Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.


Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Страницата на Нортфорд
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington

» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade

»  .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.

» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.

» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.

» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas

» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade

» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique

» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 29, на Пон Мар 18, 2013 6:58 pm
Statistics
Имаме 210 регистрирани потребители
Най-новият потребител е s07

Нашите потребители са написали 9182 мнения in 712 subjects

Плачещите хълмове

Предишната тема Следващата тема Go down

Плачещите хълмове

Писане by Амелия Нортфорд on Съб Ное 19, 2011 3:59 pm

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Вто Ное 22, 2011 7:59 pm

Вал стоеше на брега на водопада и се взираше в нищото, лутайки се из най-потайните и тъмни кътчета на ума си. Безмилостното разбиване на водата в камъните `и се струваше едва доловим шепот, наместо оглушителен и пронизващ звук, който глухо отекваше с разпенването и се изгубваше в пространството... Даа, мислите `и бяха толкова крещящи.

Защо ги наричаха "Плачещите хълмове"? Не стигаше ли цялото нещастие на света, ами и природата трябваше да страда?

Златокоската премигна и излезе от "транса". Пое си дълбоко въздух и усети как огромната празнина отново зейва вътре в нея. След толкова години, вече бе станало почти лесно да не `и обръща внимание. Е, почти.

Животът е скапан.Но какъв живот е, ако съществуваш без никаква надежда за утрешния ден, без да се чувстваш реално жив?

Момичето вдигна едно камъче във въздуха и с леко присвиване на очи го запрати яростно във водата. След миг видя още едно, което цопна в дълбокото, но не беше нейно. Валенсия се обърна и видя високо русокосо момче на не по-далече от метър разстояние от нея ...


Последната промяна е направена от Валенсия Хатауей на Съб Ное 26, 2011 6:53 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Сря Ное 23, 2011 5:22 am

Не смятах да разкривам прикритието си с думи. Момичето може би изобщо не ме бе усетило, тъй като стъпвах тихо като котка, а и не исках да рискувам да я стресна. Един Господ знаеше какво можеше да се случи, като се стресне... покрай мен. Миналата година едно момче умря, само защото го стреснах и определено не бих искал това да се повтори.

Мисълта, че съм отговорен за смъртта на повече хора, отколкото искам, ме накара да вдишам рязко през носа и да издишам бавно, опитвайки се да се успокоя. Мога да котролирам това. Мога да контролирам това., лъжех се наум и се усмихвах, правейки няколко крачки към момичето, което бе хвърлило първото камъче във водата. Застанах до нея, погледнах за миг другото бяло камъче в ръката си и го хвърлих толкова надалече, че след секунда се изгуби от погледа ми.

- И на теб ли са ти счупили розовите очила? - попитах небрежно, забелязвайки не особено радостното изражение на непознатата блондинка.
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Сря Ное 23, 2011 2:05 pm

-Не.- отвърна тя и леко наклони глава - Това е дори сравнително щастливото ми изражение..

Валенсия върна погледа си върху водата и се зачуди колко ли време бе стоял непознатият там, без тя да го усети. После вдигна още едно камъче със способността си и го подхвърля малко във въздуха, преди отново да го метне във водата. Настъпи неловка тишина, която момичето наруши, за да не изглежда като абсолютна депресарка:

-Пък и това място е предимно за самотници... Теб какво те доведе тук? - полюбопитства тя, като този път успя да го изучи с поглед.


Последната промяна е направена от Валенсия Хатауей на Съб Ное 26, 2011 6:55 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Сря Ное 23, 2011 2:11 pm

Абсолютна дисхармония. Скука. Криза.

- В нещо като криза на личността съм - обясних простичко и дори мисля, че никога не съм бил толкова откровен с непознат, на който дори името му не знам. - По принцип изобщо не идвам на такива самотни места - за да не се налага да оставам сам с мислите си, допълних наум.

По принцип когато останех сам, започвах да мисля за миналото, а тези мисли не винаги бяха от най-приятните. Мразех да мисля за миналото. Бих дал всичко за една качествена и не поддаваща се на лечение амнезия, която да заличи всички спомени до шестнайстия ми рожден ден...

... Но май Съдбата имаше друг план за мен.

- Ами ти? Какво правиш тук... сама?
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Сря Ное 23, 2011 2:23 pm

Валенсия се замисли за момент, но като че ли не можеше да намери подходящи думи, с които да отвърне. Думите никога не стигаха, а когато ставаше въпрос за чувства и емоции.. направо бяха непотребни.

- Вече не съм сама... - Или поне засега, тихото гласче в главата `и довърши изречението.

Русокоската сви рамене и плахо се усмихна, а после се отмести леко, правейки място на момчето да се приближи и да седне до нея.



Последната промяна е направена от Валенсия Хатауей на Съб Ное 26, 2011 6:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Чет Ное 24, 2011 12:11 pm

Седнах до непознатата, като дори не сещах да я попитам за името й. Понякога бях толкова несъобразителен, че ми идеше да се самообезглавя... И това щеше да стане някой ден.

Може би ме беше страх, че можеше да й се случи нещо покрай мен, а пък тя беше абсолютно невинна. Или поне спрямо мен, защото не ми беше направила нищо. Засега. Чувствах се така, сякаш трябваше да отида да живея дълбоко в някоя гора, където дори птици не пеят, далеч от всяко човешко същество, което със своята смърт да представлява заплаха за съвестта ми... Но не можех. Просто не можех да живея като отшелник, затворен в черупката си, само защото представлява опасност за другите.

- Знаеш ли... - наруших колебливо мълчанието, в което като че ли имаше нещо успокоително. - Бих те попитал как ти е името, но...

Тук млъкнах и разбрах, че май наистина бе по-добре да се самообезглавя.

... Но не знам дали е това ще е надобре., завърших наум, все още мълчейки.
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Чет Ное 24, 2011 12:36 pm

Момчето седна безмълвно и някак несигурно. Да не би да се страхуваше от нея? Непознатият изглеждаше измъчен, което автоматично пробуди любопитството на Вал. За миг `и се прииска поне за мъничко да се откъсне от своята болка и да се потопи в неговата.

-Но какво...? - леко наклони глава и прехапа устни.

Самата Валенсия вечно бе на косъм от психически срив, към което бе дотолкова привикнала, че`и се струваше съвсем нормално. Досега. Когато погледнеше към непознатия, тя разпознаваше своята мъка и отчаяние, изписани върху неговото лице. И гледката не `и харесваше.

-Ей, какво не е наред? - тихо попита тя и посегна с ръка към рамото му, но реши, че не е уместно, и я сви в юмрук, притискайки я отново към себе си.
-Можеш да ми кажеш, надали ще ме убие- пошегува се тя, опитвайки се да разведри малко обстановката - Дори не е необходимо да ме питаш за името.



Последната промяна е направена от Валенсия Хатауей на Съб Ное 26, 2011 6:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Чет Ное 24, 2011 2:17 pm

Безрадостно се засмях.

- Ти питай какво е наред - обърнах се към нея с лека усмивка.

Никога нищо не е било наред, но това не беше проблем... на моменти. Още от както се бях родил всичко бе тръгнало нагоре с краката и буквално ме бе лишило от възможността дори като дете, да гледам света през розови очила. Детските анимации, които даваха по телевизора, ми се струваха глупави, макар и да бях на пет. Никога не съм обичал да си играя с играчки, следователно - нямах никакви такива. Вместо това предпочитах, докато другите деца се люшкаха, гонеха и играеха на различни игри, аз да седя отстрани и да наблюдавам как тече животът.

Боже, бях по-увреден, отколкото си мислех.

- Не се притеснявай - махнах с ръка. - Дори да те убие... Няма да си първата.

Опа. Това прозвуча зловещо. Опитах се да замажа положението с лека усмивка.

Отместих погледа си към момичето, леко обръщайки се с тялото си към нея.

- А теб какво те мъчи? - полюбопитствах.
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Чет Ное 24, 2011 2:37 pm

Валенсия присви леко очи и поклати глава, опитвайки се да разсее внезапните притеснения, изникнали в ума `и. Зачуди се дали да не го попита какво има предвид, но сметна, че колкото по-малко знаеше, толкова по-добре щеше да е и за двамата. Макар че много отдавна бе изгубила всякаква представа за правилно и грешно ...

- А теб какво те мъчи?

Можеше да му говори с недомлъвки както той на нея, а можеше и да се впусне и в безкрайни и безсмислени обяснения за проблемите си...В крайна сметка се ограничи до това:

-Нещо, което бих предпочела да потисна и игнорирам за малко, отколкото да говоря за него - сви рамене и се усмихна, този път искрено. - Искаш ли да ми помогнеш?


Последната промяна е направена от Валенсия Хатауей на Съб Ное 26, 2011 6:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Пет Ное 25, 2011 10:03 pm

Погледнах я леко странно. Не бях очаквал такъв въпрос, който впрочем (ако има някакво значение) ме разведри и накара да се усмихна недоумяващо.

- Разбира се - казах с леко сдържана готовност. - Стига да ми кажеш с какво.

Много рядко се бе случвало някой да иска помощта ми, главно защото не знаеше как. В повечето случаи, когато бях в добро настроение, извъртах разговора в някакви странни посоки, от които на човек му идеше да вие, и пряко първоначалните си намерения веднага се отказваше от опцията да поиска да му помогна с нещо. Но в момента изобщо не бях в едно от добрите си настроения, а и не ми се искаше да губя събеседник като това момиче, чието лице бе като отражение на моя вътрешен свят - сякаш бе на ръба на някаква пропаст и се опитваше да ходи по него без да пада.

Беше в моето положение, по един или друг начин. Затова и щях да се опитам да й помогна. Може би така щях да почувствам как помагам и на себе си.

Усмихнах й се.

- На твое разположение съм.


btw. Сори, че се забавих, ама трябваше да пътувам и .. знаеш как е. ;д
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Пет Ное 25, 2011 11:36 pm

В отговор по лицето й се разля усмивка, толкова топла, колкото и неговата. А тя несъмнено бе невероятна. И още по-сигурното беше това, че му отиваше много повече от измъченото изражение, което носеше допреди минута.

В очите на Вал заиграха весели пламъчета и тя насочи дарбата си към поточето, от което с присвиване на очи усука една тънка водна струя нагоре и я плисна към момчето. Нямаше големи поражения, само че го изненада, което пък я накара да избухне в неудържим смях, съвсем по детски.

-Забавлявай ме. Като за начало.- каза тя с едва прикрито предизвикателство в гласа.



Последната промяна е направена от Валенсия Хатауей на Съб Ное 26, 2011 6:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Съб Ное 26, 2011 2:42 pm

Погледнах я слисан. Тя... тя... Просто разля вода върху мен, без дори да си намокри ръцете. Ей, така, сякаш само със силата на ума си, точно като изскочила от някой филм за хора със свръхестествени способности... или пък не хора, а същества?...

Изведнъж ми присветна, че щом аз мога, ако поискам, да убия някой чрез обстоятелствата (без да правя нищо, освен да "присъствам"), защо и това момиче да не владее способността да мести предмети със силата на ума си?... Господи, колко бях назад с материала.

Изненадата ми бързо се стопи в една широка усмивка.

- Това е страхотно - казах аз, имайки предвид малката й дарба, и се засмях. - Да не би Супермен да ти е чичо?...
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Съб Ное 26, 2011 5:28 pm

-Нее.. - леко поклати глава и присви устни, а после продължи -пък и не бих се нарекла "супергерой".

Дори се чувстваше съвсем обикновена през повечето време, недооценена от останалите. Беше се изгубила толкова отдавна, вече едва ли можеше да бъде намерена, от когото и да е било.

Вал вдигна очи към момчето. Отново бе настъпила тишина.

-Ами ти, да не би да хапеш? - ухили се русокоската и се засмя нервно - След като няма да узная името ти, поне кажи дали съм примамлива закуска.
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Нед Ное 27, 2011 8:17 am

Засмях се.

- Не хапя. - отвърнах и добавих: - За съжаление.

Аз не хапя. Но имах чувството, че обстоятелствата го правеха вместо мен, колкото и да не исках и колкото и против волята ми да беше всичко, ставащо около живота ми... Не можех да направя нищо друго, освен да покажа един среден пръст на съдбата и да продължа напред.

Вдигнах предупредително показалец с престорено сериозно изражение, от което на човек сигурно му иде да се затъркаля от смях. Понякога бях склонен към театралчене.

- Но ако стоиш мирна, няма да влезеш в ролята на примамлива закуска - отново се засмях.
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Нед Ное 27, 2011 8:36 am

Валенсия вдигна ръце във въздуха, в знак, че се предава и се ухили:

-Стоя си, само че очите ми обичат да шарят... - рече тя и леко "подръпна" яката на момчето - Ето, виждаш ли, трудно ги контролирам ..

Трябваше да се признае, че на фона на останалите неща, дарбата й беше наистина забавна. А и можеха да се правят всякакви пакости и бели ...
avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Нед Ное 27, 2011 1:35 pm

Усмихнах се широко. И искрено. Не си спомнях от кога не се бях усмихвал така.

Тази дарба бе толкова удобна и практична за един ум, който обичаше да се изявява като Денис Белята... като мен. Само че в моя случай аз нямаше да бъда Денис Белята, а Денис Бедствието. Още от малък си падах пакостливо духче и често си патех заради това, но така и не успях да порастна в този аспект.

- Ако и аз можех да правя така - започнах -, сега нямаше да съм тук. Щях да съм на някое оживено място и да "изненадвам" преминаващите хора... Дали нямаше да пада смях? - усмихнах се отново.
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Валенсия Хатауей on Нед Ное 27, 2011 2:41 pm

В думите му се криеше някакво неизречено предизвикателство, но на златокоската й бе напълно достатъчно само да се намекне.

-Хм, бихме могли направо да опитаме? - повдигна въпросително вежда тя и продължи - Идеите от теб, а изпълнението им - от мен.

За последните десетина минутки, Валенсия наистина се оживи. В момента кръвта й вреше и кипеше и не й се струваше никак лошо да напусне това мрачно и потискащо място и да отиде на друго, още повече в компанията на момчето. Към него изпитваше не само симпатии, но и някакво необяснимо, обаче напълно оправдано доверие. Какво като не знаеше дори името му?

А и щом бяха тръгнали да се вдетиняват, поне да бе качествено...

avatar
Валенсия Хатауей

Вид: : човек с дарба
Възраст: : 20
Дарба: : телекинеза
Брой мнения : 11
Join date : 20.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Christian Arccola on Съб Дек 03, 2011 6:57 am

Малкото дяволче, седнало на лявото ми рамо започна да се кикоти ехидно в ухото ми и да потърква черните си ръчички. Веднага ми прощепна какво не бях правил от толкова много време и какво искам да направя. Сега.

- Ето какво ще направим - започнах аз с глас, сякаш кроя план за обир на банка -, ако ти хареса, де... Ще отидем на някое оживено място и ще докажем на хората, че съществува много повече, отколкото виждат очите ни. С твоята малка способност ще дърпаш чантите на жените и ще ги издигаш във въздуха, ще подръпваш косите на хората, якетата им и каквото се сетиш още... Никой няма да знае, че сме ние - усмихнах се.

Представих си горките хора, чудейки се кой, по дяволите, се закача с тях... или по-скоро - какво? Реакциите им щяха да са повече от забавни, недоумямващите погледи щяха да прерасват в уплашени и мълвата щеше да тръгне...
avatar
Christian Arccola

Вид: : Прокълнат човек.
Име: : Кристиан Аркола.
Възраст: : 21.
Брой мнения : 16
Join date : 21.11.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Kenny Wormald on Пон Фев 13, 2012 6:57 pm

Харесвах това място,бях го избрал за днешната си среща с моята прекрасна принцеса Амелия.Някак си това ,че бях нейн подчинен от толкова много години,ме караше да правя всичко за нея,но и други неща се бяха породили от тогава до сега,обичах я ,но нещата бяха сложни, това ми харесваше ,колкото харесвах нея.Това ,че Краля и Кралицата не бяха признали родът ми,не значеше,че не можех да я имам,а ако я нямах сигорно пак щях да направя всичко възможно да я имам. Доста често ,когато имах среща с нея ,обмислях тези неща,а всеки път мислите ми бяха объркани и се прескачаха една през друга. Бяхме се оговорили да се срещнем тук привечер към шест часа,но както винаги не исках да закъснявам за срещата с принцесата и бях подранил.Облегнах се на дърво подпирайки кракът си ,наблюдавайки как водата се стичаше от хълмовете ,чакайки я да се появи.
avatar
Kenny Wormald

Вид: : Вампир
Име: : Кени Уормалд
Възраст: : 19/600
Дарба: : Щит,огън
Семейство: : ...
Брой мнения : 9
Join date : 13.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Амелия Нортфорд on Пон Фев 13, 2012 8:24 pm

Нищо по различно от поредната понеделнишка закуска в двореца. Както можеше да се разбере никой от кралската фамилия не присъстваше, поради несъстоятелност. Всеки изтрезняваше по свое му в личните си бърдаци. Нощта петък срещу неделя бе доста тежка, и винаги имаше един период на рехабилитация в началото на следващата седмица, който височайшите особи прекарваха в пълен релакс, неубезпокоявани от никого.
Принцесата се прибра в малките часове на студената понеделнишка сутрин, толкова пияна, оопс, почерпена, че едвам стигна до собствената си стая, благодарение на Бернард, един от стражата, който беше на пост. Строполи се като пън на леглото си, и се унесе в сладък сън.
Изключвайки поредния й абсурден сън, включващ вещици, гардероби, Нарния и други извратени същества с доста цинични и нудистки наклонности, спа спокойна. Събуди я Хавиер, най-любимия дядо на света, който аз лично не мога да повярвам че е контактен толкова скоро. Слънцето бе започнало да пада, явно показвайки че е крайно време принцесата да става, а и щом Хавиер бе тук, значи бе време и за следобедния чай.
Махмурлука й бе ужасен, главата я болеше, но трябваше да стане и да се оправи по най бързия начин. Имаше среща, и не трябваше да закъснява. Тя мразеше всъщност да закъснява. Наследствена черта от дядо й. Амелия любезно отклони покана му за чай с нескопосано оправдание, че има работа в града.
За първи път взе вана за по малко от час, като с това си бе нов рекорд, достоен да бъде вписан в дворцовата книга. Даже бе пропуснала да си сложи ароматните соли с мирис на плодове. Излезе от банята си, оставяйки мокри следи от стъпки по пода. Набързо се подсуши и викна една от придворните й дами да я й помогне с дрехите.
Облече малка рокля без ръкави, сравнително къса, но определено доста прикриваща според стандартите на Вантермина. Обу високи черни ботуши наметна се с мантията си в пурпурен цвят и напусна двореца съпровождана от охрана. Една каляска я чакаше пред портите. Кочияша отвори врата на принцесата и пришпори конете. Белите жребци препускаха по малките планински пътеки.
Принцесата повика кочияша, и той спря. Заповяда му да се върна обратно в двореца, и ако някой пита, да потвърди че Принцесата е в града. Амелия реши че ще е по безопасно ако отиде сама до плачещите хълмове.
Ходеше с умерен крачка, като внимаваше да не стъпва накриво за да не се случи нещо на новите й ботуши. И тогава го видя. Облегнат на едно дърво вперил поглед в хълмовете пред него. Точно този негов замислен вид, караше сърцето на Амелия да тупти. Стъпваше грациозно и бързо стигна до него, нетърпелива да го целуне.
Наведе се, седна в скута му, обви ръцете си около шията му, и го дари с тъй жадуваната целувка.
- Извинявай, че закъснях! – смирено каза тя, като руменина плъзна по бузите й. – Обичам те!
Това което каза, не беше много, но бе от малкото истински неща които бе казала в последно време.


Последната промяна е направена от Амелия Нортфорд на Вто Фев 14, 2012 3:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Kenny Wormald on Пон Фев 13, 2012 11:32 pm

Усмихнах и се нежно галейки едната и буза,на която се бе появила от онези сладки руменини,който аз така харесвах в нея.
- Няма нищо любов - казах и аз овивайки ръце около нея , а след това я целунах нежно по устните.Така ми беше липсвала тези няколко дена,а най-накрая тя отново беше в ръцете ми¬ и най – накрая нежните й,топли устни се докосваха с мойте в онези така сладки и жадувани целувки,който ми бяха липсвали ,толкова колкото и самата тя ми бе липсвала.След като отлепих устните си от нейните,нежно се усмихнах ,а след което приближих устните си до ушенцето й ,и прошепнах
- И аз те обичам,принцесо моя. Липсваше ми – нежно я целунах ,по онази нежна част зад ухото й.Отдръпнах устни и застанах лице в лице с нейното,отразявайки се в очите й.
- С какво ново ,може да се похвали ,така скъпо ценената ми принцеса? – попитах я аз ,наистина се интересувах много повече от всеки друг ,за това което се случваше с нея. Всеки път когато ми разказваше нещо,което и се е случило или я вълнува,се чуствах така сякаш го приживявах отново заедно с нея.
avatar
Kenny Wormald

Вид: : Вампир
Име: : Кени Уормалд
Възраст: : 19/600
Дарба: : Щит,огън
Семейство: : ...
Брой мнения : 9
Join date : 13.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Амелия Нортфорд on Вто Фев 14, 2012 4:59 pm

Право казваха хората, че няма нищо по хубаво от мил жест или само една единствена прегръдка от близък за теб човек. Малките жестове можеха да направят и най-черния миг в най тъмната вечер нещо по специално. Имаше някаква магическа част в тях, нещо специално.
Може би излязло то Нарния, или не знам, сигурно скрито в гардероба отлежало уиски.
Това нямаше никакъв смисъл, но ми хареса как се връзва с представата ми за магическо. Наистина намирах нещо вълшебно в Нарния и в уискито. Може би е от днескашния празник знам ли? В крайна сметка на кого му пука за мен и моите 52 отклонения.
Сега важна е принцесата.
Та… сгушена в прегръдките на момчето, с което спокойно можеше да се каже че е отраснала Амелия се чувстваше в свои води. Беше защитена. Нещо което харесваше, но рядко получаваше от годеника й – Принца.
- И ти ми липсваше Кен! – тази искра между тях бе способна да запали пожар, който да опустоши всичко наоколо.
Двамата бяга прекалено щастлива двойка, даже бих казала извратено щастлива двойка. Беше болезнено. Не можех да понеса толкова много романтика на едно място.
Амелия се радваше на присъствието на Кени до нея. Рядко имаха възможността да се заедно, и се наслаждаваха само на присъствието си някой път. Гледайки някой романс, или четейки някои от любимите цитати, прекарваха часове.
- Сватбата наближа… - сподели принцесата.
Истината е, че нямаше търпение да се омъжи, и да седне на престола за да натрие носовете на онези зверове, ‘родителите’ й, но просто не можеше да пренебрегна факта че сърцето й принадлежеше на друг, който не бе мъжа с който щеше да се обвърже.
- Защо всичко е толкова объркано?! – Амелия отправи въпроса си, не към Кен, а по скоро към онази кучка Съдбата, която пишеше автобиографичната книга на принцесата, като доста често бъркаше драмата с комедията. – Искам отново да е както преди!
avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Kenny Wormald on Вто Фев 14, 2012 5:26 pm

Погледнах я, всеки път когато споменеше за сватбата си направо имах чувството, че сърцето ми ще се скъса... Но нито аз, нито тя имахме право на избор, такива бяха законите и такива щяха да си останат. Всичко беше толкова лесно, когато принца го нямаше и тя нямаше да се омъжва. Но това вече беше факт и нямаше как да бъде промене.. за жалост.. Тежка въздихша се откъсна от устните ми..
- Знам, беше но само беше, а сега просто трябва да се съобразим с това което ни е предопределено от скапаната съдба – казах и аз да мразих това, че тя трябваше да се омъжва и то за човек, който не обичаше но нали беше принцеса.. Там нещата седяха различно, дори ако обичаш някого и той не е с благородническо потекло, не можеш да се омъжи за него, което направо ми дигаше нервите, но нямах правото на глас...
- Любима, ако зависише от мен сега нямаше да ти предстой сватба.. – казах и аз и поклатих глава. Ядосвах се всеки божи път... Но не исках да мисля повече за това .. Вдигнах глава и я поглднах, беше прекрасна както винаги не можех да и намеря нито едно косурче, сложих ръката отново на лицето й и го приближих към своето, а след това я целунах нежно и продължително...
- Може ли днес, да не обсъждаме предстоящата ти сватба, мила? – попитах я аз ,когато най – накрая успях да отлепя устните си от нейните..
avatar
Kenny Wormald

Вид: : Вампир
Име: : Кени Уормалд
Възраст: : 19/600
Дарба: : Щит,огън
Семейство: : ...
Брой мнения : 9
Join date : 13.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Амелия Нортфорд on Пон Фев 27, 2012 8:14 pm

-Ами, ако емигрираме?- погледа го с надежда Амелия. В очите й можеше да се прочете надежда, оповавана върху това, че все пак имаше пълните права на принцеса, сигурно имаше някъде някоя програма за защита на жертви като нея, подложени на нежелана женитба. Може би, ако се свържеше с някоя световна организация щяха да я вкарат в програма за защита на кралски особи и техните партньори в живота.
Самата мисъл да си поиграе с онази скочубра Съдбата, Вантермина и скъпия си господин Баща беше направо изкушаващ, да не говорим, че свободата можеше да й се стори едва на ръка разстояние. Но не беше това нейното щастие. То беше друго и в момента седеше в негови скут, милвана от ръцете и консумираща целувките му. Не можеше и да мечтае за повече, стига да успееше да се измъкне от цялата тази дъндания.




ще допиша утре <3 напомням ти че те обичам, и че ме обичаш!

avatar
Амелия Нортфорд

Брой мнения : 691
Join date : 18.11.2011

Вижте профила на потребителя http://northford.forumn.org/

Върнете се в началото Go down

Re: Плачещите хълмове

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите