи за някой друг, освен за себе си. Бил е прекалено стресиран от мисълта, че има дете, затова си е намерил някаква тъмнокоска и е заминал с нея, без дори да каже чао. Майка ми е разбрала за него, чак когато го е видяла две години след като са се разделили и то съвсем случайно. Мразя го. Обожавах го. Боготворях го. Мисля, че и той ме обичаше. Не знам защо бе постъпил така. А това за прасетата бе точен цитат на майка ми.
И това ме води до третото име. Морети. Фамилията на майка ми. След като баща ми си заминава, тя решава да ме прекръсти. Честно казано, не знам истинката си фамилия. не съм и питала. Може би защото го мразя. Морети е фамилията на майка ми. Ето. трети мъртъв човек. Странно е как всеки покрай мен е мъртъв, а аз съм толкова жива. Живея за мига, нали знаете. Adrenaline rush and all that. Понякога ми е странно, колко много рискове поемам. Рискувам прекалено често. И тези рискове не се дефинират само с това да правя глупави неща. Рискувам с хората, които познавам, а те изобщо не са благочестиви. Лъжат, мамят, бият се, крадат. И понеже аз нямам нищо друго останало на този свят, който да спадне в графата семейство, тези хора се считат за такива. А с каквито се събираш, такъв ставаш.
Откакто съм на петнайсет страня от честното общество, от което бях част заедно с майка ми. Всичко там - благородието, мирът, спокойствието ми напомня на нея. Не искам да си спомням за нея. Защото тогава си спомням защо ГИ мразя. Защо мразя всичко, което ми напомня на нея. Но, за бога, всеки път, когато се огледна в огледалото виждам нея. Не помня очите на баща ми, но познавам до болка тези на майка ми. Същите като моите. С цвета на морска вода - леко зеленикави, леко синкави. Устните ми са същите като тея. Плътни и розови, но приказките, които излизат от тях са съвсем различни. Тя също бе дребна и слаба като мен. Като малка дори ме наричаха кльощава, защото никога не бях имала пищните форми, които всички момчета тачеха като тотем. Бях незабележима и дори и сега мисля че съм такава. Което помага, предполагам. Кой би искал да си забележим, когато се опитваш да свалиш от власт, хората, чиято препирня уби майка ти?
Но да кажем, че се опитвам да се нагодя. Опитвам се преглътна преврата, който не отне само животите на благородниците, но и тези на обикновените хора, като майка ми, които просто преживяваха и ближеха раните си, докато Фамилия Романоф си наместваше възглавничките под дупетата си. В същото време се влюбих. Или поне така си мисля. Кайл Баркли бе някакъв на гореспоменатото семейство, но някак си странеше от тях. Предложи ми. Аз приех."
"While I put on my shoes,
He will button his coat,
And we will step outside,
Checking out the coast is clear
On both sides,
We don't wanna be seen.
Oh, this is suicide"
Той я караше да трепти като струните на акустична китара; огъваше се изпод всяко негово движение, сякаш я контролираше, сякаш тя бе марионетка в неговите ръце. Неговото докосване я изгаряше, беше болезнено, защото й напомняше точно колко забранено е то. Точно колко забранена и опасна бе всяка тяхна среща.
Изтръпваше под погледа му, под сините му очи, които излъчваха толкова сила, толкова мощ, че приличаха на вълна цунами, готова да я притегли към дълбините на стихията . Ако не живееше в този малък апартамент на края на нищото, ако дрехите му бяха заменени с изискан костюм от коприна, той можеше да заприлича на един от Тях, просто защото излъчваше авторитет, който караше непоклатимия й нюх да наведе глава. Не че го правеше, де.
- Елеонора, обичам те - прошепна той, докато целуваше рамото й. - Остани тук, Нора. Моля те.
- Не мога. - тя въздъхна под поредната му целувка, а кожата й настръхваше само от диханието му, което тихичко се разстилаше по нея, изпълваше я с топлина и я караше тихо да стене. - Ще ни убият, Хейдън.
"So when your hope's on fire
But you know your desire
Don't hold a glass over the flame
Don't let your heart grow cold"
"Забравих да ви спомена нещо. Мога да подпалвам неща с ума си."
faceclaim: yvonne strahovski
avatar
Eleonora Moretti

Вид: : човек, но специален
Име: : Елеонора Морети
Възраст: : 24
Дарба: : Пирокинеза
Семейство: : Kyle Barkley. - съпруг;
Брой мнения : 17
Join date : 29.01.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Eleonora Moretti

Писане by .romanoff on Съб Мар 23, 2013 9:36 pm

Прекрасна моя, добре дошла!

_________________

You make me want to go back, back to the best version of me... and that never happened before.
avatar
.romanoff
chains and whips exite me;
chains and whips exite me;

Вид: : Антихрист
Име: : Лора Романов
Възраст: : 27 години| много повече
Дарба: : внушение| фонокинеза
Семейство: : Кралската династия; Робин Йелена Ан Даркууд.
Брой мнения : 18
Join date : 12.03.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите