Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Голямото езеро

Предишната тема Следващата тема Go down

Голямото езеро

Писане by Амелия Нортфорд on Съб Ное 19, 2011 3:49 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Нед Ное 20, 2011 2:14 pm

Днес времето беше топло и слънчево.Нямаше и следа от облаците.Сутринта станах рано.Първата ми мисъл беше,че днес трябваше да отида на някое спокойно място и да прекарам деня сред природата.Сетих се за голямото езеро.Тъй като се намираше извън града,трябваше да отида с колата си.
Изпих си кафето,взех си душ.Облякох си една къса поличка и блузка - първите дрехи,които хванах от гардероба...
Запалих колата и потеглих към мястото.Усилих музиката на макс и си пеех по пътя.След около половин час вече стигнах.Паркирах колата до близката гора.
Беше толкова спокойно и приятно.Седнах на тревата и се загледах в езерото.Не след дълго чух стъпки зад мен.Обърнах се,видях симпатично русокосо момче.Усмихнах му се и казах:
- Здравей.Какво правиш тук? - изправих се и го погледнах.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Нед Ное 20, 2011 2:27 pm

Проклетата аларма на телефона ми се раззвъня и исках-неисках, лениво се надигнах от легото. Прозинах се веднъж-дваж и с лениви стъпки станах и се отправих към банята. На посоки потърсих кранчето и пуснах студената вода. Когато се разплиска по лицето ми, успях да се събера и се разсъних. Бях твърдо решен да изляза някъде извън града и да поплувам, затова преди да си сложа обичайните за деня дрехи, съвсем предвидливо си сложих и банския. Пооправих си косата и слязох да си изпия кафето, което както винаги не беше готово и трябваше да премина през обичайната борба с всичко това, за да се насладя на деня си. Да, ама не. Беше невероятен факта, че един талантлив вещер като мен не може да се справи с едно нищо и никакво кафе. Хвана ме яд на себе си и след като приключих със сутрешната борба, се облякох и излязох навън. Реших да я карам по-полека и се отправих към езерото пеша. След 10-15 минутно ходене, получих само въпроса "Какво правиш тук?". За миг отплеснато забих поглед в непознатата замечтано, но бързо слязох на земята и с леко разтърсване на главата, успях само да кажа:
-Мислех да поплувам или... - "Глупак!" - скарах си се наум. Замалко щях да се издам какъв съм всъщност.
-А Вие сте тук, защото...? - попитах на свой ред, като обърканото ми изражение разсмя дори и мен.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Нед Ное 20, 2011 3:08 pm

Момчето гледаше объркано нанякъде.Разсмях се високо на странното му изражение.
- Предпочитам да си говорим на "ти". - усмихнах се.
- Аз съм тук заради хубавата природа.
- И от огромната скука,която ме беше обзела последните дни...Но няма значение. - спрях дотук,защото се усетих,че започвам може би да досаждам с многото мои приказки.
Като се замисля,това с плуването не беше лоша идея.
- О,между другото аз съм Джесика. - гласът ми изведнъж провали тишината наоколо.
Подадох ръката си,за да се здрависаме,просто исках да бъда любезна.Въпреки,че мразех да го правя.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Нед Ное 20, 2011 3:30 pm

Момичето започна да говори и да се смее, а накрая протегна ръката си, за да се запознаем. Усмихнах се плахо и скъсих дистанцията между нас със няколко сантиметра. Протегнах ръката си и улових тази на момичето срещу мен. Нещо в мен ме накара отново да започна да говоря на "Вие", но преодолях тази пречка и казах на момичето:
-Аз съм Зандър. Мен ме водят същите причини на това място. - усмихнах се, а в този момент пред очите ми се появиха онези спомени, които така старателно се опитвах да отбягна, но всичко това явно ставаше без успех. Реших да наруша неловкото мълчание, което бе хвърлило дантеления си воал над нас и с всяка секунда ставаше все по-тягостно и тягостно, докато накрая не реших да наруша неловкото мълчание, което ставаше толкова досадно, че чак ме убиваше отвътре.
-Е, Джес... Мога да те наричам така, нали? - попитах плахо и се обърнах към момичето. Усмихнах се мистериозно и свалих раницата си от гърба ми. Захвърлих я на земята и направих няколко крачки напред. Обърнах се към Джесика и за пореден път я подканих да се присъедини към малкото ми начинание:
-Вярно, че не е плувен басей, но във всички случаи е много по-приятно. Ще се присъединиш ли или просто ще останеш тук и ще гледаш тези кристално сини води, които сякаш ти нашепват "Скочи в мен". - засмях се и бавно, една по една, започнах да се отървавам от дрехите си. Якето и обувките ми се търкаляха като ненужни парцали някъде по земята, а аз бях на път да се отърва и от тениската и дънките. Погледнах нагоре и още преди да се усетя, тениската правеше компания на якето и обувките, а лъчите на слънцето се гонеха по кожата ми, дарявайки ме с онази ненатрапчива топлина, която будеше толкова много и все невероятни и прекрасни чувства в мен. Направих няколко крачки напред и вече усещах приятния допир на водата до кожата ми. Без да му мисля и секунда повече, се отървах и от дънките си и заплувах във водата. Гмурнах се, забравяйки за всичко, отдавайки се само на удоволствието, а след като изплувах на поърхността се отпуснах и се оставих на течението да ме носи:
-Не знаеш какво пропускаш, Джес! - засмях се и й помахах, подканвайки я да се присъедини към мен:
-Толкова е приятно тук, но ми е така самотно. Не искаш ли да се присъединиш? - направих кучешка муцунка, но не ми се получи особено добре, защото така яко ме бе напушил смях, че едва се сдържах.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Нед Ное 20, 2011 4:39 pm

Зандър.Толкова красиво име.Усмихнах се широко и се загледах в очите му.
Понякога тишината толкова ме дразнеше.Но точно в този момент я обожавах.Вярно,че ставаше неловко като не си говорихме.
- Да,разбира се. - усмихнах се,като му отговорих на въпроса.
Наблюдавах всички негови движения и се чудех какво щеше да направи във всеки един момент.Захвърли раницата си.Може би щеше да плува.Тогава той ме попита дали искам да вляза.
- За сега ще пропусна. - а всъщност много ми се плуваше,но факта,че трябва да остана по бельо пред момче,ме спираше.
Бавно сваляше една по една дрехите си.От време на време ме поглеждаше,в тези моменти аз отклонявах погледа си.Забелязах,че имаше доста хубаво и мускулесто тяло.
Зандър се гмурна и пак ме подкани да влизам във водата.
- Забрави! - извиках.
Продължаваше да ме убеждава,а накрая като направи онази кучешка муцунка направо ме уби.Не можех да сдържам смеха си.
- Добре,добре.Ще спреш ли с тези муцунки,ако вляза?
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Нед Ное 20, 2011 5:29 pm

-Обещавам, че ще спра ако влезнеш при мен. - засмях се и бавно започнах да излизам към брега. Когато усетих как водата ми стига до кръста, се спрях и се усмихнах мистериозно. Помахах на Джесика и отново бавно започнах да излизам, докато най-сетне не усещах никаква вода около себе си, освен тази, която се стичаше по тялото ми. Приближих се до Джеси и я напръсках смеейки се:
-Ето, виждаш ли какво пропускаш? Хайде, довери ми се и ела с мен. Ако те е срам, не се събличай имам един спортен екип в раницата така, че няма да е необходимо да показваш повече от необходимото. - намигнах на Джеси и нежно поемайки ръката й, я поведох към езерото. Когато наближихме водата, още преди да се усети, улових Джеси и я вдигнах във въздуха:
-А сега независимо дали ти харесва или не, идваш с мен. Така няма да ми се налага аз да правя кучешки муцунки, а ти да отказваш да поплуваш. - продължих бавно да влизам във водата да влизам във водата и когато тя вече бе над коленете ми, казах на Джесика:
-Е, Джеси... Имаш избор - Да се позабавляваме заедно или да те хвърля във водата. - засмях се и я пуснах да слезе, като не пропуснах да се извиня за дрехите, които намокрих:
-Съжалявам за дрехите... Дано не се свиват в студена вода. - засмях се и напръсках Джесика, за да я подразня. Отпуснах се във водата и заплувах по гръб:
-Не искаш ли да си ми го върнеш? Какво се върти в главта ти като отмъщение? Сладко ли е или горчиво? - попитах аз с онова си тъповато изражение, което печелеше толкова много хора на моя страна. Беше толкова великолепен момент... Не исках да свършва, но времето напредваше, а заедно с него и климатичните условия се променяха. С Джеси се пръскахме и се смеехме, но усетух студени тръпки по гърба си и казах:
-Беше забавно, но рискуваме да настинеш, затова какво ще кажеш да поизлезем малко, а?
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Нед Ное 20, 2011 6:03 pm

Зандър ми обеща и започна лека-полека да излиза от водата.Знаех си,че си е наумил нещо.Започна да ме пръска.Засмях се леко и пристъпих назад.
- Стига!..Спри. - той спря.
Хвана ме за ръката,и като вече бяхме стигнали брега на езерото,той изненадващо ме хвана.Искаше да ме пусне в езерото.Хилих се високо и ритах,за да ме пусне.
- Ами нека се позабавляваме. - усмихнах се.
Свалих блузата си,после и късата черна пола.Усетих как се изчервявам.Захвърлих дрехите си нанякъде и бавно се потопих.
- Ще ти го върна,разбира се...но точно в момента ми се въртят хиляди нещо из главата. - подсмихнах се дяволито.
Гмурнах се под водата и изчезнах от погледа му.В следващия миг вече бях зад гърба му.Вкопчих се в него,като заключих краката си на кръста му и обвих врата му с ръцете си.
- Сега какво ще направиш? - прошепнах му.
- Точно в този момент не ми се излиза. - отпуснах се на гърба му.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Нед Ное 20, 2011 7:27 pm

Джесика се отпусна на гърба ми и на мен не ми остана друго освен да остана неподвижен или поне доколкото бе възможно. Та аз самият си се наричах "Шило в торба". Усмихнах се и със зареян в небесата поглед науруших тишината. Гласът ми се разнесе в празното пространство:
-Нощта е прекрасна... Луната, звездите... - разсъждавах и се любувах на глас, като същевременно бавно се разхождах из езерото. Очевидно на Джесика не й се напускаше сегашната й позиция, затова й помогнах да слезе от гърба ми и бавно я поведох към брега на езерото. Когато излязохме се излегнах на пясъка и подпирайки се на дланите си, се загледах в небето, луната и звездите. Поканих Джесика да седне до мен, като една тежка въздишка се отдели от устните ми и се понесе в дебрите на нощта.
-Невероятна нощ... Всичко е просто фантастично, особено присъствието ти. - усмихнах се удовлетворен от факта, че си намерих компания на подобно и необичайно място, но пък преди винаги идвах тук с родителите си, поне докато им пукаше за мен. Сега всичко беше различно и така ми беше добре, но спомените прожектираха картините пред очите ми така, сякаш всичко се случва отново. Отърсих се от всичко това и обръщайки се към Джесика, попитах плахо:
-Идвала ли си тук и преди? И ако си идвала... с какво точно те впечатли това място? - въпросите се изстреляха един след друг, последвани от поредната въздишка и кофти спомен, който ту ме спохождаше, ту ме отминаваше. Беше ми омръзнало да търпя всичко това и щях да търся нещо в Гримоара, но все ме домързяваше и това оставаше на заден план... до момента в който съвсем не ми писне... За пореден път се отърсих от спомена си, но този път причината беше гласът на Джесика, мек и нежен, като пенливо шампанско, който се разнесе из празното пространство, изтръгвайки ме от този спокоен, по един извратен начин унес, който ме караше да си припомням всичко случило се досега.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Пон Ное 21, 2011 12:38 pm

Толкова хубаво си прекарвах със Зандър.Не осъзнавах колко бързо течеше времето,вече се беше стъмнило.Само и единствено приказната луна и многото звезди осветяваха бледо земята.
Излязохме не брега и седнахме на студения пясък.Усмихнах се след казаните му хубави думи.
- Да,идвала съм тук два-три пъти...Но най-ми хареса природата. - отговорих просто и ясно на въпроса му.
- Ами ти? - попитах го аз на свой ред.
Загледах се в една много ярка звезда на небето.Не знам защо толкова обичах да гледам луната и звездите,още от малка.Обожавам нощта.Толкова спокойно,нежна и красива..
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Пон Ное 21, 2011 5:07 pm

-Аз? - повторих въпроса й, вече готов с отговора му. Усмихнах се, гледайки Луната и звездите и започнах:
-Като малък често идвах тук и стоях с часове, радвайки се на природата и на всичко, което тогава вълнуваше едно дете на моята възраст. - усмихнах се и седнах на тревата. Придърпах раницата си и извадих една кърпа от вътре. Наметнах Джесика с нея и й казах:
-Заповядай. Не искам настинката ти да тежи на съвестта ми после. - засмях се и отново зареях поглед из звездите, като една от тях - най-ярката, и си спомних една от историите, които татко ми разказваше като бях дете. Засмях се и попитах Джесика:
-Знаеш ли какво ми разказваше баща ми?... Разказваше ми, че когато на небето има ярка звезда, значи току-що се е появил нов живот, но ако падне - значи, че някой се е простил с живота си... - точно в този момент звездата падна като отронена сълза, а от устата ми се откъсна една тиха въздишка. Обърнах се към Джесика и казах:
-Знам, че говоря пълни глупости в момента и може да те отегчавам до смърт, но това си ми е един от гените. Мога да съм адски дразнещ индивид с наклонности към философстване. - засмях се и се излегнах на една страна, гледайки Джесика направо в очите:
-Ммм знаеш ли, че очите ти са прекрасни на лунна светлина. - усмихнах се мистериозно и за пореден път застанах в седнало положение. Дори не можех и да се спра на едно място. Джес бе един от най-невероятните събеседници и дори не усетих кога е минало времето в нейната компания. Вярно, че пак щяха да ме разпитват къде съм бил, с кой и какво ли още не. Сякаш не живеех в къща, а в полицейски участък. На всяка крачка трябваше да давам обяснения кога какво и защо го правя. Вече беше направо досадно. Отърсих се от всичките си мисли, които не бяха никак много и отново насочих вниманието си към Джес.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Вто Ное 22, 2011 12:24 pm

- Благодаря. - усмихнах се широко,когато Зандър ме наметна с кърпата.
Слушах всяка негова дума с голям интерес.Не знам,просто ми беше приятно,когато съм с него.- - Повярвай ми,аз говоря големи глупости понякога.А и плюс това ти не казваш глупости.Може би това е вярно,за звездите. - усмихнах се.
- Така ли? - когато каза,че очите ми изглеждат прекрасно на лунна светлина.Загледах се нанякъде и мигнах няколко пъти.
Беше ми малко неудобно в сегашната ми позиция,за това се преместих и седнах по-близо към Зандър.
Нямах представа колко бе часът.Сигурно пак родителите ми щяха да викат.Но какво ми пукаше?Прекарвах си супер,ще се прибера,когато реша.А и утре не съм на училище,така че съм свободна.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Вто Ное 22, 2011 5:34 pm

Времето направо летеше, а аз нямах намерение да се прибирам. Беше ми невероятно приятно с Джесика и дори в първия момент не ми мина през ума, че може би Джесика трябва да се прибира в дома си. Нощта напираше с всяка изминала секунда и ми напомняше, че е време да се прибирам, но за създание или по-скоро някой надарен като мен, нямаше проблем да си прекарам нощта на открито. Изведнъж обаче чувството на вина, което ме парна като нажежено желязо развали пълната идилия и рязко застанах в седнало положение, обърнах се към Джесика и казах:
-Ако трябва да се прибираш, ще те изпратя до Вас... Не искам аз да съм причината да си навлечеш проблеми. - чувството на вина в мен се обади, а аз не знаех как да го спра. Беше си чисто и просто чувство, което ме караше да се чувствам малко по-особено. Накрая се осъзнах, че се държа като намусен родител, затова бързо се обърнах към Джес, изправих се рязко и казах пренебрежително махайки с ръка:
-Освен ако не си решила, че може да си дадеш почивка от всеки и всичко и да се позабавляваш малко не воля. - усмихнах се мистериозно и приклекнах зад гърба на Джесика, тихичко изшептявайки в ухото й:
-Щом място като това те вълнува, може би ще ми покажеш и някои други. Чувал съм, че местностите наоколо са живописни и прекрасни, и спиращи дъха и... Знам, че отново започнах да говоря глупости обаче това си ми е в природата и така... - нервно се засмях, осъзнавайки, че отново дрънкам пълни глупости без да се спирам. Просто щом устата ми заработеше, мозъкът ми спираше и единственото, което излизаше от там бе поредната комична глупост, която осъзнавах след като я изричах, но вече беше късно нещата да бъдат поправени.
-Джес, наистина аз... просто понякога щом устата ми заработи, главата ми спира. - засмях се и помогнах на момичето да се изправи:
-Е как ти се струва една разходка по брега на езерото. Е, вярно че не е море, нито, че аз съм принца на бял кон, но как ти се струва? Просто една дълга разходка с... понеже принца отсъства, аз ще го заместя? Какво ще кажеш? - усмихнах се приветливо и протегнах ръката си към Джес.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Пет Ное 25, 2011 7:19 pm

Замислих се за момент след това,което каза Зандър,обръщайки главата си настрани като едно малко дете.
- Не,ще си довлека проблеми...Но вече не ми пука.Така,че не се безпокой. - казах тихо и бавно,вгледана в безкрайното небе.
- Но ако ти си тръгнеш,и аз тръгвам. - казах отново с онзи бавен и странен тон.Осъзнах,че отстрани изглеждам тъпо,за това се усмихнах.
Всичко,което беше казал го мислих и аз.
- Да не би да ми четеш мислите? - изкикотих се изведнъж.
- Твоите "глупости" обаче ми харесват.Говориш много,но си забавен и приятен.Не си някакъв тип,който мълчи и само прави физиономии. - усмихнах се отново.
- С удоволствие. отговорих на предложението му дали искам да се разходим по брега на езерото.Хванах го за ръката и тръгнахме бавно надолу.
Държахме се така,сякаш се познавахме от цяла вечност,а всъщност бяха само няколко часове..прекрасни часове,които прекарах с него.

П.П.: Съжалявам за закъснението : ( Нямах много време да пиша РП-та,а и музата изведнъж се изпари ( не че някога съм я имала ).
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Пет Ное 25, 2011 7:53 pm

С Джесика си вървяхме хванати за ръце по брега и се любувахме на момента. Усмихнах се дружелюбно на момичето и продължих да пристъпвам внимателно, докато си мислех дали да й кажа какво съм всъщност или не. Вътрешната борба скоро приключи и аз все повече клонях към това да си замълча, но изведнъж, точно в последната възможна секунда, успях да си променя мнението и плахо и несигурно започнах да говоря... Бях тотално сигурен какво исках, но думите ми упорито ми противоречаха. Аз бях решен да кажа каквото исках да споделя, но думите ми не ми го позволяваха. Те излизаха едвам-едвам от устата ми и трябваше да ги разубеждвам да излязат на бял свят, защото с всяка една изминала минута тази тайна започваше да ми омръзва все повече и повече... и да ме кара да искам тя да излезе наяве:
-Джес... аз... Знам, че се познаваме от няколко часа и нямам идея как ще реагираш... Но все пак искам да ти кажа, че... Знам, че ще искаш да избягаш, но напълно бих
те разбрал... - исках да кажа каквото точно се въртеше в главата ми, но проклетите думи не искаха да излязат навън. Инатяха се като малки деца...:
-Джес... аз не съм точно човек. Мога неща, които другите не умеят. Аз съм... Вещер. - "Вещер" - колко тъпо звучеше, изречено дори от моята уста, като се имаше предвид, че бях просто... Нещо шантаво и ненормално, което не би трябвало да бъде сред хората, но това сега не бяха подробности. Почувствах се зле, че изсипвам подобна информация, само след няколко часа познанство. Беше глупаво от моя страна да го правя, но нещо ми подсказа, че не греша, щом имам смелостта да се доверя на момиче, което познавам от не особено дълго време:
-Съжалявам, че ти сервирам всичко това... и то наведнъж... Нистина е глупаво от моя страна и ако ме сметнеш за Хахо, няма да роптая и да ти се сърдя, защото дори самият аз си се взимам за нещо подобно. - плахо наведох глава и зачаках да видя реакцията на това нежно същество, което получи толкова много и такава информация.

П.С: Няма проблеми.... И мен рядко ме спохожда музата. По-често идва глупостта ;)
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Пет Ное 25, 2011 9:14 pm

Забелязах,че както си вървяхме,Зандър започна да се държи странно.Все едно криеше нещо от мен.Винаги знаех кога хората крият нещо,просто им личи.
Момчето ми говореше първо разни объркани неща,беше несигурен в думите си.Нещо в мен ме накара да се притесня.Макар и малко.
- Изплюй камъчето,Зандър. - погледнах го сериозно и чаках да отговори.
И тогава той каза,че бил "вещер".Избухнах в смях.
- Шегуваш се,нали?Няма да се хвана. - продължавах да се смея.
Бях чувала разни истории и легенди за този град,но не мислех,че наистина съществуваха.
- Не,не,не.Ти се шегуваш... - искаше ми се да е истина.Изражението ми се смрази.
- ...Нали?Не говориш сериозно. - леко се ококорих.
Сигурно Зандър жестоко се шегуваше с мен и след няколко минути щеше да избухне в смях и да ми каже "Шегувам се,разбира се.",поне се надявах.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Съб Ное 26, 2011 8:06 am

-Иска ми се да се шегувах, толкова колкото и на теб, но... - не довърших изречението си просто вдигнах ръка, насочвайки я към кристалната повърхност на езерото и издигнах малко количество вода във въздуха, карайки я да се носи напред-назад, в пространството, а накрая просто я замръзих и тя падна, потъвайки като котва. Не знаех как ще реагира Джесика на всичко това, но просто ми беше трудно да го крия и секунда повече. Тайната ми от ден на ден ме убиваше бавно и имах чувството, че ще откача ако не го споделя с някой, на който може да се разчита. В повечето случаи ми трябваха седмици, а дори и месеца, за да разбера дали този, на който искам да споделя тайната си е някой, на който може да се разчита. В случая не ми трябваха повече от няколко часа... Решаващи часове и също толкова решаващи секунди, през които да разбера дали тайната ми ще бъде запазена или не. Агонията в мен напираше и ме подтиквше да разбер това, но безгранинчната ми смелост се бе изпарила. Бях й поставил граница, която тя не искаше да премине. Искаше ми се да кажа с насмешка "Да, аз съм Вещер! Мога това-онова!" и да се засмея, но единствените интонация и думи, с които да изрека що за изрод съм аз бяха или мълчанието, или лъжата и фалшивият смях. Никога не бих могъл да сложа маската на щастлив от факта, че е свръхестествено същество, защото просто бях до болка откровен и винаги говорех това, което мислех и споделях на глас това, което не ми харесва:
-Предполагам сега вече ще искаш да си далеч от "нещо" като мен. За такива като мен сасъздадени легендите... За да убедят хората, че ние сме просто изроди и единствения начин да се спасите от нас е или да ни изолирате, или да ни избиете, Така, че ако сега побегнеш, искайки единствено да се отървеш от присъствието ми, ще те разбера напълно. Макар, че не всички свръхестествени същества са такива и не нараняват за удоволствие и удовлетворение на свои собствени нужди и гъделичкане и на без това вече извън граници его. - плахо наведох глава и пуснах ръката на Джес:
-Няма да се опитвам дори и да те спирам. Ако искаш да бягаш, свободна си да го сториш.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Съб Ное 26, 2011 2:09 pm

В следващия момент направи нещо с водата,което не бях виждала никога досега.Той наистина беше вещер и не се шегуваше.
Тежка въздишка се откъсна от устните ми.Все още си мислех,че това не е реалност или сънувам.Примигнах няколко пъти и разкарах тези мисли от главата си казвайки:
- Няма значение какъв си.Важното е,че си добър човек и го доказа.
Приближих се към него и сложих брадичката си на рамото му,като обмислях случилото се преди няколко секунди.
- Никъде няма да бягам,ще стоя тук с теб. - прегърнах го и се притиснах силно в него.
- Не се безпокой,ще пазя тайната ти. - усмихнах се.
А и на кого бих казала?Що за човек ще съм,ако кажа на някой какво всъщност беше той?Може да съм всичко друго,но не и предателка.Това беше една от хубавите ми черти.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Съб Ное 26, 2011 2:33 pm

Противно на очакванията ми, Джесика не побягна. Тя остана с мен, прегръщайки ме в опит да ме успокои. Като по чудо, този опит се оказа успешен. Примирено подпрях брадичка на рамото й и нежно обвих ръце около нея. До преди секунди не вярвах, че този момент може някога да се появи, когато споделя тайната си. Всичко беше просто идеално. Джесика бе в обятията ми, вместо да тича, пищейки що за чудовище съм. Това, което й показах бе само дарбата ми, а умеех толкова много... Просто в момента, то не беше толкова важно. Единственото, върху което трябваше да съсредоточа вниманието си, сега беше само и единствено Джесика. Беше толкова спокойна от факта, че съм вещер и се бях опитал да го премълча, но уви, без успех. Вместо да иска да е по-далеч от мен, тя реши да се приближи все повече... Вместо да ме остави, тя остана с мен и ми даде онази подкрепа, която не бях получавал от години насам... Подкрепа, която всички като мен рядко са получавали. Трябваше да й благодаря. Толкова силно й бях благодарен:
-Джес, благодаря ти за всичко... Наистина си невероятен човек... Длъжник съм ти и то голям. - изшептях тихичко в ухото й и се усмихнах плахо, гледайки в нищото. В момента не ме касаеше абсолютно нищо и никой. Бях фокусирал цялото си внимание върху момичето в обятията ми.
-Благодаря ти, че не избяга от мен в панически ужас, крещейки що за изрод съм аз. - в този момент започна да става хладно и луната да изчезва зад тъмни облаци. Пуснах Джесика и свалих якето си. Наметнах я с него и хващайки я за ръка, се спряхме под едно дърво. Застанах зад нея, прегръщайки я нежно и изшептях:
-Така ще ти е малко по-топло. Считай го като реванш за всичко, което направи за мен тази вечер. Наистина съм ти благодарен. Ти си единствения, на който мога да разчитам и който не избяга след като му разкрих тайната си... Вярно, че всичко се случи по доста необичаен начин и на доста необичайно място, но всякакъв тип странности са в кръвта ми. - засмях се и нежно и внимателно отпуснах глава на рамото й. Вечерта се очертаваше прекрасна нощ...или вечер... вече нямах представа за време и място, но така или иначе не ми пукаше. Важното беше, че бях в невероятната компания на един невероятно мил и доверен човек, който ме подкрепя безрезервно. За какво друго можех да си мечтая в този момент?
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Съб Ное 26, 2011 3:27 pm

Зандър ми благодари,макар че нямаше за какво.
- Шшт,не искам да чувам тази дума повече.Не си такъв и никога няма да бъдеш. - сложих бавно и нежно ръката си на устните му.После бързо махнах студената си ръка.
Наметна якето си на мен.Такъв мил и грижовен човек като него,не бях срещала.
Отидохме под някакво високо и голямо дърво.Прегърна ме,а усмивката не слизаше от лицето ми.
- Определено не съжалявам за днес.Прекарах си страхотно. - погледнах го право в очите.
Сега ни деляха само няколко сантиметра.
Кожата му беше толкова топла и мека.Не исках да се откъсвам от него.Не исках това да свършва.
Той ме накара да се чувствам толкова щастлива...а като се замисля,от доста време не бях изпитвала това чувство.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Съб Ное 26, 2011 4:40 pm

Километрите станаха метри, метрите сантиметри, а сантиметрите се превърнаха в милиметри. Точно такива деляха моите устни от нейните. Изпитах някакво необяснимо привличане и точно преди да успея да го спра, усетих как дистанцията помежду ни се скъсява... Усещах как нарушавах границата на стеснителността. Оставаха броени милиметри и още преди да се усетя, устните ми бяха слети с тези на Джесика. Ток премина на конвулси през цялото ми тяло, разтърсвайки го до основи. Чувство, толкова сладко, че чак горчиво и неописуемо приятно чувство, което сега пулсираше в мен, течейки ведно с кръвта ми по вените... Всичко това беше толкова великолепно и толкова сложно за описване. Имах чувството, че всичко това е нередно, но точно в този момент главата ми спря да ме слуша. Не бях аз господар на тялото си, в момента то ме направляваше и не ми позволяваше да разсъждавам трезво. Единственото, което можех да видя по време на целувката бе само Джесика. Не обръщах внимание нито на езерото, нито на живописната околна среда, а да не говорим за шума на падащия дъжд, който тихо и спокойно ромолеше в този момент. Когато този мимолетен миг на целувката приключи, се усмихнах мистериозно и широко на момичето и го улових за ръката. Извадих мобилния си от джоба и подадох едната слушалка на Джесика. Пуснах първата песен, за която се сетих и казах на момичето пред мен:
-Не се сещам за по-идеален завършек на събитията от един танц под дъжда. - завъртях Джесика, а усмивката все още не се сваляше от лицето ми.
-Знам, че не съм момчето-мечта, но ще се задоволиш и с мен. - засмях се и вдигнах Джес на ръце и я завъртях. Дъждът валеше ли, валеше, а ние ставахме все по-мокри и по-мокри:
-Станахме вир-вода! - заключих доволен от себе си и пуснах Джесика на земята, обвивайки нежно и внимателно ръце около талията й. Песента отдавна беше свършила, но ние все още седяхме прегърнати и танцувахме. Не бих могъл и да мечтая за подобен развой на събитията. Всичко беше фантастично и неописуемо приятно и невероятно. Със сигурност това щеше да бъде деня, който щях да помня вечно. Без значение колко кофти дни съм имал досега, този щеше да компенсира всичко и да остави невероятно ярък отпечатък в съзнанието ми. А фактът, че споделих целия този ден с единственото момиче, което ме разбираше идеално повдигаше настроението ми до такава степен, че чак ми се искаше да започна да пея и да правя всевъзможни странности, но се сдържах от това да бъда 100% себе си и се фокусирах върху Джесика.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Съб Ное 26, 2011 6:51 pm

Да,исках да ме целуне и той го направи.Сякаш нещо в мен подскочи,когато усетих вкуса на сладките му устни.Целувката беше дълга и нежна,но същевременно и страстна.Чувствах се толкова спокойно,забравих за всичко и всички в този момент.Сега за мен важен бе Зандър.Дори не бях забелязала,че ръмеше лек и приятен дъжд.
Отделих устните си от неговите и се усмихнах доволно.Момчето извади телефона си и пусна хубава песен.Пъхнах набързо слушалката в ухото си и не отделях очите си от Зандър.
Започнахме да танцуваме под дъжда.До сега никога не бях танцувала под дъжда.Хубавото е,че обичах да танцувам и мога доста добре.
- Не си момчето-мечта?Защо мислиш така? - повдигнах вежда.В следващия момент ме вдигна на ръце и се изкикотих силно.
- На мен ми харесва,че сме мокри. - усмихнах се,а той ме пусна.
Отново стояхме прегърнати и танцувахме,дори когато песента свърши.
Махнах един мой кичур коса от лицето си,който ми пречеше.Сгуших се в Зандър и затворих очите си.След няколко минути изведнъж се сетих за нещо важно.
- Не ти ли е студено? - чу се приглушения ми глас.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Xander Storm on Съб Ное 26, 2011 8:23 pm

Джесика ме попита защо смятам, че не съм момчето мечта. Имах чувството, че ще ме попита, но все пак бях изненадан от факта, че го стори. Усмихнах се и тихичко започнах да говоря:
-Мисля го, защото повечето момичета си падат по студените, корави момчета, а аз съм пълната им противоположност и това ме радва. Мразя да съм винаги като другите. - засмях се и отметнах бретона от лицето си, защото ми пречеше да се насладя на гледката пред мен. Спомних си за въпроса на Джесика дали ми е студено и реших да дам отговор и на него. Усмихнах се мистериозно и след като нежно прокарах ръка по лицето й, заличавайки и последната капчица вода, казах:
-Като се замисля, наистина ми е малко студено и би било добре да се подслоним някъде, само че и идея си нямам къде да отидем в този час на нощта. - наистина си нямах идея къде може да отидем... В главата ми започнаха да се въртят някои идеи, коя от коя по-шантави и трагични, но въпреки това се престраших и реших да ги споделя с Джесика.
-Като се сетя, май съм и малко гладен, но е недопустимо да влезем в някой ресторант в този си вид, затова по реда на елиминацията ми остава да ти предложа само един вариант. И този вариант е... ...Престой в някой хотел в града с вечеря и стая, и всичко необходимо за едно нервероятно прекарване. Макар, че и ти си ми достатъчна, за да съм добре, без значение какво е мястото и кой се намира там. - отметнах един кичур от косата й и нежно я поех за ръка, питайки леко объркан:
-С кола ли си или си дошла пеша? - стана ми забавно при мисълта, че бях дошъл пеш извън града, но очаквах поне Джес да е с кола и дори и да не беше, никога не бих отказал часове разходка в компанията на момиче, с което се чувствам така, сякаш времето е спряло специално за нас. Усмихнах се галантно и за пореден път отметнах натежалия от водата бретон, който така упорито се спускаше пред очите ми и закриваше великолепната гледка, която се състоеше само и единствено в очите на Джесика. Наистина вече започваше да ми омръзва от всичко това, но пък жертвата си струваше.
Нощта вече бе хвърлила дантеления си мрачен воал, а сенките на величествените дървета танцуваха в далечината, нашепвайки вълшебни, но и тъжни приказки. Всичко това съвършенство на природата се простираше пред очите ми, но аз просто го поминавах, концентриран само в красотата и невинността на Джесика, която вървеше редом с мен в тази прелестна нощ.
-Сигурно много момчета са ти го казвали, но знаеш ли, че си невероятна и доста от нещата, които съм виждал, бледнеят в сравнение с красотата ти. - усмихнах се и навеждайки се откъснах една роза, която беше единственото цъвтящо цвете на храста, което беше някак си странно:
-Розите са нежни и деликатни цветя и се подаряват само на нежни и деликатни момичета, които успяват да пленят сърцето ти с откровеност и неподправеност. - "Браво, Зандър! Удари го и на поезеия!" - скарах си се наум, но на глас успях само да кажа:
-Знам, че отново започнах с прааазните приказки и обещавам, ако ми е по силите, да се спра поне за няколко минутки. Сериозен съм... - да, ама не. Не се сдържах и се разсмях. Но това си бях 100% аз - вещерът с непостоянен и променлив характер и поведение.
avatar
Xander Storm

Вид: : Вещер
Име: : Зандър Сторм
Възраст: : 20
Дарба: : Хидрокинеза
Брой мнения : 49
Join date : 19.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Jessica Miller on Съб Ное 26, 2011 9:41 pm

- Това е хубаво,че си различен.Да имаш собствено мнение и да не копираш никого. - усмихнах се.
И аз исках вече някъде на по-топло място.
Дяволита усмивка се появи на лицето ми,след като Зандър предложи да отидем в някой хотел.
- Съгласна съм. - казах просто.
Тръгнахме надолу,където бяхме преди.
В следващия момент момчето ме попита дали съм с кола,или съм дошла пеша.
- С кола съм. - погледнах го и отново се усмихнах чаровно.
Навсякъде беше тъмно,но вече отдавна се адаптирах с мрачната нощ.От време на време си гледах в краката къде стъпвам,защото на някои места по земята имаше камъчета,в които можех да се спъна.И без това съм и много непохватна.
- Всъщност никой не ми го беше казвал.Поне по този хубав начин. - усмихнах се широко.
Наближихме храст.Храст с рози.Това ме учудваше,защо точно тук имаше рози.Зандър се наведе и откъсна една роза ми я подаде.
- Уоу!Благодаря! - тихичко казах след думите му,помирисвайки розата.
- Няма начин да останеш сериозен. - засмях се заедно с него.
И ето,че стигнахме мястото,от което бях дошла.Дрехите ни стояха непокътнати на същото място,където ги бяхме оставили.Взех моите и се облякох.
След като и двамата бяхме готови,тръгнахме към колата ми.
- Добре,сега към кой хотел? - обърнах се към Зандър и зачаках отговора му.
Мислех си какво щяхме да правим в хотела.Изведнъж ме напуши смях,който не можех да удържа.
avatar
Jessica Miller

Вид: : Only human..maybe.
Име: : Jessica Miller.
Възраст: : 17
Брой мнения : 158
Join date : 19.11.2011
Местожителство : OPEN THE DOOR,IDIOT!

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото езеро

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите